За нишките и хората
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За нишките и хората

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

4412 прочитания

Четиридесет и седем годишната японска артистка Чихару Шиота призна с радост на откриването на най-голямата си самостоятелна изложба досега, че в родната й Япония никой от журналистите не й е досадил с въпроса "Какво е да си ученичка на Марина Абрамович". Настойчивостта на европейските и американските журналисти, които очакват да разберат повече за влиянието на Абрамович и методите й на работа, е далеч от деликатността и кроткото вглеждане в детайли и символите, които занимават повече японските медии. Изложбата "Трептението на душата" гостува на музея Mori Art в Токио.

Музеят носи името на своя създател Минору Мори – прочут японски индустриалец, който инвестира в произведения на изкуството с вярата, че културата облагородява и предизвиква човек да бъде най-добрата версия на самия себе си. В тази посока са и артистичните търсения на родената в Осака, но израснала между Лондон и Берлин Чихару Шиота. Инсталациите й са внушителни, вдъхновяващи и магични. Напомнят приказен декор, в който човек се губи лесно, но Чихару винаги оставя свобода на избора на приказката, в която всеки иска да се намери. "Работите ми са провокирани от лични преживявания, емоции, срещи, мечти, разочарования, страхове. Често ми задават въпроса защо инсталациите ми са винаги толкова големи. Всъщност с годините разбрах, че мащабите са от решаващо значение за първото впечатление, за това да спечелиш доверието на публиката и да я поведеш в своя артистичен свят. Никога не съм намирала за необходимо да обяснявам какво искам да кажа с тази или онази инсталация, защото вярвам, че всеки притежава способността да разкодира посланието, заложено там", коментира в интервю за платформата The Talks любимката на френския козметичен и парфюмериен гигант Guerlain.

Една от най-красивите и екзотични творби на Шиота се намира в централата на компанията в Париж и представлява гигантска бяла рокля, от която излизат стотици черни нишки. "Нишките са моят запазен знак. Използвам ги много и никога не преставам да се изненадвам от способността им да изглеждат различно и да влизат с лекота в различни сюжети. Ефирността им ми напомня за космоса, за нощното небе и вселената", обяснява Шиота. Освен с материята тя обича да експериментира с цветовете, защото намира, че те са най-простият начин да предаде емоция или отношение. "Когато използвам червените нишки, ви карам веднага да си помислите за кръвта, за човешкото тяло и отношенията между хората, а когато в тази визуална игра се намеси бялото, което в Япония е символ на смъртта, се появява един силно изразен нюанс на безплътността, на празнота във вселенския смисъл на думата, на вечността."

В студентските си години Чихару Шиота открила, че рисуването не й е достатъчно, и се впуска смело в търсене на други материали и техники. Пътува много и посещава някои от добрите арт училища в Лондон и Берлин в средата на 90-те. В германската столица се записва в класа на Марина Абрамович, а в Лондон специализира при Рони Хорн. "Опитвах все нови и нови неща. Много често посягах към артистични практики, които не бих избрала интуитивно, само и само да изляза извън зоната си на комфорт. Това трябва да прави и всеки артист, иначе е загубен в капана на егото си."

И докато в Европа медиите винаги търсят пресечената точка с Марина Абрамович, японските журналисти акцентират върху корените й и влиянието на будизма в изкуството й. "Никога не съм искала да бъда припознавана като японски артист, защото изкуството няма националност. Ако търсите японското в това, което правя, следите ще ви отведат към будизма. Единствено само това, всички други интерпретации са далеч от истината." Въпреки това национално културно разграничение през 2008 г. Шиота получава голямата награда на японското правителство за култура, а през 2015 г. представя Япония на 56-ото Венецианско биенале.

"Трептението на душата" е първата й голяма ретроспектива в родината и проследява артистичната й кариера през последните 25 години. В експозицията са включени инсталации, скулптури, видеоматериали, фотографии, рисунки и записи на нейни пърформанси в различни музеи и галерии по света. "Тази експозицията е много лична, защото работата по нея започна преди година, когато след 12-годишна ремисия се появи отново сянката на моята болест. Не прекъснах проекта, защото се върнах отново там, откъдето започна всичко за мен като артист – напускането на зоната на комфорт. Сблъсъкът със смъртта прави човека по-честен, а когато се случи с артисти, това се отразява и върху работата му. За мен тази изложба е диалог със самата мен, срещата ми с моята гола душа."

Четиридесет и седем годишната японска артистка Чихару Шиота призна с радост на откриването на най-голямата си самостоятелна изложба досега, че в родната й Япония никой от журналистите не й е досадил с въпроса "Какво е да си ученичка на Марина Абрамович". Настойчивостта на европейските и американските журналисти, които очакват да разберат повече за влиянието на Абрамович и методите й на работа, е далеч от деликатността и кроткото вглеждане в детайли и символите, които занимават повече японските медии. Изложбата "Трептението на душата" гостува на музея Mori Art в Токио.

Музеят носи името на своя създател Минору Мори – прочут японски индустриалец, който инвестира в произведения на изкуството с вярата, че културата облагородява и предизвиква човек да бъде най-добрата версия на самия себе си. В тази посока са и артистичните търсения на родената в Осака, но израснала между Лондон и Берлин Чихару Шиота. Инсталациите й са внушителни, вдъхновяващи и магични. Напомнят приказен декор, в който човек се губи лесно, но Чихару винаги оставя свобода на избора на приказката, в която всеки иска да се намери. "Работите ми са провокирани от лични преживявания, емоции, срещи, мечти, разочарования, страхове. Често ми задават въпроса защо инсталациите ми са винаги толкова големи. Всъщност с годините разбрах, че мащабите са от решаващо значение за първото впечатление, за това да спечелиш доверието на публиката и да я поведеш в своя артистичен свят. Никога не съм намирала за необходимо да обяснявам какво искам да кажа с тази или онази инсталация, защото вярвам, че всеки притежава способността да разкодира посланието, заложено там", коментира в интервю за платформата The Talks любимката на френския козметичен и парфюмериен гигант Guerlain.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK