Какво "Остава" след музиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво "Остава" след музиката

"Остава" на живо

Какво "Остава" след музиката

Книга разказва за историята на "Остава", а заедно с това пресъздава атмосферата на близкото минало

Светослав Тодоров
6101 прочитания

"Остава" на живо

© Добрин Кашавелов


Книгата "аз | Остава" ще ви изненада с обема си и ще ви замисли колко дълга е историята на групата – тя обхваща почти три десетилетия. Въпреки че през последните години се появиха няколко издания за българската музикална сцена, вероятно за първи път книга се фокусира изцяло върху историята на конкретна група, от поколението, което намери гласа си в края на 90-те години .

Инициатори на проекта, който не е нито фотоалбум, нито типична биография, са издателство Scribens. По-конкретно Георги Гаврилов, Мария Куманова, Наталия Иванова и графичната дизайнерка Антонина Георгиева (същият екип стои и зад литературното пространство "Хралупата" в София). Голяма част от съдържанието е от неиздадена биография на журналиста Даниел Ненчев, работил по книга за групата в началото на десетилетието. Визуалната страна е фокусирана върху черно-белите снимки на Добрин Кашавелов и архивни материали като написани на ръка текстове.

Сред темите, които "Остава" и близките им засягат на близо 300 страници, са балансът между това да имаш ежедневна работа и да продължиш да ковеш пътя си като музикант, връзката между ъндърграунда и поп музиката, която към днешен момент в България изглежда скъсана, животът между различни градове и страни, създаването на първия независим лейбъл "Жълта музика", как песните им намират постоянно нова и млада аудитория.

Книгата понякога създава впечатлението, че самата група няма една версия за историята и ролята си на сцената: на една страница ги намираме скромни и непретенциозни, на следваща - изключително самоуверени и горделиви. Несъзнателно биографията се превръща и в портрет на времето – места като Габрово, Казанлък и Сопот, свързани с детството и юношеството на музикантите, са описвани не като клаустрофобични, а всъщност живи и предразполагащи към създаването на среда от приятели. Навлизането на все повече западна култура след 1989 г. и инстинктът към наваксване с тенденциите на времето повлияват и на началото на "Остава", които си пробиват път с песни като "Поля от слънчогледи", "Пинг-понг" и "Ще дойдеш ли с мен?".

Текстът към "Поля от слънчогледи"

Покойният телевизионен водещ Радослав Кавалджиев-Роро, познат най-вече от ефира на оказалата огромно влияние върху българската музика телевизия ММ, до голяма степен вижда първите им успехи в този контекст. В книгата той разказва как клипът към "Пинг-понг" предизвиква както вълнение, че някой се осмелява да комбинира алтернативния рок с български текстове, така и остри негативни мнения, че някой си го позволява. "...чухме записа и веднага направихме асоциации с Placebo и Suede, казахме си, че точно това липсва на българската музика – модерна група, млади, много надъхани творци, с интересен имидж и текстове", казва той в разговор от 2011 г. Сред хората, които са цитирани, са работилият многократно с тях през годините музикант Петко Славов, поетите Тома Марков, Стефан Иванов и Елин Рахнев, певиците Ирина Флорин, Ваня Щерева, Нина Николина и Миленита, вокалистът на Jeremy? Ерсин Мустафов.

Книгата е най-интересна там, където перспектива дават членовете, които най-рядко говорят за "Остава". "Дойдохме в София заради музиката. Умирахме от глад, живеехме по сто човека в една квартира до Женския пазар", разказва басистът Боян Петков. "Решихме, че няма да ставаме кръчмари, да ходим да свирим кавъри по дупките и да взимаме по 20 лв., за да преживяваме. Затова взехме решението да работим нещо друго, което да ни осигурява битието, за да можем да правим музиката си, както ни идва отвътре, и да не влизаме в системата." Роденият в Източен Берлин китарист Александър Марбург, който живее в София от повече от десетилетие, разказва за трудното си приспособяване към страната, когато я опознава отвъд летните пътувания: "Нещо, което в България в началото ми беше много трудно да приема – хората не се занимават с политика, не ги интересува, всичко е супербинарно, черно или бяло."

"Искахме да покажем възможно най-много страни на всеки от групата поотделно, както и когато са заедно в Остава", казва издателят Георги Гаврилов, също така публикуван поет. "Разбира се, никога не може да бъде разказано всичко и пълният образ остава познат само в живо общуване. Затова и последната глава от книгата е много малко редактиран текст от една обща среща между редакторския колектив и групата - искахме да присъства нещо подобно, показващо динамиката и любовта помежду хората от "Остава". В подкрепа на Гаврилов идват думите на барабаниста Даниел Петров в книгата: "Много вярвам, че тази енергия все още не е е разпиляла и не е отишла някъде другаде. Според мен всеки я носи в себе си, просто не се вади толкова лесно, колкото преди. Така е. Ние сме нещо като магнита и кламерчето."

Книгата е част от Scribens Acoustic, поредица от книги на музикална тематика. Следващата биография ще е посветена на друга знакова за българската музика група – P.I.F. "Идеята е да се даде на групи от края на 90-те и началото на новия век тяхната заслужена в такъв вид и формат история. Важно е тази история да се отпечата и върху хартия - защото върху обществото и хората отпечатък със сигурност стои. Целта е всяка година да излиза по една такава книга."

"аз | Остава" е вече в книжарниците. Изданието, отпечатано в Унгария, излиза в 1000 бройки на цена 40 лв. Превърналият се в традиция годишен летен концерт в "Маймунарника" е на 30 август със специални гости Jeremy?, а после "Остава" се отправят към Пловдив, където ще свирят в бар "Конюшните" на 31 август.

Книгата "аз | Остава" ще ви изненада с обема си и ще ви замисли колко дълга е историята на групата – тя обхваща почти три десетилетия. Въпреки че през последните години се появиха няколко издания за българската музикална сцена, вероятно за първи път книга се фокусира изцяло върху историята на конкретна група, от поколението, което намери гласа си в края на 90-те години .

Инициатори на проекта, който не е нито фотоалбум, нито типична биография, са издателство Scribens. По-конкретно Георги Гаврилов, Мария Куманова, Наталия Иванова и графичната дизайнерка Антонина Георгиева (същият екип стои и зад литературното пространство "Хралупата" в София). Голяма част от съдържанието е от неиздадена биография на журналиста Даниел Ненчев, работил по книга за групата в началото на десетилетието. Визуалната страна е фокусирана върху черно-белите снимки на Добрин Кашавелов и архивни материали като написани на ръка текстове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK