С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

19 юли 2019, 9:25, 13608 прочитания

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Рингтурм" е една от емблематичните сгради във Виена. Със своите 23 етажа тя е първият следвоенен "небостъргач" - символ на изстрадания мир и подем. Днес в нея се намира седалището на концерн с близо 200-годишна история - Wiener Städtische Versicherung AG (Vienna Insurance Group). Компанията подкрепя международни артистични инициативи, като една от тях е ежегодното (от 2006 г. насам) опаковане на сградата. Тази година избрана да преобрази Ringturm беше българката Даниела Костова, която представи своя проект "Мечти за бъдещето". От страната на фасадата, обърната към Канала на Дунав, се вижда дете в скафандър. На шлема му е кацнал бял гълъб – лесно разпознаваема препратка към мира и куража да полетиш.

Съвсем буквално, но и метафорично, в основата на този проект стои изложбата, посветена на арх. Стефка Георгиева (1923 – 2004). В годините на Студената война нейното творческо въображение съумява да разтвори крила въпреки усмирителната риза, изплетена от идеологическите догми. Експозицията, курирана от арх. Анета Булант-Каменова и виенския архитект Адолф Щилер, включва множество фотографии на създаденото от нея през втората половина на ХХ век.


Aко внимателно притворите едното си око, а с другото се вгледате в професионалната биография на архитект Стефка Георгиева, ще видите няколко отчетливи детайла. Тя е родена в село Джулюница, Великотърновско. През 1947 г. се дипломира като архитект в Държавната политехника в София. Дълги години работи като началник отдел в големи проектантски организации - "Енергопроект", "Главпроект", "Софпроект".

Името й се свързва с изграждането на десетки детски градини, училища, спортни зали, както и с множество знакови за комунистическия режим в България строителни обекти, обслужващи висшия партиен апарат - правителствената резиденция в Бояна, вила "Магнолия" в резиденция "Евксиноград", Домът на Съветската култура в София, дипломатическите блокове в квартал "Изток", първите луксозни хотели в курортите Дружба, Златни пясъци и Слънчев бряг. За изключителните си заслуги в изграждането на социализма едва 37-годишна получава висшето държавно отличие в народната република – Димитровска награда.

Илюстрация


Ако сега направите обратното - внимателно отворите примижалото око, затворите другото и отново се вгледате в пътя на арх. Георгиева, ще видите, че в периода 1942 - 1944 г. тя учи архитектура в Техническия университет в Мюнхен. Неин ментор е проф. Ханс Дьолгаст – гениалният баварски реконструктор, възстановил след края на Втората световна война десетки исторически сгради в Западна Германия. Георгиева предлага свое архитектурно решение за сградата на кметството в Амстердам в конкуренция с някои от най-големите имена в архитектурата и дизайна на ХХ в. – Рафаел Монео, Арне Якобсен и Алдо ван Ейк. Тя създава и реализира проекти, които днес безусловно се нареждат до най-добрите образци на европейския следвоенен модернизъм. През 1981 г. за цялостната й работа е отличена с наградата "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет.



Илюстрация


Днес може би изглежда странно, че само ограничен кръг от хора разпознават името на автор с толкова богата и така противоречива творческа история. Тази двойственост и донякъде анонимност в професионалната кариера на арх. Георгиева имат своето обяснение. Това е неизбежната цена, която тя плаща за възможността да работи върху мащабни строителни проекти в социалистическа България, следвайки високите стандарти и доминиращи архитектурни тенденции от другата страна на Желязната завеса.

Не случайно всички знакови за работата на Стефка Георгиева сгради са издържани в духа на архитектурния брутализъм. Това е направлението, което набира особена популярност именно в периода на Студената война. Терминът произлиза от френското béton brut - необработен бетон. За този стил са характерни масивните форми, липсата на всякаква декорация, подчертаната функционалност и използването на естествени строителни материали. На Запад възприемат подобна авангардност като израз на следвоенния интерес към едно по-справедливо, смирено и егалитарно общество – с други думи, архитектурата върви по стъпките на етиката. На Изток обаче брутализмът се налага най-вече със своята естетическа провокативност. Идеята за социална равнопоставеност не би могла да има нищо общо с внушителните бетонни фасади, зад които управлява и живее висшата номенклатура.

Стефка Георгиева


Арх. Георгиева реализира своите творчески идеи с безкомпромисна взискателност по отношение на всеки детайл – от чертожната маса до крайното изпълнение. Но за да бъдат одобрени идейните й проекти, често се налага да интегрира в тях елементи на традиционната възрожденска архитектура. Това е необходимо поради чисто идеологическия натиск модернизмът в България да има свой собствен, национален прочит. Така се появява внушителната тенис зала в Борисовата градина (тогава "Парк на свободата"). Огромната триъгълна конструкция е препратка към покривите на възрожденските къщи.

По същия начин хотелът на Държавния съвет в резиденция "Бояна" е проектиран около малък вътрешен двор с цветя. Неговата затвореност и уют напомнят донякъде типичния български селски двор. От своя страна присъствието на фугирана зидария и каменни зидове съчетава характерната за брутализма оголеност на материалите с традиционните за нашия регион строителни похвати.

Десетилетия по-късно и отвъд всяка идеологическа обремененост най-добрите образци от архитектурното наследство на Стефка Георгиева са еталон за модернистична елегантност и чистота на линиите. Някои от най-смелите й композиционни решения се реализират, благодарение на таланта и подкрепата на съпруга й – строителният инженер Левчо Мануилов, който е специалист по стоманобетонни конструкции. Те двамата в тандем се борят със строителни главоблъсканици, чиито решения дълги години остават засекретени поради характера на строителните обекти, върху които работят. Независимо от това съграденото от тях е видима част от архитектурния пейзаж в България днес.


В учебниците по анатомия пише, че за да възприемаме реалността триизмерно и в пълнота, са ни необходими не едно, а две очи, разположени в една и съща равнина. Архитектурата е сложно триизмерно изкуство и за да съумеем да я оценим обективно, безпристрастно и по достойнство, е нужно да използваме и "лявото", и "дясното" си око. Както вероятно би трябвало да подхождаме и към всяко друго нещо. В противен случай рискуваме изводите ни да са еднопланови и схематични, а представата ни за света – опасно изкривена в огледалото на предразсъдъците ни.

Изложбата, част от международната поредица Architektur im Ringturm, продължава до 27 септември.

Капитал #29

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Кой взима летище София
  • Мая Манолова вече загрява за битката с Фандъкова
  • Загуби ли България битката за завода на Volkswagen

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Водещата марка в козметиката за коса Redken вече и на българския пазар Водещата марка в козметиката за коса Redken вече и на българския пазар

Компанията, собственост на L’Oréal, предлага професионални продукти за мъже и жени

18 окт 2019, 622 прочитания

В Белград, на чисто 1 В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

11 окт 2019, 2410 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Календар

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

Още от Капитал
Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10