История на окото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

История на окото

Centre Pompidou-Metz

История на окото

Centre Pompidou-Metz посвещава голяма изложба на арт влиянията в творчеството на кинорежисьора Сергей Айзенщайн

2332 прочитания

Centre Pompidou-Metz

© Centre Pompidou-Metz


"Око в екстаз" е заглавието на изложбата, с която Центърът за модерно изкуство във френския град Мец, филиал на парижкия център "Жорж Помпиду", изследва връзките между Сергей Айзенщайн, киното, изобразителното изкуството и архитектурата. След успеха на изложбата, посветена на Алфред Хичкок и неговите вдъхновения в изобразителното изкуство, дизайна и архитектурата, кураторите Ада Акерман и Филип-Ален Мишо обръщат поглед към творчеството на легендарния руски кинорежисьор и педагог Сергей Айзенщайн (1898 - 1948), чието най-известно произведение остава пропагандният филм "Броненосецът Потьомкин" (1925).

В ретроспективата са включени ценни експонати от личния архив на Айзенщайн - писма, откъси от дневници и снимки, както и кинопанорама с някои от най-прочутите му филми - "Александър Невски", "Иван Грозни", "Стачка", "Да живее Мексико". В една от залите на "Помпиду" - Мец, е показана и част от личната му колекция с произведения на изкуството, повлияли на филмовия му език.

Източник: Centre Pompidou-Metz

"Нашата идея беше да покажем визуалните вдъхновения, които бележат и променят естетиката и филмите на Айзенщайн", казват кураторите. Много силен акцент в изложбата са личните архиви на режисьора, предоставени от Руския национален архив. "Благодарение на колегите от Русия имаме и малка част от личната колекция с произведения на изкуството на Айзенщайн. А от парижкия Musée du Quai Branly за изложбата пристигнаха оригинали на някои от любимите му мексикански художници, както и други произведения, свързани с Празника на мъртвите в Мексико, който е вдъхновявал Айзенщайн в много посоки.

В една от залите на центъра представяме и художниците, които са повлияли силно върху формирането му като артист - Ел Греко, Тинторето, Тулуз-Лотрек, Робер Делоне, Кандински, филмите на Уолт Дисни и Жан Пенлев", пояснява Ада Акерман от центъра "Помпиду" в Мец.

Източник: Centre Pompidou-Metz

Сергей Михайлович Айзенщайн е роден в Рига през януари 1898 г. Баща му Михаил Осипович Айзенщайн е архитект. Произхожда от еврейско семейство, което на по-късен етап приема православното християнство. Майка му Юлия Ивановна Конецкая е наследница на стар род руски търговци. Малкият Сергей израства в космополитна среда, говори свободно френски, английски и немски език. Първата му среща с Европа е през 1906 г., когато заедно със своите родители посещава за първи път Париж. Там гледа филма на Жорж Мелиес "Къщата на дявола", който оставя трайна следа в съзнанието му. Три години по-късно родителите му се развеждат. Майка му се установява в Петроград (днешен Санкт Петербург), а Сергей остава заедно с баща си в Рига. След няколко кратки визити при майка си през 1915 г. се премества окончателно при нея.

В Петроград взима окончателно решение да се посвети на изкуството, след като гледа постановката "Маскарад" на Лермонтов, поставена от Всеволод Мейерхолд. По това време публикува и ранни скици и политически карикатури под псевдонима Сър Гей. В периода 1918-1920 г. служи в Червената армия, а във военната академия на Москва учи японски език. Отказва се от амбицията на родителите си за кариера като архитект или инженер и се посвещава изцяло на изкуството и театъра. Участва в няколко самодейни театрални състава, които работят по метода на Мейерхолд, за когото по-късно пише в спомените си. "Той беше изумителен, неповторим. Обожавах го през целия си живот."

През 1924 г. Айзенщайн поставя в бивша газова станция пиесата на Сергей Третяков - Gas Mask, която маркира прехода му от театъра към киното. Година по-късно в "Болшой театър" в Москва е премиерата на филма му "Броненосецът Потьомкин", който го прави световно известен. Пътува до Берлин и работи с Едмон Мейзел върху музикалната партитура на филма, среща се с легендите в кинематографията Фриц Ланг и Карл Фройнд.

Една интересна среща в Москва е на път да промени живота му. Дъглас Феърбанкс и Мери Пикфорд гостуват в града и му предлагат работа в Холивуд. Но Айзенщайн отклонява поканата им, докато работи върху новия си филм, който след известно време е спрян от съветските власти. За да се издържа, дава частни уроци, участва в конференции, пише статии и пътува. По време на едно от пътуванията си до Париж се среща с Луис Бунюел, Жан Кокто, Жорж Батай и Джеймс Джойс.

