С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

2 14 юни 2019, 8:00, 7358 прочитания

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Сериалът на HBO и Sky "Чернобил" постигна това, което прави всяко едно запомнящо се произведение - предизвика дебат по важни теми в разнородни аудитории по цял свят.

Включително и у нас, където избухването на атомната централа "Чернобил" на 26 април 1986 г. в град Припят също остава скрито от комунистическата власт дни наред, а първомайската манифестация се провежда под радиоактивния дъжд. Съобщение на БТА от 4 май дори нарича международните новини от трагедията "провокационна кампания с нечисти цели" и "оргия" от страна на капиталистическия свят. Ако колективната памет за трагедията е разпокъсана, то страхът и объркването са общи за коментиращите, независимо от коя държава са и колко точно засегната е тя. Приемът на сериала може да се обясни и с това колко смразяващо актуален е той днес, когато темата за фалшивите новини и размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото.


Успехът на сериала не беше сигурен - малко преди премиерата му в социалните мрежи имаше известен скептицизъм дали продукция между САЩ и Великобритания може да се справи с подобна тема и дали чрез сериала не се експлоатира болката на хората в региона. Реакциите на зрителите както на Запад, така и на Изток бяха почти изцяло положителни, като често се споменаваха изпипаните до най-малък детайл гардероб и сценография.

Емили Уотсън като Улaна Kомюк, един от малко измислени персонажи във филма

Фотограф: Liam Daniel [HBO]

Отличителен е и екипът зад сериала, съставен от хора, които са доказани в работата си, но рядко или никога досега са получавали такова признание. Режисьор е шведът Йохан Ренк, познат през 90-те с музикалния си псевдоним Stakko Bo, а с времето все по-отдаден на филмовите си проекти – снимал е клипове за Мадона, Робин, Бионсе, Кайли Миноуг, Suede, Garbage, The Knife и Дейвид Боуи, както и няколко епизода от сериала Breaking Bad.

Продуцентът и сценарист Крег Мейзин е свързван със съвсем друг тип кино – той е съавтор на поредици като "Големият ергенски запой" и "Страшен филм", почти цялата му кариера е посветена на комедии. Преди няколко години той започва да чете за "Чернобил", тъй като осъзнава, че знае твърде малко за причините за аварията в атомната централа, за която се предполага, че е отнела близо 93 хиляди живота. Според Мейзин сериалът не е кампания против ядрената енергия – основното му послание е какви последствия може да има дезинформацията и криенето на истината. Сериалът е сниман в Латвия и Украйна, а местните работници на снимачната площадка често са влизали в ролите на консултанти за автентичността на средата и какво е било типично за епохата. Сценарият на Мейзин също така е минавал през съвременници на събитията.



Джаред Харис, който играе главния герой, ядреният физик Валерий Легасов, е познат най-вече с второстепенните си роли в други известни и исторически важни за телевизията сериали – Mad Men и The Crown. В сериала виждаме пълния размах на таланта му, който не е случаен – той идва от актьорско семейство, а негов баща е легендарният британски актьор Ричард Харис. В хода на историята Легасов трябва да обедини усилия с твърдо служещия на властта (но прогресивно съмняващия се в правотата й) вицепремиер Шербина – в ролята е Стелан Скарсгорд, сам по себе си интересен избор - актьорът е от Швеция, първата държава, която улавя повишените нива на радиация.

"Чернобил" е завръщане в значимо заглавие за Емили Уотсън, която е в ролята на един от малкото измислени персонажи - Улaна Kомюк, съветска ядрена физичка, твърдо решена да научи истината. Нейната героиня е събирателен образ за смелостта на всички учени, работили по случая, а това, че тя е жена, не е случайно - науката и медицината са една от малкото области в СССР, в които жените са относително пълноправни на мъжете. В сериала малка, но запомняща се роля прави младият актьор Бари Киоган, участвал в "Дюнкерк", "Убийството на свещения елен", но и в българския "И после светлина".
Из "Чернобилска молитва" на Светлана Алексиевич. Превод: Момчил Шопов. "Беше страшно. Неразбираемо и страшно. Но не ме напускаше чувството, че всичко това се случва не с мен, а с някого другиго. Странно чувство. Самата аз плачех, търсех храна, място за спане, прегръщах и успокоявах сина си, а отвътре имах – даже не мисъл, а някакво непрестанно чувство, че съм просто зрител."
Част от сцените и диалозите в сериала, които допринасят за достоверността, са базирани на книгата "Чернобилскa молитва" на беларуската разследваща журналистка и Нобелов лауреат Светлана Алексиевич, документирала в работата си голяма част от източноевропейските травми.

Отличителният й стил на писане представя разказите на интервюираните от нея изцяло в първо лице единствено число, с невидима авторска намеса – полифонията в писането й прави читателя максимално съпричастен, а трагичните детайли в историите идват нефилтрирани, едновременно естествени и страшни.

Сериалът по всяка вероятност ще обърне повече погледи към книгата от 1997 г. Това вече се случва и в България: през последните седмици издателство "Парадокс", което разпространява книгите на Алексиевич, напълно е изчерпило новия тираж на книгата, впечатляващите за българския книжен пазар 3000 бройки.


