С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

20 ное 2019, 14:00, 2739 прочитания

Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа

Авторите - Борис Мисирков и Георги Богданов, за правенето на несълзлива документалистика за време, което децата ни не познават

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Тридесет години след падането на Берлинската стена, най-новият филм на Агитпроп - "Най-сладкото", припомня с истории от първа ръка за живота от източната ѝ страна. Именно поради тази причина, обект на киноразказа на сценарист/режисьор/операторите Борис Мисирков и Георги Богданов са единадесет души, позволяващи ни да видим през техните очи късчетата живот, които Стената все пак пропуска през себе си. Топ дуетът на Агитпроп дава най-доброто от разпознаваемото за всеки фен на новото ни докукино с бавно, реалистично и емоционално напластяване на своите образи. За малко над половин час спомените на колекционери на шоколадови опаковки, експерти, работили в чужбина, музикант, поет, шивачка, пилот, стюардеса и дори олимпийски шампионки по гребане ни увличат неусетно, почти хипнотично. Всяка история е колкото различна, толкова и свързана с другите. Колкото смешна и умилителна, толкова тъжна и малко страшна. Портретите и пейзажите от онова време, които героите ни представят, дори имат своя цвят, мирис и вкус.

Чия беше идеята за "Най-сладкото"?
На рекламната агенция Tribal, които се обърнаха към нас като към хора, на които основната работа е правенето на документални филми.


Татяна Царвуланова

Татяна Царвуланова


А защо се съгласихте да я осъществите?
Видяхме възможност не просто да се изпълни дадена задача за рекламна агенция, а да направим смислен документален филм, който да бъде истинско кино.
От тях дойде идеята спомените от миналото да се навържат през опаковките и колекционирането им - те се пазеха, съхраняваха, боготворяха, разменяха. И чрез това да покажем различни истории.
В "Приключенията на Лукчо" на Джани Родари има един много ярък момент, когато Дон Домат подарява на слугинята Ягодка опаковка от бонбон с думите:" Заповядай за добрата служба, преди две години в тая книжка беше завит един много вкусен бонбон, а ти можеш да си я ближеш, когато си поискаш." Всичко това се завъртя и през нашето детство и така започнахме да търсим герои.

За колко време трябваше да направите филма?
Срокът беше суперкратък – имахме малко повече от месец и половина за всичко. С общи усилия, заедно с Tribal, се срещахме с различни хора, слушахме истории и полека оформихме набор от герои.

Какво е различното в този филм за соца?
Решихме коментара от днешна гледна точка да го покажем през много прости, битови неща – през реалиите от онова време. Искахме да избягаме от клишето на драматичния филм с драматична история. Имаме само две истории, свързани с реално бягство от режима. Единият случай много ми харесва, защото е наистина прекрасно да избягаш с плуване...



Има ли носталгия по социализма действително?
Може би, но тя е свързана с представата за един уютен, спокоен бит, в който всичко тече по план и никой от нищо не се притеснява. Затова и завъртяхме всички истории през бита – за да си припомним, че точно той беше свързан и със страшно много липсващи неща, които трябва да си ги набавяш по безумен начин.

проф. Иван Бързаков

проф. Иван Бързаков


Много и различни герои с истории ще видим във филма – на някого от тях липсва ли му онова време?
Не, на никого. Много от тях си го спомнят с носталгия, което е естествен процес – тогава са били на по двадесет години, светът е бил пред тях, млади и щастливи. Но са били щастливи, защото са били млади, не защото са живели в щастливи условия.
Идеята на филма, зад който стоим ние и Tribal, е, че младите, които не са и помирисвали социализма, е добре да имат по-ясна представа как точно се е живяло тогава – не само от учебника по история, който обяснява политическо устройство и сухи факти за строя. Да разберат, че близките им може би не са живели толкова щастливо, колкото са им разказвали.

През последните години доста активно правите филми по тази тема – соца и наследството от него, какво да очакваме в бъдеще?
След "Дворците на народа", новият ни проект е "Колите, с които влязохме в капитализма" и е за най-масовите соц возила – шкоди, лади, запорожци и т.н. Издирвахме хора из цяла Европа, които притежават подобни автомобили – от дядо на 80 години със стария му "Москвич" до колекционери с над 100 коли. В този филм ни занимава въпросът защо лично и с толкова любов се поддържат и пазят тези реликви, които за много от тях са спомен от едно доста гадно време.
И така – темата "какво правим с наследството си" ни занимава все още. А 30 години след падането на режима са достатъчно време, за да можем да го погледнем от дистанция.
Ние самите в някакъв период също имахме известна носталгия към дизайна и вкуса на соца, но покрай всички тези занимания доста успешно се отърсихме от нея.

Целия филм може да гледате на http://www.thesweetest.bg/.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Истории за слушане Истории за слушане

В селекцията ни: коледна история от О. Хенри и класика от Никос Казандзакис

13 дек 2019, 334 прочитания

ЕСМ на 50 ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

6 дек 2019, 1782 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10