Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа

Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа

Авторите - Борис Мисирков и Георги Богданов, за правенето на несълзлива документалистика за време, което децата ни не познават

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
4870 прочитания

Тридесет години след падането на Берлинската стена, най-новият филм на Агитпроп - "Най-сладкото", припомня с истории от първа ръка за живота от източната ѝ страна. Именно поради тази причина, обект на киноразказа на сценарист/режисьор/операторите Борис Мисирков и Георги Богданов са единадесет души, позволяващи ни да видим през техните очи късчетата живот, които Стената все пак пропуска през себе си. Топ дуетът на Агитпроп дава най-доброто от разпознаваемото за всеки фен на новото ни докукино с бавно, реалистично и емоционално напластяване на своите образи. За малко над половин час спомените на колекционери на шоколадови опаковки, експерти, работили в чужбина, музикант, поет, шивачка, пилот, стюардеса и дори олимпийски шампионки по гребане ни увличат неусетно, почти хипнотично. Всяка история е колкото различна, толкова и свързана с другите. Колкото смешна и умилителна, толкова тъжна и малко страшна. Портретите и пейзажите от онова време, които героите ни представят, дори имат своя цвят, мирис и вкус.

Чия беше идеята за "Най-сладкото"?

На рекламната агенция Tribal, които се обърнаха към нас като към хора, на които основната работа е правенето на документални филми.

Татяна Царвуланова

А защо се съгласихте да я осъществите?

Видяхме възможност не просто да се изпълни дадена задача за рекламна агенция, а да направим смислен документален филм, който да бъде истинско кино. От тях дойде идеята спомените от миналото да се навържат през опаковките и колекционирането им - те се пазеха, съхраняваха, боготворяха, разменяха. И чрез това да покажем различни истории.

В "Приключенията на Лукчо" на Джани Родари има един много ярък момент, когато Дон Домат подарява на слугинята Ягодка опаковка от бонбон с думите:" Заповядай за добрата служба, преди две години в тая книжка беше завит един много вкусен бонбон, а ти можеш да си я ближеш, когато си поискаш." Всичко това се завъртя и през нашето детство и така започнахме да търсим герои.

За колко време трябваше да направите филма?

Срокът беше суперкратък – имахме малко повече от месец и половина за всичко. С общи усилия, заедно с Tribal, се срещахме с различни хора, слушахме истории и полека оформихме набор от герои.

Какво е различното в този филм за соца?

Решихме коментара от днешна гледна точка да го покажем през много прости, битови неща – през реалиите от онова време. Искахме да избягаме от клишето на драматичния филм с драматична история. Имаме само две истории, свързани с реално бягство от режима. Единият случай много ми харесва, защото е наистина прекрасно да избягаш с плуване...

Има ли носталгия по социализма действително?

Може би, но тя е свързана с представата за един уютен, спокоен бит, в който всичко тече по план и никой от нищо не се притеснява. Затова и завъртяхме всички истории през бита – за да си припомним, че точно той беше свързан и със страшно много липсващи неща, които трябва да си ги набавяш по безумен начин.

проф. Иван Бързаков

Много и различни герои с истории ще видим във филма – на някого от тях липсва ли му онова време?

Не, на никого. Много от тях си го спомнят с носталгия, което е естествен процес – тогава са били на по двадесет години, светът е бил пред тях, млади и щастливи. Но са били щастливи, защото са били млади, не защото са живели в щастливи условия.

Идеята на филма, зад който стоим ние и Tribal, е, че младите, които не са и помирисвали социализма, е добре да имат по-ясна представа как точно се е живяло тогава – не само от учебника по история, който обяснява политическо устройство и сухи факти за строя. Да разберат, че близките им може би не са живели толкова щастливо, колкото са им разказвали.

През последните години доста активно правите филми по тази тема – соца и наследството от него, какво да очакваме в бъдеще?

След "Дворците на народа", новият ни проект е "Колите, с които влязохме в капитализма" и е за най-масовите соц возила – шкоди, лади, запорожци и т.н. Издирвахме хора из цяла Европа, които притежават подобни автомобили – от дядо на 80 години със стария му "Москвич" до колекционери с над 100 коли. В този филм ни занимава въпросът защо лично и с толкова любов се поддържат и пазят тези реликви, които за много от тях са спомен от едно доста гадно време.
И така – темата "какво правим с наследството си" ни занимава все още. А 30 години след падането на режима са достатъчно време, за да можем да го погледнем от дистанция.

Ние самите в някакъв период също имахме известна носталгия към дизайна и вкуса на соца, но покрай всички тези занимания доста успешно се отърсихме от нея.

Целия филм може да гледате на http://www.thesweetest.bg/.

Тридесет години след падането на Берлинската стена, най-новият филм на Агитпроп - "Най-сладкото", припомня с истории от първа ръка за живота от източната ѝ страна. Именно поради тази причина, обект на киноразказа на сценарист/режисьор/операторите Борис Мисирков и Георги Богданов са единадесет души, позволяващи ни да видим през техните очи късчетата живот, които Стената все пак пропуска през себе си. Топ дуетът на Агитпроп дава най-доброто от разпознаваемото за всеки фен на новото ни докукино с бавно, реалистично и емоционално напластяване на своите образи. За малко над половин час спомените на колекционери на шоколадови опаковки, експерти, работили в чужбина, музикант, поет, шивачка, пилот, стюардеса и дори олимпийски шампионки по гребане ни увличат неусетно, почти хипнотично. Всяка история е колкото различна, толкова и свързана с другите. Колкото смешна и умилителна, толкова тъжна и малко страшна. Портретите и пейзажите от онова време, които героите ни представят, дори имат своя цвят, мирис и вкус.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK