С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

5 сеп 2019, 8:00, 3812 прочитания

Алцек Мишев: художникът като плувец

Непознатите у нас успехи на избягалия от комунистическа България Алцек Мишев и мислите, които провокират новата му изложба

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Алцек Мишев се описва като бивш. "Аз съм бивш абстракционист, бивш авангардист, бивш концептуален артист", казва той на изненадващо запазен български, с италианска ритмика в гласа. Мишев, който от близо пет десетилетия огъва границите на изкуството, е изненадващо непознато име за България въпреки международните си успехи. "Но моля ви, не ме представяйте като завърналия се известен художник. Въобще не е интересно това."

Повод да се срещнем с него е изложбата "Най-новите малки картини на плувеца" в Swimming Pool, независимата галерия в центъра на София, която включва в пространството си изграден в края на 30-те години басейн. Детайл, който се вписва напълно в творческия му и житейски път.


От Дупница, през София до Милано

Алцек Мишев е роден през 1940 г. в Дупница. Прадядо му е Иван Зографски, един от художниците, за които се предполага, че са изрисували и реставрирали Рилския манастир през XIX век. Завършва живопис в София през 1966 г. и има множество приятелства сред художниците и писателите тогава, включително Иван Кирков и Биньо Иванов. Създава корици на книги, като една от тях е "Дива патица между дърветата" на Станислав Стратиев, която излиза малко след като Мишев бяга от комунистическия режим. Подтик за това е негова изложба от 1971 г. в Дупница, която е свалена заради модернистичните похвати, които той използва. С успех показва същите творби в София, след като "разследване" показва, че няма нищо нередно. Сега вижда цензурата като вид легитимиране, че това, което е правил, си е заслужавало. "До голяма степен изложбата стана изложба, защото беше свалена."

Напуска България нелегално през същата година. Не вижда никога повече майка си. Поради опасността от акули до югославския бряг, той стига до Триест след 40-часово лутане из планините. Установява се в Милано, като тепърва започва да учи езика. Спомня си тогавашна Италия като не особено будно място за съвременно изкуство – факт, който приема като бяло платно за идеите, които скоро ще развие.



Илюстрация



Плуване в свободен стил

Името му става известно в страната в средата на 70-те години, когато той създава "Как може да се лети с плавници" - серия фотографии за един "реален и хиперболизиран полет" от България до Италия. Той бързо се утвърждава на сцената, макар и в началото да е възприет като екзотика, глас от изтока. Работи с младия тогава Бил Виола, днес едно от най-известните имена във видеоарта.

Илюстрация



В края на десетилетието Мишев привлича вниманието на широката публика с "Преплуване на Атлантическия океан" (1979-1982), в рамките на който Алцек Мишев прави дванадесет изложби, три театрални представления, а кулминацията на проекта е плуване по четири часа сутрин и четири часа следобед в басейна на кораба "Кралица Елизабет Втора", който пътува от Милано до Ню Йорк. Митническите преходи той прави в контейнер, пълен с вода.

"Всички ми пърформанси са антипърформанси. Един вид шега и пародия на съвременното изкуство. Възприемам се най-вече като хуморист", казва той и определя съвременното изкуство като идеология и постановка, сфера, в която всеки твори безкритично и се мисли за демиург.

Илюстрация



През същата 1979 г. той реализира "Музика от небето" - Алцек издига балони над централния площад в Милано, от които се чуват звуци, записани на синтезатор след разкодиране на фотографии на съзвездията Андромеда, Орион и Лира. Казва, че интересът към експериментална музика и използването на иновативни технологии за звукоизвличане са нещо, което е развил още в България. "Който има любопитството, винаги намира начини да се информира", казва той.

В средата на 80-те Алцек променя градската среда на Милано, Рим, Торино, Болоня и Флоренция за 15 дни. Той представя серия от 1300 портрета на млади хора из страната, като прожектира на листове портретите, а после рисува върху тях. Всеки от нарисуваните хора е уведомен чрез телеграма къде може да види портрета си. В края на десетилетието работи с тогава 18-годишната оперна певица Александрина Пенданчанска и диригента Михаил Ангелов по красноречиво озаглавения проект "Концерт за сопрано и оркестър на един художник немузикант".

През 2000 г. участва на Венецианското биенале с "Настъпващата истина на чувството". Облечен е във фрак, с лявата си ръка дирижира импровизацията на квартет, а с дясната свири чрез виртуален контролер с инфрачервени лъчи. Изявата му включва влизане в пълен с вода прозрачен цилиндър, в който плуват малки червени риби.



