Лаборатория на края на света

Илюстрация Проектът за лабораторен блок на българската антарктическа база Увеличаване Проектът за лабораторен блок на българската антарктическа база Автор: PS Architects Смаляване

Докато лятото в нашата част на планетата е в разгара си, в момента на Южния полюс на континента Антарктида е от -17 до -27 градуса. Зимата става все по-студена и има вероятност температурите да паднат до -90 градуса. "Антарктида е най-суровото като природни условия място на Земята. В момента там е зима и на височина над 4000 метра през зимата са измервани температури под -80ОС, каквито има на Марс", казва Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания и професор по геология.

Той води експедиции до българската база на остров Ливингстън вече четвърт век. Континентът се управлява от двадесет и девет държави, България е пълноправен член на управлението от 1998 г. насам, редом със САЩ, Китай, Япония и голяма част от европейските страни. "През последните десет години останалите държави започнаха да обновяват базите си, защото Антарктида се превръща във все по-изучвано място в множество науки, а в момента е от изключителна важност и заради данните, които получаваме оттам във връзка с промяната в климата", обяснява Христо Пимпирев.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Илюстрация Увеличаване Автор: Христо Пимпирев Смаляване

Информацията, която той предоставя, е в основата на заданието за конкурса за нова научно-изследователска сграда в българското поселище. Първото основно изискване е постройката да издържи на суровите метеорологични условия – българската база е на остров, където освен ниските температури, предизвикателство са и силните ветрове и бури. Второта важно изискване е да е удобна и уютна, защото учените и всички участници в експедициите, около двадесет и трима души, прекарват там 4-5 месеца. През полярното лято има "по-човешки условия" - от средата на ноември до края на март температури са от -15 до 0 градуса, именно тогава се провеждат и експедициите. Но през този летен период ветровете и бурите са силни и понякога учените не могат да излязат в продължение на две седмици извън базата.

"Бихме искали освен лаборатория вътре в сградата да има и помещение за презентации и дискусии и няколко спални помещения за използване при екстремни ситуации, но уютът наистина е важен, въпреки че все още не сме обсъждали интериора", казва проф. Пимпирев. Конкурсът за архитектурен проект за сградата на мястото на старата метеорологична площадка беше спечелен от Пенка Станчева и нейното студио PS Architects.



"Беше изключително наложително да имаме лаборатория, вече четвърт век провеждаме геоложки, биологични, медицински и екологични научни изследвания, сега ще имаме ново оборудване и възможност да обработваме събраните проби за изследване, вместо да чакаме да пътуват месеци до най-близката суша в Южна Америка", разказва проф. Пимпирев. Той подчертава, че важността на Антарктида нараства не само заради все по-сериозните изследвания за климатичните промени, но и заради факта, че условията там наподобяват тези на Марс и там хората провеждат експерименти, своеобразна подготовка за червената планета.

"Нашата база там е лицето на държавата ни, защото българските учени работят по много проекти с колегите си от цял свят и базата ни се посещава от полярници от над петдесет държави" - Христо Пимпирев цитира бюджетите, с които останалите са изградили или реновирали сградите си през последните няколко години: американците са вложили 200 млн. долара, испанците - 20 млн. евро. Поляците започват изграждане този полярен сезон заедно с българската база. Техният футуристичен проект се очаква да е на стойност десет милиона евро. За българската сграда има предвиден бюджет от 980 000. лева. Очаква се основите да бъдат положени през декември тази година.

Илюстрация Увеличаване Автор: Венцислава Василева Смаляване

Разговор с архитект Пенка Станчева Как протича подготовката за участието в такъв необикновен конкурс, какви проучвания бяха необходими? Конкурсът е за идеен проект, за архитектурна концепция. За мен подготовката се състоеше главно в това да усетя по някакъв начин атмосферата, която цари в нашата база. Разговарях с някои от участниците в експедициите и от техните разкази и снимки си изградих представата за група задружни и ентусиазирани хора, безкрайно влюбени в живота и в екстремностите на природата. Именно за тях исках да създам този проект. При пътуванията ми в Патагония през последните години успях да видя как строят местните, какви са традиционните форми. Това също ми помогна. И, разбира се, разгледах всички проекти на проектирани и построени бази на тези географски ширини. С какви изисквания трябваше да се съобразите? Изискванията на конкурса са функционални, свързани са с особеностите на лабораторната работа на учените. Също така, както се подразбира, има и много специфики, свързани с климата. Част от тях са взети под внимание в идейния проект, други от тях ще бъдат застъпени в бъдеще при разработката на техническите проекти. За материалите все още е рано да се говори. Ясни са принципните решения на сградата – предложението ни е за метална конструкция и термопанели. Всички материали ще бъдат избрани съвместно с екипа на БАИ. Техният опит ще е от особена важност за следващите фази на работа по проекта. Смятам че успехът на проекта ще се състои в това да изградим група от специалисти, които да водят успешен професионален диалог. Това ще е и основата на съвместната ни работа. В екипа, с който работих по идейния проект, вече участват и колеги от България с много опит, както и такива, с които работя в момента в Чили. Каква ще е логистиката, всичко звучи като голямо предизвикателство? Логистиката по транспортирането и монтажа на място ще е нещо, за което ще трябва да се мисли, докато се проектират следващите фази. Смятам, че модулността на сградата ще е от полза. Идея, която ще се обсъжда, е сградата да се сглоби преди транспорта, да се разглоби и транспортира за окончателен монтаж. Това ще позволи де се елиминират в максимална степен грешките и да се улесни работата в условията на Антарктида. Вие ли ще работите по интериора? Надявам се интериорът да бъда част от задачата на по-късен етап. Но засега ще трябва да се погрижим за самата постройка. С кой от вашите проекти досега се гордеете най-много? Всеки проект е важен по свой собствен начин. Един – защото изгражда приятелства. Друг – защото те учи на нещо ново като стил или технология. Трети – защото чрез него изучаваш традициите на строителство и собствената си история. Безспорно знаков обект за мен беше работата ми по бившата къща на Яблански, една от красивите сгради, паметници на културата на София, която върнахме към живот. А най-много се гордея с това да създам дом на точно определен човек или семейство, в който той да се чувства у дома си във всеки един смисъл. С какво се занимавате в момента в Чили? Как изглежда животът ви там, как се чувствате? Занимавам се отново с архитектура и дизайн. Съвременната архитектура тук в Чили е наистина на високо ниво. И моят интерес към вътрешните пространства допълва успешно работата на колегите архитекти. Правя това, което сякаш умея най-добре – създавам среда, в която хората да се чувстват добре. По особен начин силата и суровостта на природата на това място намира израз в разбиранията за живота на хората тук. А това ги води към опростеност, към особен вид примитив, към същността на нещата в техния материален израз. Всичко това ми допада, тъй като аз самата в последните години изпитвам необходимост да живея по прост начин. Така че се чувствам в свои води, при всяка възможност съм в планината или на океана. Радвам се на особен вид свобода, докато съм в контакт с екстремностите на природата.