Моментът на българския модернизъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моментът на българския модернизъм

Иван Абрашев (1903-1960). Без заглавие, 1927, м. б., платно, 98,5 х 78,5 см

Моментът на българския модернизъм

Новата изложба в "Структура" задава важни въпроси около забравените художници от първата половина на ХХ век

11995 прочитания

Иван Абрашев (1903-1960). Без заглавие, 1927, м. б., платно, 98,5 х 78,5 см


На откриването на изложбата "Модернизъм и авангард. Български перспективи", както обикновено в галерия "Структура", беше пълно. На следващия ден галерията не оставаше без посетители нито за момент – факт, който е още по-любопитен поради крайно непознатата тема за широката публика, а именно модернизъм и авангард в българското изкуство между двете световни войни. За тази изложба ще се говори много – не само сега, но и занапред. (Бел. ред. Последните новини около изложбата, за която впоследствие се разбра, че съдържа фалшификати и беше закрита, може да прочетете тук)

Що е то модернизъм и авангард?

Двата термина се отнасят към новото изкуство от началото на XX век, което се бори за промяна на статуквото и намирането на нови изразни форми – постимпресионизъм, кубизъм, футуризъм, Де Стийл, Баухаус. Разграничението от авангарда проф. Ирина Генова обяснява в каталога към изложбата така: Авангард обикновено обозначава обвързаност на художествените тенденции с революционни социално-политически идеи" (например руския авангард). И другият важен урок, на който учи изложбата дори и с няколко думи и много нагледен материал – модернизмът не е подминал и България.

Моментът на българския модернизъм

В изложбата има много непознати за широката, а и за професионалната публика имена – като например Мирчо Качулев, Анна Балсамаджиева, Иван Бояджиев, Боян Райнов. Има обаче и други, които добре познаваме - Сирак Скитник (художник, писател и първият директор на БНР), Кирил Кръстев (познат предимно като изкуствовед и критик), Анна-Люля Праун (по-известна като архитект), Жорж Папазов и Николай Дюлгеров (и двамата едни от най-утвърдените в чужбина български художници).

Има дори и крайно противоречиви присъствия като това на Крум Кюлявков, който след 1945 г. се превръща в отявлен привърженик на социалистическия режим и един от най-яростните цензори на всеки опит за прокарване на модернистични идеи отвъд соцреализма.

В беседа в изложбата проф. Ирина Генова казва, че не можем да говорим за художници модернисти – модернизмът е по-скоро момент. В България той е кратко просъществувал миг, който е рязко прекъснат на 9 септември 1944 г.

Защо точно тук, а не някъде другаде?

Въпросът защо тази изложба е именно тук, в галерия "Структура", е неизбежен. В началото обикновеният посетител може да се зачуди как изкуството от първата половина на ХХ век се вписва в цялостната политика на галерията да показва най-актуалното от българското и световното съвременно изкуство.

Българската история често може да ни се струва разделена на отделни монолитни блокове, периоди, които изтриват предишното, за да напишат своето. Дори да не забелязваме отделните й парчета, те са свързани с невидими нишки. Така е и с модернизма в България – паметта за него е била изтрита, но той е там, неговото познание, опит и енергия (съзнателно или не) намират израз в следващите поколения художници. Проследяването на тези нишки и търсенето на корените на съвременното е мисия на Мария Василева, която започва още във времената й на куратор в СГХГ и сега естествено прелива и в галерия "Структура".

"Вярвам в непрекъснатия цикъл, но и по много по-прагматични причини – в опита съвременното изкуство по-лесно да бъде възприето от публиката в съпоставка с класическите и модерните образци", пише Василева в каталога към изложбата.

След като посетителят е разгледал изложбата, удивил се е поне десет пъти, че нещо такова се е случвало в българското изкуство, въпросът "защо тук" става натрапчив и фрустриращ. Защо тези творби ги няма в музеите? Защо тази изложба не е в Националната галерия например? Частната инициатива е чудесно нещо, но не е ли функция именно на музея да историзира, да преоткрива, да пази паметта и да запълва белите петна?

Мисия "Колекционер"

Колекцията, част от която е представена в изложбата, започва преди едва шест години като изцяло частна инициатива на колекционера и бизнесмен Николай Неделчев. Тогава той попада на творба на Мирчо Качулев от 1923 г., която отключва страстта му първо към творчеството на художника, а впоследствие и като цяло към модернизма и авангарда. Неделчев го определя като гениален художник, чието творчество може да се мери с най-добрите примери на модерното европейско изкуствво в този период.

Преди около година и половина Мария Василева вижда колекцията и кани Неделчев да я представи в галерия "Структура". В начинанието се включват и изкуствоведите Ирина Генова, Борис Данаилов и Биляна Борисова и така изложбата се превръща във факт.

В последните години Николай Неделчев се превърна в един от най-видните и публично изявени колекционери на съвременно и модерно изкуство. При това от онзи у нас толкова рядък тип меценати, които възприемат колекционирането не просто като събиране на скъпи вещи, а като социално отговорна дейност. За Неделчев колекционирането е "кръвоносната система" на изкуството, която позволява обмена на ценности и развитието на художествения живот. "За мен това е кауза – попълването на едно бяло петно в нашия художествен живот, и се радвам, че мога да създам в някаква степен национална памет. Бих се радвал това да бъде начало на разговор – разговор не само за модернизма и авангарда в българското изобразително изкуство, а и за българската култура – литература, музика, архитектура."

Българският модернизъм – познат или непознат?

В целия шум около изложбата най-често се чуват коментари за това колко непознат е българският модернизъм. Както проф. Ирина Генова отбелязва, публикации и изследвания не липсват (това показва и богатата библиография в каталога). Но как да четем за творби, които няма къде да видим? Сега вече има къде да видим и разговорът за българския модернизъм може да започне с нова гласност и участие на широката публика.

На откриването на изложбата "Модернизъм и авангард. Български перспективи", както обикновено в галерия "Структура", беше пълно. На следващия ден галерията не оставаше без посетители нито за момент – факт, който е още по-любопитен поради крайно непознатата тема за широката публика, а именно модернизъм и авангард в българското изкуство между двете световни войни. За тази изложба ще се говори много – не само сега, но и занапред. (Бел. ред. Последните новини около изложбата, за която впоследствие се разбра, че съдържа фалшификати и беше закрита, може да прочетете тук)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    dourmana avatar :-?
    Petko Dourmana

    Стефка Цанева и Капитал няма ли да се извинят за глупостите, които са написали?

  • 2
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Браво, Капитал, че не сте свалили този фейк на изкуствоведката Стефка Цанева, защото всичко около срамната изложба на Структура трябва трябва да бъде документирано и запомнено!
    Все пак, ако Цанева притежаваше някакви рудименти на професионализъм, достойнство и честност, тя би трябвало да допълни този помпозен фейк с обяснения за последвалите развития на измамната изложба и да уточни, че повечето илюстрации на писанията ѝ са фалшификати.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Шифърът на Хилма

Шифърът на Хилма

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.