С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

2 14 юни 2019, 8:00, 8902 прочитания

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Сериалът на HBO и Sky "Чернобил" постигна това, което прави всяко едно запомнящо се произведение - предизвика дебат по важни теми в разнородни аудитории по цял свят.

Включително и у нас, където избухването на атомната централа "Чернобил" на 26 април 1986 г. в град Припят също остава скрито от комунистическата власт дни наред, а първомайската манифестация се провежда под радиоактивния дъжд. Съобщение на БТА от 4 май дори нарича международните новини от трагедията "провокационна кампания с нечисти цели" и "оргия" от страна на капиталистическия свят. Ако колективната памет за трагедията е разпокъсана, то страхът и объркването са общи за коментиращите, независимо от коя държава са и колко точно засегната е тя. Приемът на сериала може да се обясни и с това колко смразяващо актуален е той днес, когато темата за фалшивите новини и размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото.


Успехът на сериала не беше сигурен - малко преди премиерата му в социалните мрежи имаше известен скептицизъм дали продукция между САЩ и Великобритания може да се справи с подобна тема и дали чрез сериала не се експлоатира болката на хората в региона. Реакциите на зрителите както на Запад, така и на Изток бяха почти изцяло положителни, като често се споменаваха изпипаните до най-малък детайл гардероб и сценография.

Емили Уотсън като Улaна Kомюк, един от малко измислени персонажи във филма

Фотограф: Liam Daniel [HBO]

Отличителен е и екипът зад сериала, съставен от хора, които са доказани в работата си, но рядко или никога досега са получавали такова признание. Режисьор е шведът Йохан Ренк, познат през 90-те с музикалния си псевдоним Stakko Bo, а с времето все по-отдаден на филмовите си проекти – снимал е клипове за Мадона, Робин, Бионсе, Кайли Миноуг, Suede, Garbage, The Knife и Дейвид Боуи, както и няколко епизода от сериала Breaking Bad.

Продуцентът и сценарист Крег Мейзин е свързван със съвсем друг тип кино – той е съавтор на поредици като "Големият ергенски запой" и "Страшен филм", почти цялата му кариера е посветена на комедии. Преди няколко години той започва да чете за "Чернобил", тъй като осъзнава, че знае твърде малко за причините за аварията в атомната централа, за която се предполага, че е отнела близо 93 хиляди живота. Според Мейзин сериалът не е кампания против ядрената енергия – основното му послание е какви последствия може да има дезинформацията и криенето на истината. Сериалът е сниман в Латвия и Украйна, а местните работници на снимачната площадка често са влизали в ролите на консултанти за автентичността на средата и какво е било типично за епохата. Сценарият на Мейзин също така е минавал през съвременници на събитията.



Джаред Харис, който играе главния герой, ядреният физик Валерий Легасов, е познат най-вече с второстепенните си роли в други известни и исторически важни за телевизията сериали – Mad Men и The Crown. В сериала виждаме пълния размах на таланта му, който не е случаен – той идва от актьорско семейство, а негов баща е легендарният британски актьор Ричард Харис. В хода на историята Легасов трябва да обедини усилия с твърдо служещия на властта (но прогресивно съмняващия се в правотата й) вицепремиер Шербина – в ролята е Стелан Скарсгорд, сам по себе си интересен избор - актьорът е от Швеция, първата държава, която улавя повишените нива на радиация.

"Чернобил" е завръщане в значимо заглавие за Емили Уотсън, която е в ролята на един от малкото измислени персонажи - Улaна Kомюк, съветска ядрена физичка, твърдо решена да научи истината. Нейната героиня е събирателен образ за смелостта на всички учени, работили по случая, а това, че тя е жена, не е случайно - науката и медицината са една от малкото области в СССР, в които жените са относително пълноправни на мъжете. В сериала малка, но запомняща се роля прави младият актьор Бари Киоган, участвал в "Дюнкерк", "Убийството на свещения елен", но и в българския "И после светлина".
Из "Чернобилска молитва" на Светлана Алексиевич. Превод: Момчил Шопов. "Беше страшно. Неразбираемо и страшно. Но не ме напускаше чувството, че всичко това се случва не с мен, а с някого другиго. Странно чувство. Самата аз плачех, търсех храна, място за спане, прегръщах и успокоявах сина си, а отвътре имах – даже не мисъл, а някакво непрестанно чувство, че съм просто зрител."
Част от сцените и диалозите в сериала, които допринасят за достоверността, са базирани на книгата "Чернобилскa молитва" на беларуската разследваща журналистка и Нобелов лауреат Светлана Алексиевич, документирала в работата си голяма част от източноевропейските травми.

Отличителният й стил на писане представя разказите на интервюираните от нея изцяло в първо лице единствено число, с невидима авторска намеса – полифонията в писането й прави читателя максимално съпричастен, а трагичните детайли в историите идват нефилтрирани, едновременно естествени и страшни.

Сериалът по всяка вероятност ще обърне повече погледи към книгата от 1997 г. Това вече се случва и в България: през последните седмици издателство "Парадокс", което разпространява книгите на Алексиевич, напълно е изчерпило новия тираж на книгата, впечатляващите за българския книжен пазар 3000 бройки.