Илюстрация


"Нека да сме внимателни с думата "достоверност", когато говорим за едно произведение на изкуството", казва журналистката, преводачка и движеща сила зад фестивала "Фотофабрика" Еми Барух, съвременник на събитията. "Чернобил" не е документален. Той пресъздава една зловеща катастрофа, чиито гигантски последствия едва ли могат да бъдат обхванати изцяло. Поредицата има смазващо емоционално въздействие, което е търсено от авторите. Целта е изпълнена брилянтно. Степените достоверност могат да бъдат коментирани от ядрените физици, но такъв анализ никому не е нужен. Филмът е едновременно предупреждение, поклон, памет и покана за размисъл. Предизвикателство за способността ни като човешки същества да осмисляме собственото си саморазрушение."

Еми Барух помни първомайската манифестация, на която отива със сестра си и дъщерите им, тогава бебета. Помни обаждането от родителите си, които са на път към България и вече наясно с новините. "Помня приятелите ми от катедрата по дозиметрия и лъчезащита Любомир Минев, Боби Раев, Панайотис Критидис и техните ръководители Цветан Бончев и Иван Узунов, които се движеха с гайгер-мюлерови броячи из тревните площи на Физическия факултет. Пишеха писма, звъняха на различни инстанции – бяха бесни, безпомощни."

Може ли сериалът да се окаже полезен за поколението, което не е преживявало паниката на 1986 г.? "Първият ми ясен спомен за споменаването на "Чернобил" беше някъде в ранните ми години в училище, когато непозната за мен и съучениците ни жена раздаваше таблетки йод пред училището и обясняваше, че "се е случило същото като Чернобил". Не знаехме какво е това "Чернобил", казва Виктория Кузева, родена в началото на 90-те, психолог по образование, в момента маркетингов анализатор. "Много неща ме изненадаха в сериала, тъй като познавам събитията предимно по разкази на родители, баби и дядовци, чиято информираност така или иначе е била ограничена от времето, в което са ги преживели." За нея шокираща е информационната завеса, механизмът, по който е работила системата тогава, веригата от грешки и решения, взимани волно и неволно на най-различни управленски и операционни нива.

"Има случаи, когато се появява културен фактор, който пряко кореспондира със сто процента от своята аудитория", казва режисьорът Костадин Бонев. По време на дъжда на 1 май 1986 г. той е на снимки с целия си екип, с него са и децата му - чувството, че неволно ги е изложил на смъртна опасност го преследва и до днес. "Това, което искрено ме изненада, е показването на обикновения човек от съветско време – здраво стъпил на земята, приемащ смъртта като необходимост. Превръщането именно на това приемане на смъртта в акт на свободна воля ще осигури дълъг живот." Има и още един "български" ъгъл към сериала: "Според мен сериалът "Чернобил" сложи надгробния камък над проекта "Белене". И ако някой от силните на деня още не го е разбрал, обикновените хора ще му го напомнят – от улицата."

Еми Барух определя "Чернобил" като най-красноречивата и най-отвратителна метафора на престъпната безскрупулност на тоталитаризма. "Сериалът и книгите, написани за онези събития, трябва да се изучават в училищата. Публичното говорене предполага да се анализират най-различни аспекти на последствията от тази трагедия - поведението на хора в кризисна ситуация, системата, която позволи информационното затъмнение, интерпретацията на фактите, различните разкази на свидетелите. Събитията, разказани в сериала, се случиха "вчера", а диаметрално противоположните оценки и коментари, които четем "днес", показват какво огромно разминаване има в интерпретацията на историческия и политическия контекст на събитията в едно толкова разединено общество като българското."

Въпреки масовото признание не липсват и критики: според The New Yorker създателите на сериала "Чернобил" не са подчертали голямата класова разлика между обикновените хора и близките до властта, отношенията между учените и партийните кадри са непредставителни за етикета на времето, а индивидуалният принос на Легасов - преувеличен. Очаквана негативна реакция има и от Русия – държавната телевизия обяви плановете за собствен сериал по темата, който ще каже "истината" за събитията на 26 април 1986 г.
Повече за снимането на "Чернобил" и пресъздаването на периода и съветската действителност може да научите от подкаста на HBO, воден от продуцента на Крег Мейзин и журналиста Питър Сейгал. Двамата влизат в подробни разговори за историческия контекст, кои моменти са дословно документални, кои са плод на художествената измислица, как са създавани някои от ключовите сцени и диалози. The Chernobyl Podcast е онлайн в YouTube, Spotify Podcasts, Spotify.

Капитал брой 24

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Изборите: Технология на подчинението
  • Ще стигне ли военният бюджет за всички
  • А1 и НАП: Развален телефон за 80 млн. лв.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и седмицата

12 юли 2019, 1894 прочитания

Да снимаш Пабло Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо

12 юли 2019, 2114 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век

Голямата енергийна измама

Защо борсовата цена на електроенергията в България е най-висока и как може да се поправи секторът

София провали идеята за велоконцесия

Сбъркана философия в основата й превърна конкурса в битка за рекламни площи на няколко играчи в бранша

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш