На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

Светослав Тодоров

LinkedIn
Twitter
Email
Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Демонтаж на паметника на Феликс Дзержински, основател на тайната полиция в Съветския съюз. Варшава, ноември 1989 г.

Смаляване

Студентите из коридорите на Софийския университет често се спират в Централното фоайе, за да хвърлят поглед към изложените снимки на Едуард Серота от размирните събития между 1989 и 1990 г. в Централна и Източна Европа. Някои отстъпват с притеснение. Дали имат времето да прочетат и видят повече, дали е нужно да се приближат и да разберат какво точно се случва на черно-белите снимки? Надали някой предполага, че облеченият изцяло в черно човек до една от колоните е авторът им.

Американският фотограф Едуард Серота прави няколко пътувания между Атланта и Будапеща в средата на десетилетието, за да улови живота на еврейското население там и да направи фотокнига по темата. В града е най-голямата еврейска общност в региона - 50 000 души, значително повече от съсловията във всички съседни държави.

"Имаше и друга причина - исках да усетя Прага и да живея там за малко. Преди да се превърне в туристическа мека, това беше градът, за който всички артистични хора мечтаеха. За съжаление ми казаха, че няма как американски фотограф да бъде допуснат в страната, и се фокусирах върху Будапеща. Тогава в града бяхме само трима западни журналисти." Той живее в Унгария между 1988 и 1990 г., малко след 1990 г. отива в Берлин, а в края на десетилетието живее във Виена. Снима за Reuters, The Guardian, Washington Post, Los Angeles Times, Die Zeit.

Илюстрация

Вацлав Хавел декорира кабинета си, изхвърля предметите на старата власт и подрежда нови мебели, географски карти и картини в президентския дворец. Прага, януари 1990 г.

Смаляване

Първоначалният му интерес към региона не изглежда политически и това прави престоя му в Унгария и други страни от източния блок сравнително безпроблемен. "Забелязах нещо интересно в тези години - американците сме настроени така, че щом е на близко разстояние, значи ще изминем нужния път. За местните съседната държава беше нещо далечно."

Агентите от "Секуритате" винаги го следват - в Румъния той има досие от близо 300 страници, в които действията му са описвани. "Все пак, ако един агент каже, че човекът не е важен, ще пропусне всички облагодетелствания от това, че симулира дейност - така че на страниците съм представян като изключително важен журналист. Беше забавно, все едно си помагахме - колкото пъти аз съм в ресторант, толкова пъти и той ще яде в ресторант", разказва Серота. Тогава не изглежда забавно - от местните научава всичките начини, по които населението е репресирано, а после разбира, че същите хора, с които е говорил, са давали сведения за него. За Серота има и досие в архивите на ГДР, където също снима промените, включително последното заседание на старата власт, но когато ги търси, те вече са унищожени.

Илюстрация

Хора танцуват пред опожарената сграда на бившата Комунистическа партия. София, август 1990 г.

Смаляване

По време на първата си визита в София през 1985 г. той е винаги следен. "Не знам дали аз или агентът до мен беше по-дразнещ. От днешна гледна точка може би прекалявах с приказките за свобода и демокрация", връща се в спомените си Серота, посещавал България и след това покрай ангажиментите си в региона, а темата за евреите в Централна и Източна Европа го води до всички общности в България, организирал е и международни прожекции на филма "Софийският ладино клуб" на Борис Мисирков и Георги Богданов. Около събитията през 1989-1990 г. го изненадва внезапния инстинкт на хората в страната да разказват и споделят преживяното през годините. "Атмосферата беше невероятна - можеше да видиш целия цвят на обществото по улиците. Хората постоянно разказваха как са били репресирани по време на режима, омразата към властта беше много дълбока."

Серота се отправя към метрото, а в края на деня му предстои лекцията пред студенти. За разлика отпреди 30 години - той ще се разхожда без придружител.

Пътуващата изложба "1989: Годината, в която Европа се завърна към себе си" е в централното фоайе на Софийския университет "Св. Климент Охридски" до 24 ноември.

Капитал #47

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (22 - 28 ноември). В броя ще прочетете още:

- Горе ръцете, долу демокрацията
- Болничните: Всички лъжат, проблемът си стои
- Ново Eleven на борсата

Прочетете

Facebook
Twitter
Зарче
Email
Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg

							Етикети:
	
			1989
		
			Европа
		
			изложба
		
			Източна Европа
		
			фотография
		
			Централна и Източна Европа

Прочетете и това

За родния град оптимистично

Арх. Иван Киряков за силните и слабите страни на градската среда в Стара Загора

5 апр 2020, 1940 прочитания

2 Тиктакащото сърце на града

Уникалният часовник на Държавния куклен театър, който изнася представления на всеки кръгъл час от 43 години насам, така и не става признат символ на Стара Загора

5 апр 2020, 2719 прочитания