Талантливият мистър Сант
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Талантливият мистър Сант

Гюс ван Сант в дома си. © Gus Van Sant; Courtesy the artist and Vito Schnabel Projects

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант

5130 прочитания

Гюс ван Сант в дома си. © Gus Van Sant; Courtesy the artist and Vito Schnabel Projects


Преди много години едно срамежливо и неуверено в себе си 12-годишно момче печели първа награда в местен конкурс за рисунка. Когато го попитали защо въобще е посегнал към четката, отговорил, че виновен е Джаксън Полък.

"Мислех, че и аз мога да хвърлям боя по платното така добре, както той. И правих такива опити поне няколко години", спомня си в интервю за в. New York Times американският филмов режисьор Гюс ван Сант. Създателят на вълнуващи филмови истории като "Моят личен Айдахо","Дори и каубойките понякога плачат", "Да умреш за", "Добрият Уил Хънтинг", "Да намериш Форестър", "Последни дни", "Милк" и "Море от дървета" се завръща към голямата си любов рисуването с първата си солова изложба в Ню Йорк "Рисунки, булевард "Холивуд". Нa 11 септември независимата галерия "Шнабел" на Вито Шнабел, син на американския художник и режисьор Джулиан Шнабел, не успя да събере всички почитатели и приятели на Ван Сант.

Оказва се, че киното и рисуването са вървели винаги ръка за ръка в света на режисьора. За него е най-важно да се постигне върховна и съвършена интимност. "Преди много време започнах да снимам хората, които срещам, за да ги запомня, а сега ги рисувам, за да си ги измисля", коментира той. Идеята за първата самостоятелна изложба на режисьора в Ню Йорк тръгва всъщност от Лос Анджелис, където се намират къщата и студиото му.

По време на рекламните паузи на церемонията по връчването на наградите "Оскар" преди година Гюс ван Сант и Вито Шнабел се намерили в един от коридорите – единственото място за пушачи в сградата, и се заговорили за киното и изкуството на живота.

© Gus Van Sant; Courtesy the artist and Vito Schnabel Projects

Режисьорът на драмата "Слон", който се оказал и сред любимите филми на Вито Шнабел, показал неуверено своите акварели на галериста с прочута фамилия, а той веднага проявил интерес и след няколко седмици пристигнал в Лос Фелис, за да разгледа студиото на Ван Сант. "Бях изумен от това, което видях. Психеделиката на света на Ван Сант в Калифорния, преплетен в характерния за Шагал и Матис рисунък. Веднага му предложих да направим изложба и когато той се обади, че е готов, насрочихме дата!"

67-годишният Ван Сант до последно се колебал кои от рисунките да включи в изложбата, която носи името на булеварда, към който има гледка от студиото му, неговата "наблюдателница". Прочутата табела "Холивуд" той интерпретира като нож с две остриета за всички кандидати за слава.

"Не е за вярване какво може да види човек оттук. Преди няколко дни видях един млад гол човек, който регулираше натоварено кръстовище в околността. Изглеждаше ядосан на трафика, на напрежението, на стреса и показа реакцията си. Нарисувах го в един от акварелите, включени в изложбата."

© Gus Van Sant; Courtesy the artist and Vito Schnabel Projects

Голите тела са характерно присъствие в картините на режисьора, който все още се колебае дали може да се нарече художник. "Въпреки че винаги съм смятал, че киното е далеч по-несъвършено от изкуството, предпочитам да съм кинорежисьор. През целия си живот съм знаел, че литературата и изкуството владеят съвършения език, но посегнах към киното."

Изложбата на Гюс ван Сант "Рисунки, булевард "Холивуд" е в галерия Vito Schnabel, Ню Йорк, до 1 ноември.

Преди много години едно срамежливо и неуверено в себе си 12-годишно момче печели първа награда в местен конкурс за рисунка. Когато го попитали защо въобще е посегнал към четката, отговорил, че виновен е Джаксън Полък.

"Мислех, че и аз мога да хвърлям боя по платното така добре, както той. И правих такива опити поне няколко години", спомня си в интервю за в. New York Times американският филмов режисьор Гюс ван Сант. Създателят на вълнуващи филмови истории като "Моят личен Айдахо","Дори и каубойките понякога плачат", "Да умреш за", "Добрият Уил Хънтинг", "Да намериш Форестър", "Последни дни", "Милк" и "Море от дървета" се завръща към голямата си любов рисуването с първата си солова изложба в Ню Йорк "Рисунки, булевард "Холивуд". Нa 11 септември независимата галерия "Шнабел" на Вито Шнабел, син на американския художник и режисьор Джулиан Шнабел, не успя да събере всички почитатели и приятели на Ван Сант.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    rwn31589484 avatar :-?
    rwn

    Чудя се кого повече е подразнил този мой коментар по горе, че сте го скрили...
    Дали Краси Генова е по разстроена или пък този, който е прегледал и одоборил текста по-горе?

    Виждам промяна в статията, разбира се.

    Сложили сте надписите под илюстрациите и фотографията. А как тази ваша корекция се свързва с това, че е изтрит моят коментар, защото не е по темата? Нали сте използвали това, което е написано от мен и сте коригирали текста!

    Тоест истина е само това, което решат авторите и редакторите на Капитал? А ако са сгрешили все пак, и то съвсем доказуемо ( Джесйън Полък вместо Джаксън Полък), или ако са нарушили авторско прово, също съвсем докаузауемо, ( защото съм запазил screenshot на първата версия на тази статия) какво правим?

    Гледам, че все още горе седи името на Джейсън Полък....браво!

    Също така, името на автора на фотографията не е посочен. Това все още е Капитална грешка от страна на Капитал.

    Също така, в оригинилната статия в Ню Йорк Таймс никъде няма нищо за коридор за пушачи...

    Предполагам, че не сте питали/получили разрешение за тези снимки и илюстрации. Толкова бързо и като постфактум при публикувана статия вече, тона няма как да стане. А и това лесно би могло да бъде разбрано от мен, но едва ли ще се занимавам с това.

    По-интересното тук е, как въобще това е било допуснато да бъде публикувано така, с копирани от техните сайтове илюстрации...

    И мислите в тази посока не са никак приятни.

    Знаете ли, уважаема редакция. Други медии също допускат грешки. Например, в Гардиън също грешат.

    Случвало ми се е няколко пъти да им откривам грешки. Пиша им, казвам им, че имат фактологическа грешка или нещо е объркано и това се оправя бързо, авторът/редакторът на статията ми пише лично и ми благодари а след внесената корекция, това е надлежно отбелязано. Отбелязва се грешката, отбелязва се и корекцията и се отбелязва и кога е направена същата тази корекция.

    Е, там няма как да бъде публикувана фотография, без да е платено за нея и няма как да бъде публикувано нещо такова, без надлежно да са посочени правата на кого принадлежат, също е и с илюстрациите. При преводите също много се внимава. За толкова години, мисля, само веднъж съм видял грешка при превод. Мисля, от немски беше преведен текста.

    Но грешки правят, често фактологични.

    Но не трият постове и да обясняват, че не са по темата...

    Дано при другите си теми и статии да сте по-внимателни...






Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK