Yes, We Cannes
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Yes, We Cannes

"Портрет на момиче в пламъци" на Селин Сиама

Yes, We Cannes

Жените триумфираха на тазгодишния фестивал в Кан

7016 прочитания

"Портрет на момиче в пламъци" на Селин Сиама


Дребничката Агнес Варда, музата на френската Нова вълна в киното, е стъпила на гърба на оператора си и гледа през камерата, като че ли изцяло погълната от нея. Сцената е уловена през 1954 г. по време на снимките на първия й филм "Пуант-Курт" и тази година стана символ на кинофестивала в Кан като официален плакат. Не че на плакатите на фестивала досега не е имало жени – но преди те целуваха, танцуваха, лежаха.

През 2019 г. в Кан триумфираха жените, а едва ли има по-добра представителка на силните жени в киното от Варда, която почина два месеца преди началото на фестивала на 90-годишна възраст, след като току-що беше представила най-новия си филм.

Миналата година 82 жени от индустрията се наредиха една до друга на червения килим в Кан, за да покажат нагледно броя на режисьорките, допуснати до състезанието за 71 години (мъжете са 1688). Агнес Варда беше една от тях. На този фон едва четирите филма на жени, включени в тазгодишното състезание, са значителен напредък (18% от общо 21 филма). В официалната селекция бяха програмирани цели 20 филма, почти двойно повече от 2018 г., а в журитата на всички секции жените и мъжете бяха представени поравно.

Но по-важно от числата е, че женският поглед тази година беше по-интересен, по-новаторски и по-самоуверен от този на мъжете.

Първата чернокожа режисьорка в историята на конкурса, французойката Мати Диоп, спечели Grand Prix (втората по тежест награда на фестивала след "Златна палма") с дебютния си филм "Атлантик". Историята от Сенегал съчетава по изключително интелигентен начин стремежа към свобода на жените в традиционните африкански общества със социалното неравенство, водещо до поток от бежанци към Европа. С добавените в коктейла фентъзи елементи "Атлантик" е съвсем нов поглед върху тези актуални, но вече добре разработени другаде теми.

Първата чернокожа режисьорка в историята на конкурса, французойката Мати Диоп

Силни жени, които се борят за съдбата си, видяхме и във филмите на режисьорки от Франция, САЩ, Мароко и Алжир в секцията "Особен поглед".

Забележителен в тази поредица е и документалният дебют на сирийската журналистка Ваад Ал Катеаб "За Сама". В компанията на мъжа на журналистката, Хамза, и дъщеря й Сама прекарваме почти пет години в Алепо от началото на революцията до завземането на града от войските на Асад през декември 2016 г. Хамза управлява последната болница в града, а Ваад снима бомбардировките и снабдява западните медии с материал от обсадата. Заедно с едногодишната Сама те са последното семейство, евакуирано от Алепо. От архивния материал младата майка прави филм, с който да обясни на дъщеря си защо е трябвало да прекара първите година и половина от живота си във война. В смразяващи кръвта кадри Ал Катеаб показва как войната постепенно стеснява границите на личното пространство, докато животът стане напълно невъзможен и последната надежда умира.

"Портрет на момиче в пламъци" на Селин Сиама

Спечелилият наградата за най-добър сценарий френски "Портрет на момиче в пламъци" на Селин Сиама е филм за надеждата на твореца, който превръща любовта си в изкуство. Деликатно изтъканата любовна история се развива на самотен бретонски остров през XVIII век с минималистични декори, костюми, актьорски състав и пълно отсъствие на мъже.

Художничката Мариан (Ноеми Мерлан) е наета да нарисува портрет на благородничката Елоиз (Адел Енел) за нейния бъдещ съпруг, комуто е обещана против волята си. Любовната история между двете жени трае само няколко дни и силата на филма е, че не се интересува от борбата с конвенциите, които правят тази любов невъзможна. По-скоро иска да покаже дълбочината на чувствата, без за това да са необходими експлицитни сцени.

"Малкият Джо" на Джесика Хауснер

Безспорно най-експерименталният филм в състезанието беше научнофантастичният "Малкият Джо" на Джесика Хауснер за генетична модификация. Със своеобразен стил, макар и с известни дължини, филмът разказва за майка работохоличка, опитваща се да развъди цвете, което да направи хората щастливи. Заслужено, англичанката Емили Бийкам взе наградата за най-добра актриса.

На фона на тези творби най-очакваният филм в Кан "Имало едно време в Холивуд" на Куентин Тарантино прилича на реликва от отдавна отминало време, макар и доста забавна. Двайсет и пет години след като култовият "Криминале" взе "Златната палма", деветият филм на режисьора е сантиментален поглед към златните години на Холивуд в края на 60-те, когато във филмовата индустрия имаше място само за бели мъже и бели жени, като жените бяха по-скоро украса. Това вече не е така.

Колко красив може да бъде един поглед назад показа Педро Алмодовар с "Болка и величие". Алтер его на режисьора в може би най-автобиографичния му филм е брилянтният Антонио Бандерас, който взе наградата за най-добър актьор. Лишен от всякаква суета, филмът показва кризата на застаряващия мъж в цялата й прелест: болки в гърба, липса на муза, тъга по загубената голяма любов. Но главният герой на Алмодовар не търси причината в околните, а в собственото си минало и така преоткрива красотата на преживяното и музата отново го целува.

Докато героите на "Болка и величие" до един са безкрайно приятни, носителят на тазгодишната "Златна палма" "Паразит" на корееца Бонг Джун-Хо демонстрира как може да се направи увлекателен филм с куп несимпатични персонажи. Бедно семейство измамници намират начин един по един да се внедрят в живота на богаташка фамилия и да го похитят изцяло. В множество обрати комедията се развива с невиждан замах – съвсем заслужено оценен с най-престижната кинонаграда.

Кадър от "За Сама", филмовия дебют на сирийската журналистка Ваад Ал Катеаб

Дребничката Агнес Варда, музата на френската Нова вълна в киното, е стъпила на гърба на оператора си и гледа през камерата, като че ли изцяло погълната от нея. Сцената е уловена през 1954 г. по време на снимките на първия й филм "Пуант-Курт" и тази година стана символ на кинофестивала в Кан като официален плакат. Не че на плакатите на фестивала досега не е имало жени – но преди те целуваха, танцуваха, лежаха.

През 2019 г. в Кан триумфираха жените, а едва ли има по-добра представителка на силните жени в киното от Варда, която почина два месеца преди началото на фестивала на 90-годишна възраст, след като току-що беше представила най-новия си филм.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK