С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

1 24 яну 2020, 8:10, 4429 прочитания

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Никой не знае отговорите на всички въпроси, но като че ли роденият в България и реализиран във Франция философ, критик и теоретик Цветан Тодоров (1939 - 2017) е сред малкото, стигнали почти до края на тези търсения. Макар и с десетилетия закъснение, научаваме все повече за интелектуалния му принос, а неговите текстове действат като противоотрова срещу информационния спам днес и наместват големите въпроси в правилния им контекст.

На фона на популярността на Тодоров във френскоезичния свят в България той остава познат на сравнително нишова аудитория въпреки достъпния език на есетата му и факта, че голяма част от трудовете му са превеждани след 1989 г. (за разлика от книгите на другото голямо българско име сред френските интелектуалци - Юлия Кръстева). Две нови издания допълват по чудесен начин досега известното за Тодоров и имат потенциала да разширят читателския му кръг тук.


Илюстрация


"Дълг и наслада: един живот на посредник" е книга с разговори между Тодоров и френската журналистка Катрин Портвен (структурирана по подобен начин книга излезе неотдавна и за Юлия Кръстева - "Пътувам себе си"). За българските читатели книгата е изключително ценна с детайлния разказ на Тодоров за заминаването му за Франция и погледа му върху комунистическа България.

Цветан Тодоров е роден през 1939 г. в София. Баща му Тодор Боров е библиограф, бил е директор на различни библиотекарски асоциации, но е изключен от БКП, преди да завърши големия си проект - обновяване и реформиране на библиотеките. Продължава живота си като университетски преподавател и се присъединява към другите, които се опитват да хванат "Свободна Европа" насред белия шум. Според Тодоров баща му е допуснал "грешката" да има собствено мнение - в рамките на системата всяко убеждение, дори и най-чистото, се превръща в порок, тъй като води до самостоятелност и подривност. "От това ми остана един урок, вариант на стоическата мъдрост - по-добре човек да не смесва личната си реализация с успеха на обществените си проекти." В детството си Тодоров дружи с децата на други близки до партията - сред първите му приятели е Андрей Луканов, впоследствие политик от БКП/БСП, една от най-влиятелните фигури на прехода, убит показно пред дома си през 1996 г.

"Тоталитаризмът, независимо дали е нацистки, съветски, или камбоджански, има своите кулминации, моменти, при които иска буквално да елиминира част от населението: изтребват се "кулаци", т.е. селяни, убиват се евреи и цигани, "превъзпитават" се до смърт хора от градовете. Но през останалото време животът си тече и тогава се случва друго - гангрена в дълбочина, всеобщ морален упадък", спомня си Тодоров, чийто брат, Иван, остава в България, но се реализира като физик, и то без членства в партийните структури.



В "Дълг и наслада" Цветан Тодоров нарича замърсяването на природата по време на социалистическата индустриализация на България "външно увреждане". "Природата е увредена. Едновременно с това природата на хората също се увреди." В непоносимостта към средата той открива паралел с други известни българи, намерили реализация другаде: "Трябваше да се примириш да живееш прикрито. Ето това мразеше Кристо."

Тодоров заминава за Париж като стипендиант през 1963 г. "В известен смисъл избрах по-лесното - напуснах България." Бързото вписване в академичните среди го кара постоянно да отлага връщането си и да измисля нови и нови обяснения пред представителите на властта. Писмо от баща му, в което пише "животът ти е там, не трябва да се връщаш", го убеждава окончателно да остане във Франция. "Активният ми живот в България не беше достатъчно дълъг - бях много млад, когато заминах. Ето защо нямам нищо сензационно за признаване. Ако бях останал по-дълго, компромисите щяха да се умножат. Обстоятелствата ми позволиха да избегна тази съдба."

