"Фотографията е странен феномен. Човек се доверява на окото си и се отваря за среща с другите", с това признание, изписано на една от стените във възстановения замък на италианска фамилия от Падуа, разположен в центъра на Тревизо, започва първата голямата ретроспектива на фотографката Инге Морат (1923 - 2002) – "Живот. Фотография."
Родена в семейството на научни изследователи в Грац, Австрия, кариерата на Инге като фотограф започва по идея на големия френски фотограф Анри Картие-Бресон. Двамата работят заедно върху репортажи за агенция "Магнум" – Бресон е зад обектива, а Инге Морат отразява видяното като журналист. Полиглот, със силно изразен интерес към различните култури и народи, Инге пътува много и по време на няколкодневна екскурзия във Венеция се обажда на Бресон, за да го помоли да й прати фотограф, с когото да направят репортаж. "Нямам свободен човек. Снимай ти, виждала си как работя, следвай инстинкта и героя си", е насоката, която Анри Картие-Бресон дава по телефона от Париж. Уж на шега, Инге използва фотоапарата "Лейка" подарък от баща си, и предоставя кадрите на Бресон.
"Оттук нататък пътят й във фотографията е широко отворен. Запазеният знак за фотографиите на Инге е любопитството към хората и историите, които разказва през фотообектива. Говорила е няколко езика перфектно – немски, английски, френски, испански, руски, румънски и мандарин, който научава за няколко месеца преди пътуването си за Китай, с една-единствена цел – да може да общува с местните хора и да научава повече за живота им", разказва австрийският фотограф Курт Кайндл, който е куратор на изложбата в Casa dei Carraresi в Тревизо.
Той и съпругата му са асистенти на Инге Морат през последните години от живота й, и след смъртта й получават правото от нейната дъщеря, филмовата режисьорка Ребека Милър, да организират архива й. Така попадат на любопитни кадри от многобройните пътешествия на Морат по света и срещи с интересни хора, сред които Пабло Пикасо, Александър Калдер, Хенри Мур, Фидел Кастро, Мерилин Монро. Срещата с Монро се оказва повратна точка и в личния живот на Морат.
През 1961 г. Инге Морат получава покана от режисьора на филма "Непригодните" Джон Хюстън да се включи в екипа му като официален фотограф. На снимачната площадка се запознава със звездите в продукцията – Мерилин Монро и Кларк Гейбъл, както и със съпруга на филмовата легенда – писателят и драматург Артър Милър. Няколко месеца по-късно, докато е по работа в Париж, й се обажда Милър с молба да му изпрати портретен кадър, от който той има нужда. "Разбира се, че всичко е било постановка. След краха на брака му с Мерилин Артър прави всичко възможно да се свърже с Инге и след като намира телефонния й номер, му хрумва да я потърси по повод неговата снимка", обяснява кураторът Курт Кайндл.
Стават семейство през 1962 г., а три години по-късно пътуват заедно до тогавашния Съветски съюз, където Морат заснема няколко репортажа и интервюта за списание Lifе – къщата на Борис Пастернак, библиотеката на Пушкин и дома на Чехов. При завръщането си в Пекин, този пък като госпожа Артър Милър, Инге Морат успява да издейства разрешение да снима спалнята на китайския комунистически лидер Мао Дзедун.
Писателят Филип Рот, когото Морат снима през 1965 г., я определя като "деликатен и изключително интелигентен наблюдател, на когото човек е склонен да разкаже всичките си тайни. Тя е нежен гост с невидима камера".
Почти винаги работните й контакти с артистите, които снима, прерастват в дългогодишни приятелства. През 1958 г. се запознава с илюстратора Сол Стайнберг, с когото започват работа върху интересен съвместен проект, провокиран от една ексцентрична поява на Стайнберг в ателието й, с хартиена торба на главата с нарисувано лице. През следващите няколко години заснемат по този начин и няколко известни фигури от артистичния свят на Ню Йорк.
Успоредно с работата си за агенция "Магнум" Инге Морат е официалният фотограф зад кулисите на почти всички театрални постановки на съпруга си Артър Милър, както и официален фотограф на снимачната площадка на филма "Лов на вещици".
Изложбата в Casa dei Carraresi, Тревизо, продължава до 9 юни.
"Фотографията е странен феномен. Човек се доверява на окото си и се отваря за среща с другите", с това признание, изписано на една от стените във възстановения замък на италианска фамилия от Падуа, разположен в центъра на Тревизо, започва първата голямата ретроспектива на фотографката Инге Морат (1923 - 2002) – "Живот. Фотография."
Родена в семейството на научни изследователи в Грац, Австрия, кариерата на Инге като фотограф започва по идея на големия френски фотограф Анри Картие-Бресон. Двамата работят заедно върху репортажи за агенция "Магнум" – Бресон е зад обектива, а Инге Морат отразява видяното като журналист. Полиглот, със силно изразен интерес към различните култури и народи, Инге пътува много и по време на няколкодневна екскурзия във Венеция се обажда на Бресон, за да го помоли да й прати фотограф, с когото да направят репортаж. "Нямам свободен човек. Снимай ти, виждала си как работя, следвай инстинкта и героя си", е насоката, която Анри Картие-Бресон дава по телефона от Париж. Уж на шега, Инге използва фотоапарата "Лейка" подарък от баща си, и предоставя кадрите на Бресон.
0 коментара