Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Емили Уотсън като Улaна Kомюк, един от малко измислени персонажи във филма

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото

Светослав Тодоров
9798 прочитания

Емили Уотсън като Улaна Kомюк, един от малко измислени персонажи във филма

© Liam Daniel


Сериалът на HBO и Sky "Чернобил" постигна това, което прави всяко едно запомнящо се произведение - предизвика дебат по важни теми в разнородни аудитории по цял свят.

Включително и у нас, където избухването на атомната централа "Чернобил" на 26 април 1986 г. в град Припят също остава скрито от комунистическата власт дни наред, а първомайската манифестация се провежда под радиоактивния дъжд. Съобщение на БТА от 4 май дори нарича международните новини от трагедията "провокационна кампания с нечисти цели" и "оргия" от страна на капиталистическия свят. Ако колективната памет за трагедията е разпокъсана, то страхът и объркването са общи за коментиращите, независимо от коя държава са и колко точно засегната е тя. Приемът на сериала може да се обясни и с това колко смразяващо актуален е той днес, когато темата за фалшивите новини и размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото.

Успехът на сериала не беше сигурен - малко преди премиерата му в социалните мрежи имаше известен скептицизъм дали продукция между САЩ и Великобритания може да се справи с подобна тема и дали чрез сериала не се експлоатира болката на хората в региона. Реакциите на зрителите както на Запад, така и на Изток бяха почти изцяло положителни, като често се споменаваха изпипаните до най-малък детайл гардероб и сценография.

Емили Уотсън като Улaна Kомюк, един от малко измислени персонажи във филма
Фотограф: Liam Daniel
Източник: HBO

Отличителен е и екипът зад сериала, съставен от хора, които са доказани в работата си, но рядко или никога досега са получавали такова признание. Режисьор е шведът Йохан Ренк, познат през 90-те с музикалния си псевдоним Stakko Bo, а с времето все по-отдаден на филмовите си проекти – снимал е клипове за Мадона, Робин, Бионсе, Кайли Миноуг, Suede, Garbage, The Knife и Дейвид Боуи, както и няколко епизода от сериала Breaking Bad.

Продуцентът и сценарист Крег Мейзин е свързван със съвсем друг тип кино – той е съавтор на поредици като "Големият ергенски запой" и "Страшен филм", почти цялата му кариера е посветена на комедии. Преди няколко години той започва да чете за "Чернобил", тъй като осъзнава, че знае твърде малко за причините за аварията в атомната централа, за която се предполага, че е отнела близо 93 хиляди живота. Според Мейзин сериалът не е кампания против ядрената енергия – основното му послание е какви последствия може да има дезинформацията и криенето на истината. Сериалът е сниман в Латвия и Украйна, а местните работници на снимачната площадка често са влизали в ролите на консултанти за автентичността на средата и какво е било типично за епохата. Сценарият на Мейзин също така е минавал през съвременници на събитията.

Джаред Харис, който играе главния герой, ядреният физик Валерий Легасов, е познат най-вече с второстепенните си роли в други известни и исторически важни за телевизията сериали – Mad Men и The Crown. В сериала виждаме пълния размах на таланта му, който не е случаен – той идва от актьорско семейство, а негов баща е легендарният британски актьор Ричард Харис. В хода на историята Легасов трябва да обедини усилия с твърдо служещия на властта (но прогресивно съмняващия се в правотата й) вицепремиер Шербина – в ролята е Стелан Скарсгорд, сам по себе си интересен избор - актьорът е от Швеция, първата държава, която улавя повишените нива на радиация.

"Чернобил" е завръщане в значимо заглавие за Емили Уотсън, която е в ролята на един от малкото измислени персонажи - Улaна Kомюк, съветска ядрена физичка, твърдо решена да научи истината. Нейната героиня е събирателен образ за смелостта на всички учени, работили по случая, а това, че тя е жена, не е случайно - науката и медицината са една от малкото области в СССР, в които жените са относително пълноправни на мъжете. В сериала малка, но запомняща се роля прави младият актьор Бари Киоган, участвал в "Дюнкерк", "Убийството на свещения елен", но и в българския "И после светлина".

Из "Чернобилска молитва" на Светлана Алексиевич. Превод: Момчил Шопов. "Беше страшно. Неразбираемо и страшно. Но не ме напускаше чувството, че всичко това се случва не с мен, а с някого другиго. Странно чувство. Самата аз плачех, търсех храна, място за спане, прегръщах и успокоявах сина си, а отвътре имах – даже не мисъл, а някакво непрестанно чувство, че съм просто зрител."

Част от сцените и диалозите в сериала, които допринасят за достоверността, са базирани на книгата "Чернобилскa молитва" на беларуската разследваща журналистка и Нобелов лауреат Светлана Алексиевич, документирала в работата си голяма част от източноевропейските травми.

Отличителният й стил на писане представя разказите на интервюираните от нея изцяло в първо лице единствено число, с невидима авторска намеса – полифонията в писането й прави читателя максимално съпричастен, а трагичните детайли в историите идват нефилтрирани, едновременно естествени и страшни.

Сериалът по всяка вероятност ще обърне повече погледи към книгата от 1997 г. Това вече се случва и в България: през последните седмици издателство "Парадокс", което разпространява книгите на Алексиевич, напълно е изчерпило новия тираж на книгата, впечатляващите за българския книжен пазар 3000 бройки.

