БАЗА данни

Годишната изложба с номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА е добър ориентир за това какво вълнува младите български художници.

Селекцията, показана под жълтеникавата светлина на Софийската градска художествена галерия, включва автори, които са добре познати на редовните посетители на изложби в града, но и няколко по-нови имена: Александър Александров, работещата между Германия и България Венета Андрова, Милена Георгиева, неотдавна направилата първа самостоятелна изложба Невена Екимова, Мария Налбантова, позната и като илюстраторка, Радостин Седевчев, който участва с три различни по концепция и емоционален заряд творби, Севда Семер и обявеният за победител Вълко Чобанов, който с видеата си отправя (себе)ироничен поглед към съвремието.

Авторите са родени между средата на 80-те и началото на 90-те години, което допринася за сходните теми на проектите им, въпреки различните техники и похвати, с които си служат: изправяне пред скрити травми, детството и израстването на фона на бързо променящото се настояще, поглед към личната и общата историята от нетипични ъгли, отношенията между човека и природата, липсващите диалози в обществото. Всичко това, (за добро или лошо) без намек за локалност, а с поглед, смело отправен към глобалните проблеми.

По технически най-интересен начин тези въпроси присъстват при видеоарта на Венета Андрова, чиято работа е редовно показвана в Берлин, а това лято стигна до Electronic Language International Festival в Сао Пауло. Темите намират директно отражение в инсталационните творби "Песента за жената" и "Има нещо, за което трябва да поговорим" на Милена Георгиева, вдъхновена от феминистката вълна на 60-те години и най-ранните фази на електронната музика. В нейния ъгъл от пространство има и тетрадка, в която всяка жена може да напише как е била наричана (ако сте любопитни - сред споделените до момента са "елф", "кръвопийца" и "мъж", а някои вписват комплиментите, които чуват, вместо обидите). Процесът на постоянно преоткриване и пренаписване на миналото намира израз в "Многократна употреба" на Мария Налбантова.

"Може би някой ден паметта ще се отвори като магическа кутия и ще излезе версия на истината", казва Севда Семер в аудиочастта от творбата й "Кои сме били". Експозицията в СГХГ подсказва, че отварянето вече е започнало, а съвременните художници в страната са все по-директни в посланията си.

Изложбата с номинираните за наградата БАЗА продължава до 18 август.

Първо място

Актуалният носител на наградата БАЗА за 2019 г. е Вълко Чобанов. Той е роден през 1991 г. Завършва сценография в родния си град Пловдив. В работата си той често се заиграва с елементи от поп- и субкултурата, темата за конфликта между онлайн и офлайн реалността, природни и животински образи и как те взаимодействат с човека. Негова работа може да бъде видяна и в изложбата "ФОН: Млади художници от Пловдив", която обхваща няколко локации из града и продължава до 30 август.

За наградата

БАЗА е годишна награда за млад художник (до 35 години). Основана е през 1990 г. в Чехия от директора на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс. В България отличието се връчва от 2008 г. Наградата е стипендия и шестседмичен престой в Ню Йорк, както и самостоятелна изложба в галерията на Института за съвременно изкуство в София. Първият носител е Рада Букова, която в момента представя България заедно с Лазар Лютаков на 58-ото издание на Венецианското биенале. Следващите победители са Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016), Мартина Вачева (2017), Мартин Пенев (2018).