Още на следващата година той прави първите си публикации, а в края на десетилетието е вече пълноценна част и уважавано име в академичните среди. Междувременно както ДС, така и френските служби го следят изкъсо. През 1970 г. защитава докторска степен пред Ролан Барт. В края на 70-те получава френско гражданство. "В началото бях чужденец, после исках да бъде асимилиран, а след като получих гражданство и вече се бях интегрирал, открих, че съм всъщност човек "на чужда земя"... Предпочитам този израз пред "без корени", който считам за неподходящ, по-точно - за безсмислица. Човекът не е растение - неговата гъвкавост и приспособимост към всякакви условия е нещо, което го отличава от останалите видове живи същества."

Успехът във Франция, а скоро и по света покрай преводите на книгите му не го правят по-открит в позициите към България. "Ако се бях превърнал във войнстващ антикомунист, родителите ми щяха да понесат последствията за това." Макар и от дистанция, той усеща тежестта на миналото. "Трябваше Стената да падне, Живков да бъде свален, за да се почувствам и аз, който бях вече живял във Франция 26 години, свободен."

В края на живота си той е в мир с френското и българското в себе си. Процес, който е част от универсализма във вижданията му. "Всяка култура е подвижна - друга очевидност, която често се забравя. Култура, която не се променя, е мъртва, казва Цветан Тодоров. Промяната и многообразието се обуславят взаимно."

Илюстрация



Автобиографичната книга се допълва от друго скорошно издание - сборникът от есета "Четене и живот", появил се посмъртно през 2018 г. с помощта на дъщерите му Леа и Саша Тодоров. В селекцията те се придържат към "точността и духа в работата на Цветан, който сам беше безкрайно подозрителен към дебелите книги".

"Моралният човек е различен от морализатора, но и от моралиста", разсъждава Тодоров, който иска да отговори на тази взискателност, която има той към другите. Пише, че иска все повече да не бъде моралист, а да бъде морален. "Трябва" и "ти си длъжен" не са въведение към морални постъпки; единствено "аз трябва" и "ти можеш".

Книгата започва с предговор от философа и негов ученик Андре Конт-Спонвил, който определя Тодоров като "хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен". "Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни - по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ."

В двете книги Цветан Тодоров, който продължава да работи до последния си ден въпреки нервно-дегеративно заболяване, анализира също така мястото на литературата и изкуството, демагогията в политиката, къде се сместват богатството на мултикултурализма и нуждата от принадлежност към определена среда, как бащинството разширява вижданията му, нуждата от диалог, политиките на идентичността, расизма, отношенията между публичния и личния живот днес.

Капитал #3

Текстът е част от брой 3 на седмичния Капитал (24 - 30 януари). В броя ще прочетете още:

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Фотограф под прикритие Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

28 фев 2020, 753 прочитания

Книга: Лив Стрьомквист - "Плодът на познанието" Книга: Лив Стрьомквист - "Плодът на познанието"

Вместо да ремонтира стари йерархии, комиксът отваря място за варианти, в които да няма унижени и изключени

28 фев 2020, 744 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 14345 прочитания

28 фев 2020, 4789 прочитания

28 фев 2020, 2796 прочитания

28 фев 2020, 2443 прочитания

28 фев 2020, 2022 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
История на окото

Centre Pompidou-Metz посвещава голяма изложба на арт влиянията в творчеството на кинорежисьора Сергей Айзенщайн

Още от Капитал
Еднопосочен билет към енергийната борса

Новото поетапно освобождаване на пазара повдига много въпроси и дава малко отговори

"Белите" петна на София

Главният архитект посочи 684 ха свободни терени в София в потвърждение на идеята си за компактно развитие на столицата

"Уча.се" с лекота

Дарин Маджаров започва с любителски безплатни видеоуроци, днес регистрираните в платформата потребители са над 650 000

Тол-системата: Гафове вместо милиони

Тол-системата ще заработи на 1 март, но до 27 март има "гратисен период" без глоби

Книга: Лив Стрьомквист - "Плодът на познанието"

Вместо да ремонтира стари йерархии, комиксът отваря място за варианти, в които да няма унижени и изключени

Важни ли са дипломите днес

Връзката между образованието и бизнеса – it’s complicated

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10