"Хм, не знам, не съм сигурна." С тези думи литовската писателката, поетеса и драматург Вайва Грайните често започва отговорите си. Бяга от генерализации, не иска да си служи със сигурни твърдения. "Понякога имам чувството, че по-малкото е повече, а ако говоря твърде много, това е някакъв вид вербално замърсяване", казва Вайва Грайните, която с тихия си глас затвърждава мисията си да не изрича нищо излишно.
Тя е в София като гост на резидентната програма "Радар" и взе участие в пърформънса "Часът на истината" в "Дерида". Била е в България преди 11 години, когато прекарва три месеца в НАТФИЗ по разменна програма. "Всичко толкова се е променило, но има и промяна у хората - преди всички бяха много груби, а сега е различно..."
Има достатъчно поводи да поговорим с нея: заедно с композиторката Лина Лапелите и режисьорката Ругиле Барджукайте, с които работи от няколко години по разножанрови проекти, тя представи Литва на Венецианското биенале.
Страната спечели голямата награда с нестандартния оперен спектакъл Sun & Sea (Marina) - пространството на павилиона е изкуствен плаж, на който изпълнителите влизат в роли на претенциозни и мързеливи летовници. Сред посланията са как обществото е все още крайно неподготвено в действията си и осмислянето на климатичните промени - по този параграф проектът им идеално пасва на зададената тема "Да живееш в интересни времена". Всеки участник може да се разходи из пясъка и да има интеракция с изпълнителите.
"На първия ден на биеналето дойдоха едва 30 души. Когато нямаше хора, изпълнителите се сгряваха с чай или правиха аеробика. Но мълвата се разнесе, всеки, който посети, каза на друг. Случвало се е заради големия интерес изпълнителите да не почиват по четири часа." Грайните не намира нещо специфично от това, че зад проекта стоят три жени, и не би се наела с преценки за мястото на жените в изкуството от страната й. "Не ми харесва полът да е основният начин, по който комуникирам това, което правя. Надявам се просто в близко бъдеще това да си роден с определени хромозоми да не е тема на дебат." През 2020 г. спектакълът им ще гостува в Норвегия, Австралия и САЩ, Вайва се надява скоро той да бъде показан и в самата Литва.
Доколко тя, родена през 1984 г. във втория по големина град Каунас, се чувства повлияна от това, което се случва в страната като сцена и среда от творци? "Тъй като постоянно пътувам, чувствам се малко отдалечена от това, което се създава като изкуство в Литва. И все пак ми се струва, че за пръв път се наблюдава един поглед към миналото - 90-те години, прехода тогава, творците, които са били активни през десетилетието, в момента тези теми са обект на ретроспекции." Литва, окупирана от СССР през 1940 г., обявява независимост през 1990 г. "В киното ни осмислянето на националната идентичност е водеща тема - в едни истории се поглеждаме като герои, в други - като жертви."
Тази година Вайва издаде и нова книга с поезия - Gorilla’s Archives. Работата по мултидисциплинарни проекти не я дистанцира от литературата. "В момента хората сме толкова атакувани от изображения, вниманието ни е толкова раздърпано, че четенето на книга става едно много чисто и искрено действие", казва Вайва, която привлича вниманието на критиката и печели награди още с първата си книга - Beijing Diaries (2012), посветена на годината, която прекарва в Пекин.
След София тя се отправя към Канада и междувременно участва в разрешаването на всички логистики около турнето на литовския павилион. Кое място за нея асоциира с думата дом? "Хм, не знам, не съм сигурна. Намирам дома в себе си."
"Хм, не знам, не съм сигурна." С тези думи литовската писателката, поетеса и драматург Вайва Грайните често започва отговорите си. Бяга от генерализации, не иска да си служи със сигурни твърдения. "Понякога имам чувството, че по-малкото е повече, а ако говоря твърде много, това е някакъв вид вербално замърсяване", казва Вайва Грайните, която с тихия си глас затвърждава мисията си да не изрича нищо излишно.
Тя е в София като гост на резидентната програма "Радар" и взе участие в пърформънса "Часът на истината" в "Дерида". Била е в България преди 11 години, когато прекарва три месеца в НАТФИЗ по разменна програма. "Всичко толкова се е променило, но има и промяна у хората - преди всички бяха много груби, а сега е различно..."
0 коментара