//
Light / Неща

Лаборатория на края на света
Българската база на Антарктида ще има нова сграда
Илюстрация |
Той води експедиции до българската база на остров Ливингстън вече четвърт век. Континентът се управлява от двадесет и девет държави, България е пълноправен член на управлението от 1998 г. насам, редом със САЩ, Китай, Япония и голяма част от европейските страни. "През последните десет години останалите държави започнаха да обновяват базите си, защото Антарктида се превръща във все по-изучвано място в множество науки, а в момента е от изключителна важност и заради данните, които получаваме оттам във връзка с промяната в климата", обяснява Христо Пимпирев.
Илюстрация |
Информацията, която той предоставя, е в основата на заданието за конкурса за нова научно-изследователска сграда в българското поселище. Първото основно изискване е постройката да издържи на суровите метеорологични условия – българската база е на остров, където освен ниските температури, предизвикателство са и силните ветрове и бури. Второта важно изискване е да е удобна и уютна, защото учените и всички участници в експедициите, около двадесет и трима души, прекарват там 4-5 месеца. През полярното лято има "по-човешки условия" - от средата на ноември до края на март температури са от -15 до 0 градуса, именно тогава се провеждат и експедициите. Но през този летен период ветровете и бурите са силни и понякога учените не могат да излязат в продължение на две седмици извън базата.
"Бихме искали освен лаборатория вътре в сградата да има и помещение за презентации и дискусии и няколко спални помещения за използване при екстремни ситуации, но уютът наистина е важен, въпреки че все още не сме обсъждали интериора", казва проф. Пимпирев. Конкурсът за архитектурен проект за сградата на мястото на старата метеорологична площадка беше спечелен от Пенка Станчева и нейното студио PS Architects.
"Беше изключително наложително да имаме лаборатория, вече четвърт век провеждаме геоложки, биологични, медицински и екологични научни изследвания, сега ще имаме ново оборудване и възможност да обработваме събраните проби за изследване, вместо да чакаме да пътуват месеци до най-близката суша в Южна Америка", разказва проф. Пимпирев. Той подчертава, че важността на Антарктида нараства не само заради все по-сериозните изследвания за климатичните промени, но и заради факта, че условията там наподобяват тези на Марс и там хората провеждат експерименти, своеобразна подготовка за червената планета.
"Нашата база там е лицето на държавата ни, защото българските учени работят по много проекти с колегите си от цял свят и базата ни се посещава от полярници от над петдесет държави" - Христо Пимпирев цитира бюджетите, с които останалите са изградили или реновирали сградите си през последните няколко години: американците са вложили 200 млн. долара, испанците - 20 млн. евро. Поляците започват изграждане този полярен сезон заедно с българската база. Техният футуристичен проект се очаква да е на стойност десет милиона евро. За българската сграда има предвиден бюджет от 980 000. лева. Очаква се основите да бъдат положени през декември тази година.
Илюстрация |
Разговор с архитект Пенка Станчева Как протича подготовката за участието в такъв необикновен конкурс, какви проучвания бяха необходими? Конкурсът е за идеен проект, за архитектурна концепция. За мен подготовката се състоеше главно в това да усетя по някакъв начин атмосферата, която цари в нашата база. Разговарях с някои от участниците в експедициите и от техните разкази и снимки си изградих представата за група задружни и ентусиазирани хора, безкрайно влюбени в живота и в екстремностите на природата. Именно за тях исках да създам този проект. При пътуванията ми в Патагония през последните години успях да видя как строят местните, какви са традиционните форми. Това също ми помогна. И, разбира се, разгледах всички проекти на проектирани и построени бази на тези географски ширини. С какви изисквания трябваше да се съобразите? Изискванията на конкурса са функционални, свързани са с особеностите на лабораторната работа на учените. Също така, както се подразбира, има и много специфики, свързани с климата. Част от тях са взети под внимание в идейния проект, други от тях ще бъдат застъпени в бъдеще при разработката на техническите проекти. За материалите все още е рано да се говори. Ясни са принципните решения на сградата – предложението ни е за метална конструкция и термопанели. Всички материали ще бъдат избрани съвместно с екипа на БАИ. Техният опит ще е от особена важност за следващите фази на работа по проекта. Смятам че успехът на проекта ще се състои в това да изградим група от специалисти, които да водят успешен професионален диалог. Това ще е и основата на съвместната ни работа. В екипа, с който работих по идейния проект, вече участват и колеги от България с много опит, както и такива, с които работя в момента в Чили. Каква ще е логистиката, всичко звучи като голямо предизвикателство? Логистиката по транспортирането и монтажа на място ще е нещо, за което ще трябва да се мисли, докато се проектират следващите фази. Смятам, че модулността на сградата ще е от полза. Идея, която ще се обсъжда, е сградата да се сглоби преди транспорта, да се разглоби и транспортира за окончателен монтаж. Това ще позволи де се елиминират в максимална степен грешките и да се улесни работата в условията на Антарктида. Вие ли ще работите по интериора? Надявам се интериорът да бъда част от задачата на по-късен етап. Но засега ще трябва да се погрижим за самата постройка. С кой от вашите проекти досега се гордеете най-много? Всеки проект е важен по свой собствен начин. Един – защото изгражда приятелства. Друг – защото те учи на нещо ново като стил или технология. Трети – защото чрез него изучаваш традициите на строителство и собствената си история. Безспорно знаков обект за мен беше работата ми по бившата къща на Яблански, една от красивите сгради, паметници на културата на София, която върнахме към живот. А най-много се гордея с това да създам дом на точно определен човек или семейство, в който той да се чувства у дома си във всеки един смисъл. С какво се занимавате в момента в Чили? Как изглежда животът ви там, как се чувствате? Занимавам се отново с архитектура и дизайн. Съвременната архитектура тук в Чили е наистина на високо ниво. И моят интерес към вътрешните пространства допълва успешно работата на колегите архитекти. Правя това, което сякаш умея най-добре – създавам среда, в която хората да се чувстват добре. По особен начин силата и суровостта на природата на това място намира израз в разбиранията за живота на хората тук. А това ги води към опростеност, към особен вид примитив, към същността на нещата в техния материален израз. Всичко това ми допада, тъй като аз самата в последните години изпитвам необходимост да живея по прост начин. Така че се чувствам в свои води, при всяка възможност съм в планината или на океана. Радвам се на особен вид свобода, докато съм в контакт с екстремностите на природата. |
Капитал #33
Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:
- Защо тол системата закъсня с година
- Пазарът на спортни карти у нас расте
- Българската база на Антарктида ще има нова сграда

В селекцията ни: коледна история от О. Хенри и класика от Никос Казандзакис
13 дек 2019, 397 прочитания

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му
6 дек 2019, 1786 прочитания
12 дек 2019, 3769 прочитания
12 дек 2019, 2653 прочитания
12 дек 2019, 2379 прочитания
12 дек 2019, 2200 прочитания
12 дек 2019, 1815 прочитания
Интересните събития през уикенда и следващата седмица