Стелан Скарсгорд като Борис Шербина
Източник: HBO

"Нека да сме внимателни с думата "достоверност", когато говорим за едно произведение на изкуството", казва журналистката, преводачка и движеща сила зад фестивала "Фотофабрика" Еми Барух, съвременник на събитията. "Чернобил" не е документален. Той пресъздава една зловеща катастрофа, чиито гигантски последствия едва ли могат да бъдат обхванати изцяло. Поредицата има смазващо емоционално въздействие, което е търсено от авторите. Целта е изпълнена брилянтно. Степените достоверност могат да бъдат коментирани от ядрените физици, но такъв анализ никому не е нужен. Филмът е едновременно предупреждение, поклон, памет и покана за размисъл. Предизвикателство за способността ни като човешки същества да осмисляме собственото си саморазрушение."

Еми Барух помни първомайската манифестация, на която отива със сестра си и дъщерите им, тогава бебета. Помни обаждането от родителите си, които са на път към България и вече наясно с новините. "Помня приятелите ми от катедрата по дозиметрия и лъчезащита Любомир Минев, Боби Раев, Панайотис Критидис и техните ръководители Цветан Бончев и Иван Узунов, които се движеха с гайгер-мюлерови броячи из тревните площи на Физическия факултет. Пишеха писма, звъняха на различни инстанции – бяха бесни, безпомощни."

Може ли сериалът да се окаже полезен за поколението, което не е преживявало паниката на 1986 г.? "Първият ми ясен спомен за споменаването на "Чернобил" беше някъде в ранните ми години в училище, когато непозната за мен и съучениците ни жена раздаваше таблетки йод пред училището и обясняваше, че "се е случило същото като Чернобил". Не знаехме какво е това "Чернобил", казва Виктория Кузева, родена в началото на 90-те, психолог по образование, в момента маркетингов анализатор. "Много неща ме изненадаха в сериала, тъй като познавам събитията предимно по разкази на родители, баби и дядовци, чиято информираност така или иначе е била ограничена от времето, в което са ги преживели." За нея шокираща е информационната завеса, механизмът, по който е работила системата тогава, веригата от грешки и решения, взимани волно и неволно на най-различни управленски и операционни нива.

"Има случаи, когато се появява културен фактор, който пряко кореспондира със сто процента от своята аудитория", казва режисьорът Костадин Бонев. По време на дъжда на 1 май 1986 г. той е на снимки с целия си екип, с него са и децата му - чувството, че неволно ги е изложил на смъртна опасност го преследва и до днес. "Това, което искрено ме изненада, е показването на обикновения човек от съветско време – здраво стъпил на земята, приемащ смъртта като необходимост. Превръщането именно на това приемане на смъртта в акт на свободна воля ще осигури дълъг живот." Има и още един "български" ъгъл към сериала: "Според мен сериалът "Чернобил" сложи надгробния камък над проекта "Белене". И ако някой от силните на деня още не го е разбрал, обикновените хора ще му го напомнят – от улицата."

Еми Барух определя "Чернобил" като най-красноречивата и най-отвратителна метафора на престъпната безскрупулност на тоталитаризма. "Сериалът и книгите, написани за онези събития, трябва да се изучават в училищата. Публичното говорене предполага да се анализират най-различни аспекти на последствията от тази трагедия - поведението на хора в кризисна ситуация, системата, която позволи информационното затъмнение, интерпретацията на фактите, различните разкази на свидетелите. Събитията, разказани в сериала, се случиха "вчера", а диаметрално противоположните оценки и коментари, които четем "днес", показват какво огромно разминаване има в интерпретацията на историческия и политическия контекст на събитията в едно толкова разединено общество като българското."

Въпреки масовото признание не липсват и критики: според The New Yorker създателите на сериала "Чернобил" не са подчертали голямата класова разлика между обикновените хора и близките до властта, отношенията между учените и партийните кадри са непредставителни за етикета на времето, а индивидуалният принос на Легасов - преувеличен. Очаквана негативна реакция има и от Русия – държавната телевизия обяви плановете за собствен сериал по темата, който ще каже "истината" за събитията на 26 април 1986 г.

Повече за снимането на "Чернобил" и пресъздаването на периода и съветската действителност може да научите от подкаста на HBO, воден от продуцента на Крег Мейзин и журналиста Питър Сейгал. Двамата влизат в подробни разговори за историческия контекст, кои моменти са дословно документални, кои са плод на художествената измислица, как са създавани някои от ключовите сцени и диалози. The Chernobyl Podcast е онлайн в YouTube, Spotify Podcasts, Spotify.

Джаред Харис като Валерий Легасов
Източник: HBO

Сериалът на HBO и Sky "Чернобил" постигна това, което прави всяко едно запомнящо се произведение - предизвика дебат по важни теми в разнородни аудитории по цял свят.

Включително и у нас, където избухването на атомната централа "Чернобил" на 26 април 1986 г. в град Припят също остава скрито от комунистическата власт дни наред, а първомайската манифестация се провежда под радиоактивния дъжд. Съобщение на БТА от 4 май дори нарича международните новини от трагедията "провокационна кампания с нечисти цели" и "оргия" от страна на капиталистическия свят. Ако колективната памет за трагедията е разпокъсана, то страхът и объркването са общи за коментиращите, независимо от коя държава са и колко точно засегната е тя. Приемът на сериала може да се обясни и с това колко смразяващо актуален е той днес, когато темата за фалшивите новини и размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    assenovg avatar :-|
    Georgi

    Според мен сериалът "Чернобил" сложи надгробния камък над проекта "Белене". И ако някой от силните на деня още не го е разбрал, обикновените хора ще му го напомнят – от улицата

  • 2
    tie_interceptor avatar :-(
    tie_interceptor

    А, ако някой си мисли, че понеже вече няма СССР, че технологиите са напреднали много, че рисковете са намалели да си спомни Фукушима...
    https://www.youtube.com/watch?v=YBNFvZ6Vr2U
    И това е в Япония...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK