С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

21 ное 2019, 8:00, 4205 прочитания

На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Студентите из коридорите на Софийския университет често се спират в Централното фоайе, за да хвърлят поглед към изложените снимки на Едуард Серота от размирните събития между 1989 и 1990 г. в Централна и Източна Европа. Някои отстъпват с притеснение. Дали имат времето да прочетат и видят повече, дали е нужно да се приближат и да разберат какво точно се случва на черно-белите снимки? Надали някой предполага, че облеченият изцяло в черно човек до една от колоните е авторът им.

Американският фотограф Едуард Серота прави няколко пътувания между Атланта и Будапеща в средата на десетилетието, за да улови живота на еврейското население там и да направи фотокнига по темата. В града е най-голямата еврейска общност в региона - 50 000 души, значително повече от съсловията във всички съседни държави.


"Имаше и друга причина - исках да усетя Прага и да живея там за малко. Преди да се превърне в туристическа мека, това беше градът, за който всички артистични хора мечтаеха. За съжаление ми казаха, че няма как американски фотограф да бъде допуснат в страната, и се фокусирах върху Будапеща. Тогава в града бяхме само трима западни журналисти." Той живее в Унгария между 1988 и 1990 г., малко след 1990 г. отива в Берлин, а в края на десетилетието живее във Виена. Снима за Reuters, The Guardian, Washington Post, Los Angeles Times, Die Zeit.


Илюстрация


Първоначалният му интерес към региона не изглежда политически и това прави престоя му в Унгария и други страни от източния блок сравнително безпроблемен. "Забелязах нещо интересно в тези години - американците сме настроени така, че щом е на близко разстояние, значи ще изминем нужния път. За местните съседната държава беше нещо далечно."

Агентите от "Секуритате" винаги го следват - в Румъния той има досие от близо 300 страници, в които действията му са описвани. "Все пак, ако един агент каже, че човекът не е важен, ще пропусне всички облагодетелствания от това, че симулира дейност - така че на страниците съм представян като изключително важен журналист. Беше забавно, все едно си помагахме - колкото пъти аз съм в ресторант, толкова пъти и той ще яде в ресторант", разказва Серота. Тогава не изглежда забавно - от местните научава всичките начини, по които населението е репресирано, а после разбира, че същите хора, с които е говорил, са давали сведения за него. За Серота има и досие в архивите на ГДР, където също снима промените, включително последното заседание на старата власт, но когато ги търси, те вече са унищожени.



Илюстрация


По време на първата си визита в София през 1985 г. той е винаги следен. "Не знам дали аз или агентът до мен беше по-дразнещ. От днешна гледна точка може би прекалявах с приказките за свобода и демокрация", връща се в спомените си Серота, посещавал България и след това покрай ангажиментите си в региона, а темата за евреите в Централна и Източна Европа го води до всички общности в България, организирал е и международни прожекции на филма "Софийският ладино клуб" на Борис Мисирков и Георги Богданов. Около събитията през 1989-1990 г. го изненадва внезапния инстинкт на хората в страната да разказват и споделят преживяното през годините. "Атмосферата беше невероятна - можеше да видиш целия цвят на обществото по улиците. Хората постоянно разказваха как са били репресирани по време на режима, омразата към властта беше много дълбока."

Серота се отправя към метрото, а в края на деня му предстои лекцията пред студенти. За разлика отпреди 30 години - той ще се разхожда без придружител.

Пътуващата изложба "1989: Годината, в която Европа се завърна към себе си" е в централното фоайе на Софийския университет "Св. Климент Охридски" до 24 ноември.

Капитал #47

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (22 - 28 ноември). В броя ще прочетете още:

- Горе ръцете, долу демокрацията
- Болничните: Всички лъжат, проблемът си стои
- Ново Eleven на борсата

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

24 яну 2020, 885 прочитания

Яж, снимай и споделяй Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

17 яну 2020, 2800 прочитания

24 часа 7 дни

24 яну 2020, 8338 прочитания

24 яну 2020, 3506 прочитания

24 яну 2020, 2903 прочитания

24 яну 2020, 2344 прочитания

24 яну 2020, 2055 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10