//
Light / Неща

На източния фронт всичко е ново
Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа
Илюстрация |
Американският фотограф Едуард Серота прави няколко пътувания между Атланта и Будапеща в средата на десетилетието, за да улови живота на еврейското население там и да направи фотокнига по темата. В града е най-голямата еврейска общност в региона - 50 000 души, значително повече от съсловията във всички съседни държави.
Илюстрация |
Първоначалният му интерес към региона не изглежда политически и това прави престоя му в Унгария и други страни от източния блок сравнително безпроблемен. "Забелязах нещо интересно в тези години - американците сме настроени така, че щом е на близко разстояние, значи ще изминем нужния път. За местните съседната държава беше нещо далечно."
Агентите от "Секуритате" винаги го следват - в Румъния той има досие от близо 300 страници, в които действията му са описвани. "Все пак, ако един агент каже, че човекът не е важен, ще пропусне всички облагодетелствания от това, че симулира дейност - така че на страниците съм представян като изключително важен журналист. Беше забавно, все едно си помагахме - колкото пъти аз съм в ресторант, толкова пъти и той ще яде в ресторант", разказва Серота. Тогава не изглежда забавно - от местните научава всичките начини, по които населението е репресирано, а после разбира, че същите хора, с които е говорил, са давали сведения за него. За Серота има и досие в архивите на ГДР, където също снима промените, включително последното заседание на старата власт, но когато ги търси, те вече са унищожени.
Илюстрация |
По време на първата си визита в София през 1985 г. той е винаги следен. "Не знам дали аз или агентът до мен беше по-дразнещ. От днешна гледна точка може би прекалявах с приказките за свобода и демокрация", връща се в спомените си Серота, посещавал България и след това покрай ангажиментите си в региона, а темата за евреите в Централна и Източна Европа го води до всички общности в България, организирал е и международни прожекции на филма "Софийският ладино клуб" на Борис Мисирков и Георги Богданов. Около събитията през 1989-1990 г. го изненадва внезапния инстинкт на хората в страната да разказват и споделят преживяното през годините. "Атмосферата беше невероятна - можеше да видиш целия цвят на обществото по улиците. Хората постоянно разказваха как са били репресирани по време на режима, омразата към властта беше много дълбока."
Серота се отправя към метрото, а в края на деня му предстои лекцията пред студенти. За разлика отпреди 30 години - той ще се разхожда без придружител.
Пътуващата изложба "1989: Годината, в която Европа се завърна към себе си" е в централното фоайе на Софийския университет "Св. Климент Охридски" до 24 ноември.
Капитал #47
Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (22 - 28 ноември). В броя ще прочетете още:
- Горе ръцете, долу демокрацията
- Болничните: Всички лъжат, проблемът си стои
- Ново Eleven на борсата

Авторите - Борис Мисирков и Георги Богданов, за правенето на несълзлива документалистика за време, което децата ни не познават
20 ное 2019, 2402 прочитания

Разказ за сформирането и действията на правителството на Димитър Попов
8 ное 2019, 2294 прочитания
5 дек 2019, 2377 прочитания
5 дек 2019, 2296 прочитания
5 дек 2019, 2169 прочитания
5 дек 2019, 1987 прочитания
5 дек 2019, 1973 прочитания