Дали заради някои биографични детайли и широкия замах в идеите той не чувства близост до друг роден в България и реализиран на световно ниво художник – Кристо? "Кристо е всичко, което аз не съм. Той се чувства удобно във времето си, а аз не." Двамата попадат в класация за 30-те най-добри европейски съвременни артисти през 1976 г.

До Италия и назад

"Но стига с това минало, нека да поговорим и за новата изложба." Премиерата на "Най-новите малки картини на плувеца" е повод и за първото му връщане в България от 20 години насам. Дали това завръщане е провокирало мисли и сравнения? Казва, че след посещението си в София той се е почувствал обнадежден. "Струва ми се, че на Запад и в Италия няма вече толкова възможност за свободно мислене. В България има една чудесна изостаналост, в която се намират истини, които тук подминаваме. Хората, които срещнах в България, не са под общ знаменател."

Алцек Мишев в ателието си



За него нарисуваните картини с химикал и син камък върху картон и дърво са амбициозно изкуство именно защото е далеч от тази суета на днешното време и се връща към по-минималистичните средства.

"Рисувах ги през последните две години, като в някои от тях може да се каже, че проявявам самоирония към това, което съм създавал през последните петдесет години." Селекцията е направена изцяло за конкретната изложба и Мишев казва, че не планира да показва картините другаде.

Куратор на изложбата е основателката на пространството Виктория Драганова. За нея е изключително интересно, че работите, които Алцек Мишев представя, са буквални и реалистични, а не метафорични, оценява как те изграждат един спокоен ритъм.

"Срещнах Алцек и творчеството му в началото на тази година. Не искаше да прави ретроспектива, а да покаже нещо ново – все пак една ретроспектива би изисквала и повече институционална намеса", казва тя и подчертава, че изложбата го представя като международен художник и не акцентира върху българския му произход. "Той реши завръщането му в България да не е помпозно, дори е умишлено, че направихме премиерата през август, най-тихия месец за подобни събития."

Илюстрация


Илюстрация



Диагноза на настоящето

Алцек Мишев, който скоро ще навърши 79 години, не е особено ентусиазиран да се връща към миналото или да уточнява определени биографични детайли.

За него съвременният художник е твърде публична фигура, което поражда опасността творецът да занимава публиката твърде много със себе си. Как може реализацията да не върви с публичността днес? Той казва, че това е въпрос, който трябва да реши не той, а новото поколение. Нарича времето, в което живеем, тоталитаризъм на разпада и в него вижда диктата, от който се е опитал да избяга като по-млад.

Според него, ако искаме да направим нещо истински интересно сега, трябва да се върнем много назад във времето. Определя Ренесанса като едно от най-лошите неща, които са се случвали в изкуството. "А и тогава също е имало голям обмен на стоки и големи размествания на маси хора", казва той с известна консервативна нотка. За него актуалното предизвикателство е човек да се бори с обстоятелствата и да намери мястото си там, където живее.

От 25 години за Мишев и семейството му това е селото Акуи (известно с термалните си извори), разположено в северната част на Италия. Винаги е зает с ремонта на старата им къщата, по който работят напълно сами. Казва, че физическата работа му помага да се фокусира, а интересът към архитектурата го кара да изследва все повече миналото. "Художниците често сме много неуки хора и мислим, че преди нас нищо не се е случвало." Вълнува го това, което умее да запечатва времето и да улавя духа му, и разпалено говори за груповия и семеен портрет като един от най-важните жанрове.

По странен начин критиките му към времето са нещо, което зареждат вътрешната му енергия. "Когато си отчаян, нямаш време да си уморен", казва той през смях. "Луд умора няма". В мислите си за постигнатото досега Алцек се чувства горд, че никога не е правил компромис. "Не съм славей, който чурулика по поръчка."

Водата, плуването, динамиката, пространството на басейна. Всичко това е толкова свързано с работата на Алцек Мишев, че няма как да не го попитаме – плува ли все още? "През последните 15 години въобще не ми се случва. А и е отегчително да се въртиш напред-назад часове наред", казва художникът, който е преплувал света заради изкуството си. "Но няма да си говорим само за това, нали? Аз дори не бях добър плувец."

Изложбата "Най-новите малки картини на плувеца" е в Swimming Pool до 22 септември.


Капитал #36

Текстът е част от седмичния "Капитал". В броя ще видите още:

- Ще загуби ли ГЕРБ София
- Как климатичната криза заплашва хранителната индустрия
- Валентин Златев влезе официално в хотелиерския си бизнес

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

13 сеп 2019, 1007 прочитания

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен" Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател

13 сеп 2019, 1090 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Вечният шампион

Два нови документални филма за легендарния боксьор Мохамед Али

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател