Студентите из коридорите на Софийския университет често се спират в Централното фоайе, за да хвърлят поглед към изложените снимки на Едуард Серота от размирните събития между 1989 и 1990 г. в Централна и Източна Европа. Някои отстъпват с притеснение. Дали имат времето да прочетат и видят повече, дали е нужно да се приближат и да разберат какво точно се случва на черно-белите снимки? Надали някой предполага, че облеченият изцяло в черно човек до една от колоните е авторът им.
Американският фотограф Едуард Серота прави няколко пътувания между Атланта и Будапеща в средата на десетилетието, за да улови живота на еврейското население там и да направи фотокнига по темата. В града е най-голямата еврейска общност в региона - 50 000 души, значително повече от съсловията във всички съседни държави.
"Имаше и друга причина - исках да усетя Прага и да живея там за малко. Преди да се превърне в туристическа мека, това беше градът, за който всички артистични хора мечтаеха. За съжаление ми казаха, че няма как американски фотограф да бъде допуснат в страната, и се фокусирах върху Будапеща. Тогава в града бяхме само трима западни журналисти." Той живее в Унгария между 1988 и 1990 г., малко след 1990 г. отива в Берлин, а в края на десетилетието живее във Виена. Снима за Reuters, The Guardian, Washington Post, Los Angeles Times, Die Zeit.
Първоначалният му интерес към региона не изглежда политически и това прави престоя му в Унгария и други страни от източния блок сравнително безпроблемен. "Забелязах нещо интересно в тези години - американците сме настроени така, че щом е на близко разстояние, значи ще изминем нужния път. За местните съседната държава беше нещо далечно."
Агентите от "Секуритате" винаги го следват - в Румъния той има досие от близо 300 страници, в които действията му са описвани. "Все пак, ако един агент каже, че човекът не е важен, ще пропусне всички облагодетелствания от това, че симулира дейност - така че на страниците съм представян като изключително важен журналист. Беше забавно, все едно си помагахме - колкото пъти аз съм в ресторант, толкова пъти и той ще яде в ресторант", разказва Серота. Тогава не изглежда забавно - от местните научава всичките начини, по които населението е репресирано, а после разбира, че същите хора, с които е говорил, са давали сведения за него. За Серота има и досие в архивите на ГДР, където също снима промените, включително последното заседание на старата власт, но когато ги търси, те вече са унищожени.
По време на първата си визита в София през 1985 г. той е винаги следен. "Не знам дали аз или агентът до мен беше по-дразнещ. От днешна гледна точка може би прекалявах с приказките за свобода и демокрация", връща се в спомените си Серота, посещавал България и след това покрай ангажиментите си в региона, а темата за евреите в Централна и Източна Европа го води до всички общности в България, организирал е и международни прожекции на филма "Софийският ладино клуб" на Борис Мисирков и Георги Богданов. Около събитията през 1989-1990 г. го изненадва внезапния инстинкт на хората в страната да разказват и споделят преживяното през годините. "Атмосферата беше невероятна - можеше да видиш целия цвят на обществото по улиците. Хората постоянно разказваха как са били репресирани по време на режима, омразата към властта беше много дълбока."
Серота се отправя към метрото, а в края на деня му предстои лекцията пред студенти. За разлика отпреди 30 години - той ще се разхожда без придружител.
Пътуващата изложба "1989: Годината, в която Европа се завърна към себе си" е в централното фоайе на Софийския университет "Св. Климент Охридски" до 24 ноември.
Студентите из коридорите на Софийския университет често се спират в Централното фоайе, за да хвърлят поглед към изложените снимки на Едуард Серота от размирните събития между 1989 и 1990 г. в Централна и Източна Европа. Някои отстъпват с притеснение. Дали имат времето да прочетат и видят повече, дали е нужно да се приближат и да разберат какво точно се случва на черно-белите снимки? Надали някой предполага, че облеченият изцяло в черно човек до една от колоните е авторът им.
Американският фотограф Едуард Серота прави няколко пътувания между Атланта и Будапеща в средата на десетилетието, за да улови живота на еврейското население там и да направи фотокнига по темата. В града е най-голямата еврейска общност в региона - 50 000 души, значително повече от съсловията във всички съседни държави.
0 коментара