Изнася лекция в Сорбоната на тема "Интелектуалното кино", а месец по-късно по покана на компанията "Парамаунт" гостува в Холивуд. Среща се с Дейвид Грифит, Чарли Чаплин, Уолт Дисни, който е сред най-големите му почитатели и с когото през годините поддържа кореспонденция. През 1934 г. сключва брак с близката си приятелка, журналистката Пера Атачева, за да отклони подозренията на властта, че е хомосексуален. Преживява тежко екзекутирането на своя учител и ментор Мейерхолд по политически причини през 1940 г. Впуска се в тежък работен режим - снима филми, участва в конференции, пише книги и преподава във ВГИК.

През февруари 1948 г. умира от сърдечен удар на 50 години.

Изложбата продължава до 24 февруари в Centre Pompidou - Metz

По време на снимките на "Александър Невски" (1938)
Източник: Centre Pompidou-Metz

Ада Акерман, кураторка: Филмите на Сергей Айзенщайн са изкуство

Защо избрахте този нетрадиционен подход към Сергей Айзенщайн и неговото изкуство, като стъпвате върху артистичните му вдъхновения и заемки от изобразителното изкуство?

- Съвместно с Доминик Пайни, който работи върху филмовите изложби на Centre Pompidou-Metz, отдавна работим върху този проект и след изложбата, посветена на Алфред Хичкок и изкуството, искахме да проследим тази връзка и в творчеството на Сергей Айзенщайн. Две години упорита работа, преглеждането на много архиви, пръснати по целия свят, и проследяването на нишката, която винаги е свързвала един от най-прочутите филмови режисьори с изкуството, дадоха добър резултат - изложбата, която показва общото между филмите на Айзенщайн и произведенията на изкуството и авторите, които са му повлияли силно в естетически и етичен план. Една от основните ни идеи като кураторски екип беше да покажем силната връзка на Айзенщайн с руското и съветско изкуство, но и вдъхновенията, дошли от европейския, мексиканския и американския авангардизъм.

Защо се спряхте на това заглавие - "Око в екстаз"?

- Вдъхновението е фундаментално за работата на Айзенщайн и неговата теория за киното. За него най-важният елемент в уравнението е зрителят и неговата психика. Силно повлиян от Мейерхолд и неговия метод, Айзенщайн иска да провокира, да изкара зрителя от зоната му на комфорт. В ранния етап от живота си, в театъра, а по-късно и в киното Айзенщайн иска да доведе зрителя до екстаз. Вдъхновен от ефекта, който има срещата с изкуството върху посетителя в музей или галерия, Сергей Айзенщайн гледа на театъра и киното като творба - с послание, с композиция, с провокация.

Кои са най-значимите творби, включени в изложбата?

- Безспорно най-ценното е светът на Айзенщайн - филмите, части от писма и дневници, както и филмите му, повлияли толкова много от съвременните кинорежисьори. Всички филми на Айзенщайн се прожектират в Auditorium Wendel, където сме подготвили и специален филм, който търси връзката между филмовия език на Айзенщайн и гравюрите на Пиранези. Смята се, че именно цикълът на Пиранези "Затворите на въображението" е вдъхновил Айзенщайн за визуалните решения във филма "Стачка".

Из Centre Pompidou-Metz
Източник: Centre Pompidou-Metz

"Око в екстаз" е заглавието на изложбата, с която Центърът за модерно изкуство във френския град Мец, филиал на парижкия център "Жорж Помпиду", изследва връзките между Сергей Айзенщайн, киното, изобразителното изкуството и архитектурата. След успеха на изложбата, посветена на Алфред Хичкок и неговите вдъхновения в изобразителното изкуство, дизайна и архитектурата, кураторите Ада Акерман и Филип-Ален Мишо обръщат поглед към творчеството на легендарния руски кинорежисьор и педагог Сергей Айзенщайн (1898 - 1948), чието най-известно произведение остава пропагандният филм "Броненосецът Потьомкин" (1925).

В ретроспективата са включени ценни експонати от личния архив на Айзенщайн - писма, откъси от дневници и снимки, както и кинопанорама с някои от най-прочутите му филми - "Александър Невски", "Иван Грозни", "Стачка", "Да живее Мексико". В една от залите на "Помпиду" - Мец, е показана и част от личната му колекция с произведения на изкуството, повлияли на филмовия му език.

Източник: Centre Pompidou-Metz

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK