Градът е сцена

Илюстрация "Онегин", по А. Пушкин, реж. Т. Кулябин, Театър "Червен факел" – Русия Увеличаване "Онегин", по А. Пушкин, реж. Т. Кулябин, Театър "Червен факел" – Русия Автор: Фрол Подлесни Смаляване

С приключването на театралния сезон и започването на летния по традиция идва и времето за двете най-големи международни театрални събития в България - Международния театрален фестивал "Варненско лято" (1 - 11 юни) и платформата "Световен театър в София" (2 - 13 юни). Двата фестивала са една от редките възможности за българските театрални професионалисти и фенове да сверят часовниците си със случващото се по световните сцени. Осемте заглавия, които оформят международните програми в София и Варна, отново демонстрират разнообразието на съвременния театрален език, в който по оригинален начин се съчетават традициите на драматичния театър, танцовия театър, визуалния театър, новия цирк и др.

Дългогодишна амбиция на фестивалната програма е винаги да включва по някое емблематично име за театъра от края на миналото и началото на новото хилядолетие, което досега не е било представяно в България и през у нас годините гостуваха спектакли, както на исторически театрални фигури като Питър Брук, Еуженио Барба, Деклан Донелан, Силвиу Пуркарете, Ромео Кастелучи, така и на по-нови, но наложили се творци и компании като Пипо Делбоно, Оскарас Коршуновас, Алвис Херманис, Форсд Ентъртейнмънт, Виктор Бодо, Йерней Лоренци и др. Голямото име тази година е на белгийския артист, автор, хореограф и режисьор Ян Фабър, който ще покаже един от последните си спектакли "Щедростта на Тавита" (6 юни в Сатиричния театър и 8 юни в Драматичен театър, Сцена "Филиал" – Варна). Той го създава през 2018 г. специално за един от своите танцьори, с когото работи заедно върху своя последен грандиозен театрален проект "Планината Олимп" – 24-часов спектакъл - възстановка на трагическия култ от гръцката античност, който се превърна в сензация на най-големите международни сцени и фестивали по света, а театроведът и професор от университета "Аристотел" в Атина Савас Пацалидис го нарече "Незабравимо преживяване. Дефиниция за тотален театър".

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От 70-те години насам Ян Фабър е не само култова фигура за съвременното визуално изкуство (той е първият жив художник, реализирал самостоятелна изложба в Лувъра), но налага и своето оригинално присъствие в театъра и танца, където се превръща в една от най-оригиналните и изтъкнати фигури не само на белгийската "нова вълна", но и на световната сцена. Неговият неистов сценичен почерк личи в заглавието на най-популярния му спектакъл от 80-те "Силата на театралната лудост", продуциран от Венецианското биенале. Тази година Фабър за пръв път представи в България самостоятелна изложба в САМСИ, а "Щедростта на Тавита" ще е първата жива среща на българската публика с негов спектакъл.

Отправна точка е библейският разказ за Тавита. Тя била известна със своята щедрост и шиела дрехи за бедните. Умира от неизвестна болест, но апостол Петър я възкресява. За Ян Фабър и неговия танцьор, харизматичният италианец Матео Седда, образът на Тавита се превръща във възможност за изследване на екстатичното тяло. На сцената е очертано ритуално пространство от страховито висящи грамадни игли за шиене. Вътре в него Матео Седда се движи като шаман. Тялото му е проводник на физически и либидни енергии, и преминава през различни метаморфози. Неговият инстинктивен, наелектризиращ танц е като спиритуален сеанс за призоваване на духове. "Щедростта на Тавита" е новият опит на Фабър да конструира от сцената заедно с публиката, тук и сега, една колективна среща с невидимото.

