До Луната и напред

Илюстрация Увеличаване Смаляване

На 20 юли 1969 година американските астронавти Нийл Армстронг и Бъз Олдрин за пръв път стъпват на Луната. И до днес, 50 години по-късно, Луната остава единственият извънземен обект, където е стъпвал човешки крак.

Шесте успешни мисии по програмата «Аполо» между юли 1969 и декември 1972 г. с право се смятат за най-високо достижение в областта на пилотираните комически полети. Общо 12 души – всичките американци, са се разхождали по повърхността на Луната, четирима от тях са все още живи. Осемдесет и девет годишният Бъз Олдрин - вторият човек, стъпил на лунната повърхност, е най-възрастният жив лунен пионер.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ако ви се е случвало да се изнервяте от мудността, с която стар компютър зарежда страница, представете си за момент бордовия компютър AGC, с който капсулата на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин е била управлявана при първото прилуняване. Процесорът и паметта, вградени в най-евтиния днешен смартфон, са стотици пъти по-мощни. Минути преди да докоснат повърхността, AGC блокира. Армстронг поема ръчно управлението, докато Олдрин му диктува параметрите за височина и скорост. С останало резервно гориво, достатъчно за около 32 секунди работа на двигателя, двамата трябва да решат дали да се прилунят, или да се върнат на орбита. Решението е взето, след като капсулата прелита над плато с размерите на футболно игрище, осеяно с огромни, ръбати камъни. Армстронг хладнокръвно насочва апарата към площадка зад това плато, където видимо е равно и няма камъни.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

След като се уверяват, че лунният модул е застанал стабилно на повърхността, Олдрин излъчва следното радиообръщение: «Говори пилотът на лунния модул. Използвам възможността да помоля всеки, който ме чува, който и където и да е, да спре за момент, да осмисли събитията от последните няколко часа и да благодари (на Бога) по свой начин.»



Ние, хлапетата в градинката «Св. Седмочисленици» до МВР, тогава не знаехме за двамата американски астронавти на Луната. Не знаехме и думата «астронавт», тя навлезе в българския език по-късно. Макар прилуняването на Армстронг и Олдрин да беше по същество първото глобално телевизионно включване с поне 500 милиона зрители, на хората на изток от Желязната завеса не им беше дадена възможност да станат съпричастни на това епохално събитие. Два дни по-късно баща ми отвори последната страница на в. «Работническо дело» и ми показа мътна черно-бяла снимка на човек в скафандър с кратък текст, че хора (не американци) са стъпили на Луната.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Макар и мъглява, снимката и новината се загнездиха в съзнанието ми. Явно не само в моето, защото, вместо да играем на фунийки или «стражари и апаши», оживено дискутирахме помежду си какво може да е там, «горе». Вечер с Коко и с другите квартални момчета насочвахме светлината на джобно фенерче към Луната с надежда, че Армстронг или Олдрин ще ни забележат. Не знаехме, разбира се, че те са били там само 2.5 часа и че лунният екипаж отдавна се е завърнал. Със съветски театрален бинокъл напрегнато оглеждахме лунната повърхност, струваше ни се, че на тази или онази точка виждаме лунната капсула, че Армстронг и Олдрин ни махат за поздрав.

Когато през април 2008 г. успях да се срещна и да разговарям с Олдрин, му разказах за фенерчето и бинокъла. Олдрин се засмя, но това беше уморена реакция на човек, който хиляди пъти е чувал подобни истории. (Първите десет години след завръщането на Олдрин от лунната мисия са белязани от алкохол и депресия.) От момента на прилуняването до разговора ни бяха минали точно толкова години, колкото от раждането му до кацането на Луната. Имаше ли въпроси, които да не са били зададени?

Говорихме повече за «2001: Космическа одисея», филма на Стенли Кубрик, в който част от действието се развива на Луната. Така ли са си я представяли? Филмът е излязъл на екраните точно година преди полета на «Аполо 11». Олдрин не беше сред почитателите на Кубрик, но се опитваше да е учтив и по-малко критичен, все пак беше поканен като специален гост на прожекцията в Ню Йорк.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Огромните цветни снимки във витрината на американското посолство (старото, до сладкарница «Роза»), които се появиха в края на лятото на 1969 г., разкриха какво всъщност се беше случило. По тротоара пред витрината се разхождаха късо подстригани млади мъже с бели ризи, затъкнати в изгладени панталони, подканяйки минувачите да се движат по-бързо. Ние, кварталните хлапета, се шмугвахме от една или друга посока, опитвайки се за кратките мигове на преминаване край стъклата да попием колкото се може повече от бездънното Kodachrome-черно небе зад скафандъра на Олдрин, да абсорбираме максимално магическото усещане от гледката на застиналото в безвъздушното пространство знаме на червени, бели и сини ивици с бляскави звезди или пък от обвитото в златно фолио тяло на лунния модул.

Тогава не знаехме значението на думата "cool", но по-късно, когато я научихме, имаше ли нещо по cool от отражението на Армстронг в стъклото на скафандъра на Олдрин? Може и да е имало, това беше самият Олдрин, застанал в леко наклонената, леко разкрачена поза на знаменитата снимка.

Днес тази снимка е универсално разпознаваем символ, както са разпознаваеми вълнистият бял надпис на приятно газираната тъмна напитка или пък големите уши на малкия домашен гризач, чиято вечно ухилена муцунка продължава да радва децата по цял свят без оглед на произход, религия и класова принадлежност.

Американската комическа агенция НАСА обяви началото на амбициозна програма за завръщане на астронавти на Луната между 2024 и 2028 г. Една от големите разлики между програмата «Аполо» - изцяло финансирана и осъществена от държавата (САЩ), е, че в бъдещите пилотирани полети до Луната най-вероятно ще се използват ракети носители на частни компании. Сред кандидатите са SpaceX, Northrop Grumman и Boeing.

Джон Олсън, един от управителите на лунната програма в НАСА, обясни, че скафандрите ще са по-леки и значително по-гъвкави. Предвижда се в първата група полети на Луната да бъдат изпратени поне 25 астронавти. Всеки от тях ще остане по една седмица. Ще се изгражда постоянна база. Рискът е понижен от 1 към 7 при мисиите «Аполо» до 1 към 4500 при предстоящите полети. С две думи - един вероятен сценарий на «2001: Космическа одисея».

Русия, където по времето на социализма се разработваше амбициозна, но неосъществена лунна програма, също има апетит за Луната. По думите на Дмитрий Рогозин, шеф на «Роскосмос», руски космонавти ще стъпят за пръв път на Луната през 2030 г. По ирония на съдбата може да се окаже така, че когато американците се завърнат, а руснаците пристигнат за пръв път, там вече да ги чакат китайци на постоянно фунционираща лунна база.