Илюстрация


"Нека да сме внимателни с думата "достоверност", когато говорим за едно произведение на изкуството", казва журналистката, преводачка и движеща сила зад фестивала "Фотофабрика" Еми Барух, съвременник на събитията. "Чернобил" не е документален. Той пресъздава една зловеща катастрофа, чиито гигантски последствия едва ли могат да бъдат обхванати изцяло. Поредицата има смазващо емоционално въздействие, което е търсено от авторите. Целта е изпълнена брилянтно. Степените достоверност могат да бъдат коментирани от ядрените физици, но такъв анализ никому не е нужен. Филмът е едновременно предупреждение, поклон, памет и покана за размисъл. Предизвикателство за способността ни като човешки същества да осмисляме собственото си саморазрушение."

Еми Барух помни първомайската манифестация, на която отива със сестра си и дъщерите им, тогава бебета. Помни обаждането от родителите си, които са на път към България и вече наясно с новините. "Помня приятелите ми от катедрата по дозиметрия и лъчезащита Любомир Минев, Боби Раев, Панайотис Критидис и техните ръководители Цветан Бончев и Иван Узунов, които се движеха с гайгер-мюлерови броячи из тревните площи на Физическия факултет. Пишеха писма, звъняха на различни инстанции – бяха бесни, безпомощни."

Може ли сериалът да се окаже полезен за поколението, което не е преживявало паниката на 1986 г.? "Първият ми ясен спомен за споменаването на "Чернобил" беше някъде в ранните ми години в училище, когато непозната за мен и съучениците ни жена раздаваше таблетки йод пред училището и обясняваше, че "се е случило същото като Чернобил". Не знаехме какво е това "Чернобил", казва Виктория Кузева, родена в началото на 90-те, психолог по образование, в момента маркетингов анализатор. "Много неща ме изненадаха в сериала, тъй като познавам събитията предимно по разкази на родители, баби и дядовци, чиято информираност така или иначе е била ограничена от времето, в което са ги преживели." За нея шокираща е информационната завеса, механизмът, по който е работила системата тогава, веригата от грешки и решения, взимани волно и неволно на най-различни управленски и операционни нива.

"Има случаи, когато се появява културен фактор, който пряко кореспондира със сто процента от своята аудитория", казва режисьорът Костадин Бонев. По време на дъжда на 1 май 1986 г. той е на снимки с целия си екип, с него са и децата му - чувството, че неволно ги е изложил на смъртна опасност го преследва и до днес. "Това, което искрено ме изненада, е показването на обикновения човек от съветско време – здраво стъпил на земята, приемащ смъртта като необходимост. Превръщането именно на това приемане на смъртта в акт на свободна воля ще осигури дълъг живот." Има и още един "български" ъгъл към сериала: "Според мен сериалът "Чернобил" сложи надгробния камък над проекта "Белене". И ако някой от силните на деня още не го е разбрал, обикновените хора ще му го напомнят – от улицата."

Еми Барух определя "Чернобил" като най-красноречивата и най-отвратителна метафора на престъпната безскрупулност на тоталитаризма. "Сериалът и книгите, написани за онези събития, трябва да се изучават в училищата. Публичното говорене предполага да се анализират най-различни аспекти на последствията от тази трагедия - поведението на хора в кризисна ситуация, системата, която позволи информационното затъмнение, интерпретацията на фактите, различните разкази на свидетелите. Събитията, разказани в сериала, се случиха "вчера", а диаметрално противоположните оценки и коментари, които четем "днес", показват какво огромно разминаване има в интерпретацията на историческия и политическия контекст на събитията в едно толкова разединено общество като българското."

Въпреки масовото признание не липсват и критики: според The New Yorker създателите на сериала "Чернобил" не са подчертали голямата класова разлика между обикновените хора и близките до властта, отношенията между учените и партийните кадри са непредставителни за етикета на времето, а индивидуалният принос на Легасов - преувеличен. Очаквана негативна реакция има и от Русия – държавната телевизия обяви плановете за собствен сериал по темата, който ще каже "истината" за събитията на 26 април 1986 г.
Повече за снимането на "Чернобил" и пресъздаването на периода и съветската действителност може да научите от подкаста на HBO, воден от продуцента на Крег Мейзин и журналиста Питър Сейгал. Двамата влизат в подробни разговори за историческия контекст, кои моменти са дословно документални, кои са плод на художествената измислица, как са създавани някои от ключовите сцени и диалози. The Chernobyl Podcast е онлайн в YouTube, Spotify Podcasts, Spotify.

Капитал брой 24

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Изборите: Технология на подчинението
  • Ще стигне ли военният бюджет за всички
  • А1 и НАП: Развален телефон за 80 млн. лв.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Книга: Преходно време Книга: Преходно време

Разказ за сформирането и действията на правителството на Димитър Попов

8 ное 2019, 1414 прочитания

Книга: "Истории от 90-те" Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

8 ное 2019, 2656 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век

Още от Капитал
Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10