Илюстрация "Макбет" по У. Шекспир, реж. А. Серра; Компания "Театроперсона" – Италия Увеличаване "Макбет" по У. Шекспир, реж. А. Серра; Компания "Театроперсона" – Италия Автор: Алесандро Серра Смаляване

Магическото въображение, необузданите видения, страховете и суеверията – цялата театрална арена на подсъзнанието е тема и в спектакъла, с който ще бъде открита софийската програма на 2 юни в Младежкия театър, а след това ще може да се види и във Варна на 4 юни в Драматичния театър – Сцена "Филиал". "Макбет" на младия италиански режисьор Алесандро Серра и неговата компания "Театроперсона" открива темата за природата на злото от най-мрачната Шекспирова трагедия във фолклорните вярвания и обредни практики от остров Сардиния – единствената област в Италия, където злите сили биват прогонвани с маски, подобни на кукери. Необичайният прочит, в който всички роли се изпълняват от мъже (в това число и прословутите три вещици!), се превърна в събитие за италианския театър през 2017 г. и получи две награди за "най-добро представление" – престижната театрална награда "Юбю" и наградата на италианската театрална критика.

Следващият голям драматичен спектакъл в международната програма е също нов прочит на класически текст. Постановката върху комедията "Чайка" от А. П. Чехов на младата режисьорка Нина Николич в Македонския национален театър в Скопие впечатлява с оригиналност, съвременна визия (сценографията е на Вишна Вуйовик, дизайнът на осветлението е на британеца Крис Йегер, а хореографията - на гърка Димитрис Сотириу) и с майсторството на стабилната актьорска трупа, която показва Чеховите герои като наши съвременници.

Илюстрация "Чайка" от А. Чехов, реж. Нина Николич, Македонски народен театър - Скопие, СевернаМакедония Увеличаване "Чайка" от А. Чехов, реж. Нина Николич, Македонски народен театър - Скопие, СевернаМакедония Автор: Деян Димески Смаляване

В тази интерпретация главният акцент е върху образа на Нина Заречная, "чайката", която хищнически прострелват с любовта си мечтателният младок Треплев и отегченият от славата Тригорин. В изпълнението на талантливата, крехка на вид, но мощна като присъствие актриса Дария Ризова образът на Заречная е изваян със съвременен рефлекс и трагическа дълбочина. Тя не е наивно, провинциално момиче, както често бива представяна, а борбена и доминатна femme fatale, принесена в жертва на собствените си копнежи. Спектакълът гастролира на Сцена "Филиал" във Варна на 11 юни и в Младежкия театър в София на 13 юни.

Още два мащабни драматични спектакъла попадат в международната програма, показани като прожекции - "Антоний и Клеопатра" от Шекспир на Националния театър в Лондон от програмата NT Live с Ралф Файнс в главната роля ще може да бъде видян от варненци на 9 юни във Фестивалния и конгресен център (ФКЦ), а отличеният със "Златна маска" "Онегин" по Пушкиновия шедьовър във версия на Тимофей Кулябин ще бъде показан на 5 юни във Варна (ФКЦ) и на 8 юни в Дома на киното в София. Тридесет и пет годишният Кулябин отдавна си спечели прозвището "вундеркинд на съвременния руски театър", а неговите необикновени "Три сестри" обиколиха големите европейски сцени и когато миналата година бяха показани у нас се превърнаха във фестивално събитие.

На централния площад във Варна ще бъде представен уличният спектакъл "Градината на ветровете" на испанската компания Cal-y-Canto на 3 юни, а оставащите спектакли от международната програма са в областта на съвременния танцов театър. Във френския "Хуманоптер" (измислена френска игра на думи между човек и насекомо) изобретателността на младия хореограф Клеман Дазен и неговата базирана в Париж компания La Maine de l’homme събира в невиждана досега симбиоза жонгльорство и танц (9 юни, Варна – Сцена "Филиал", и 11 юни, София – Театър "Азарян", НДК). Гръцкият спектакъл "Глухарче" (само в София на 12 юни в Театър "Азарян", НДК) през танца наднича в душата на съвременния градски човек и разглежда интимността и отношенията между мъжете и жените. Продуциран от гръцкия център "Онасис" в Атина, негови автори са хореографите Ханнес Ланголф и Ермира Горо, които преди това са танцьори цели осем години в легендарната лондонска трупа DV8 Physical Theatre.

Пълната програма по часове и дати е на www.viafest.org

Съорганизатори на МТФ "Варненско лято" са Министерство на културата и община Варна; платформата "Световен театър в София" е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2019 г. Гостуването на спектаклите се осъществява с подкрепата на Италианския културен институт, Френския институт, Институт "Сервантес", Фондация "Америка за България" и Национален фонд "Култура".