Моментът на българския модернизъм

Иван Абрашев (1903-1960). Без заглавие, 1927, м. б., платно, 98,5 х 78,5 см

Моментът на българския модернизъм

Новата изложба в "Структура" задава важни въпроси около забравените художници от първата половина на ХХ век

13378 прочитания

Иван Абрашев (1903-1960). Без заглавие, 1927, м. б., платно, 98,5 х 78,5 см


На откриването на изложбата "Модернизъм и авангард. Български перспективи", както обикновено в галерия "Структура", беше пълно. На следващия ден галерията не оставаше без посетители нито за момент – факт, който е още по-любопитен поради крайно непознатата тема за широката публика, а именно модернизъм и авангард в българското изкуство между двете световни войни. За тази изложба ще се говори много – не само сега, но и занапред. (Бел. ред. Последните новини около изложбата, за която впоследствие се разбра, че съдържа фалшификати и беше закрита, може да прочетете тук)

Що е то модернизъм и авангард?

Двата термина се отнасят към новото изкуство от началото на XX век, което се бори за промяна на статуквото и намирането на нови изразни форми – постимпресионизъм, кубизъм, футуризъм, Де Стийл, Баухаус. Разграничението от авангарда проф. Ирина Генова обяснява в каталога към изложбата така: Авангард обикновено обозначава обвързаност на художествените тенденции с революционни социално-политически идеи" (например руския авангард). И другият важен урок, на който учи изложбата дори и с няколко думи и много нагледен материал – модернизмът не е подминал и България.

Моментът на българския модернизъм

В изложбата има много непознати за широката, а и за професионалната публика имена – като например Мирчо Качулев, Анна Балсамаджиева, Иван Бояджиев, Боян Райнов. Има обаче и други, които добре познаваме - Сирак Скитник (художник, писател и първият директор на БНР), Кирил Кръстев (познат предимно като изкуствовед и критик), Анна-Люля Праун (по-известна като архитект), Жорж Папазов и Николай Дюлгеров (и двамата едни от най-утвърдените в чужбина български художници).

Има дори и крайно противоречиви присъствия като това на Крум Кюлявков, който след 1945 г. се превръща в отявлен привърженик на социалистическия режим и един от най-яростните цензори на всеки опит за прокарване на модернистични идеи отвъд соцреализма.

В беседа в изложбата проф. Ирина Генова казва, че не можем да говорим за художници модернисти – модернизмът е по-скоро момент. В България той е кратко просъществувал миг, който е рязко прекъснат на 9 септември 1944 г.

Защо точно тук, а не някъде другаде?

Въпросът защо тази изложба е именно тук, в галерия "Структура", е неизбежен. В началото обикновеният посетител може да се зачуди как изкуството от първата половина на ХХ век се вписва в цялостната политика на галерията да показва най-актуалното от българското и световното съвременно изкуство.

Българската история често може да ни се струва разделена на отделни монолитни блокове, периоди, които изтриват предишното, за да напишат своето. Дори да не забелязваме отделните й парчета, те са свързани с невидими нишки. Така е и с модернизма в България – паметта за него е била изтрита, но той е там, неговото познание, опит и енергия (съзнателно или не) намират израз в следващите поколения художници. Проследяването на тези нишки и търсенето на корените на съвременното е мисия на Мария Василева, която започва още във времената й на куратор в СГХГ и сега естествено прелива и в галерия "Структура".

"Вярвам в непрекъснатия цикъл, но и по много по-прагматични причини – в опита съвременното изкуство по-лесно да бъде възприето от публиката в съпоставка с класическите и модерните образци", пише Василева в каталога към изложбата.

След като посетителят е разгледал изложбата, удивил се е поне десет пъти, че нещо такова се е случвало в българското изкуство, въпросът "защо тук" става натрапчив и фрустриращ. Защо тези творби ги няма в музеите? Защо тази изложба не е в Националната галерия например? Частната инициатива е чудесно нещо, но не е ли функция именно на музея да историзира, да преоткрива, да пази паметта и да запълва белите петна?

Мисия "Колекционер"

Колекцията, част от която е представена в изложбата, започва преди едва шест години като изцяло частна инициатива на колекционера и бизнесмен Николай Неделчев. Тогава той попада на творба на Мирчо Качулев от 1923 г., която отключва страстта му първо към творчеството на художника, а впоследствие и като цяло към модернизма и авангарда. Неделчев го определя като гениален художник, чието творчество може да се мери с най-добрите примери на модерното европейско изкуствво в този период.

Преди около година и половина Мария Василева вижда колекцията и кани Неделчев да я представи в галерия "Структура". В начинанието се включват и изкуствоведите Ирина Генова, Борис Данаилов и Биляна Борисова и така изложбата се превръща във факт.

В последните години Николай Неделчев се превърна в един от най-видните и публично изявени колекционери на съвременно и модерно изкуство. При това от онзи у нас толкова рядък тип меценати, които възприемат колекционирането не просто като събиране на скъпи вещи, а като социално отговорна дейност. За Неделчев колекционирането е "кръвоносната система" на изкуството, която позволява обмена на ценности и развитието на художествения живот. "За мен това е кауза – попълването на едно бяло петно в нашия художествен живот, и се радвам, че мога да създам в някаква степен национална памет. Бих се радвал това да бъде начало на разговор – разговор не само за модернизма и авангарда в българското изобразително изкуство, а и за българската култура – литература, музика, архитектура."

Българският модернизъм – познат или непознат?

В целия шум около изложбата най-често се чуват коментари за това колко непознат е българският модернизъм. Както проф. Ирина Генова отбелязва, публикации и изследвания не липсват (това показва и богатата библиография в каталога). Но как да четем за творби, които няма къде да видим? Сега вече има къде да видим и разговорът за българския модернизъм може да започне с нова гласност и участие на широката публика.

На откриването на изложбата "Модернизъм и авангард. Български перспективи", както обикновено в галерия "Структура", беше пълно. На следващия ден галерията не оставаше без посетители нито за момент – факт, който е още по-любопитен поради крайно непознатата тема за широката публика, а именно модернизъм и авангард в българското изкуство между двете световни войни. За тази изложба ще се говори много – не само сега, но и занапред. (Бел. ред. Последните новини около изложбата, за която впоследствие се разбра, че съдържа фалшификати и беше закрита, може да прочетете тук)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара
  • 1
    dourmana avatar :-?
    Petko Dourmana

    Стефка Цанева и Капитал няма ли да се извинят за глупостите, които са написали?

  • 2
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Браво, Капитал, че не сте свалили този фейк на изкуствоведката Стефка Цанева, защото всичко около срамната изложба на Структура трябва трябва да бъде документирано и запомнено!
    Все пак, ако Цанева притежаваше някакви рудименти на професионализъм, достойнство и честност, тя би трябвало да допълни този помпозен фейк с обяснения за последвалите развития на измамната изложба и да уточни, че повечето илюстрации на писанията ѝ са фалшификати.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал