Ако харесвате прозата на Кафка и Сартр, намирате есенцията в картините на Дали, а разкодирането на киното на Дейвид Линч е удоволствие за вас, то може да се потопите в друго явление, което смесва личното и магическото: румънският писател и поет от еврейски произход Макс Блехер.

Десетилетия след написването им сюрреалистичните му истории намират ново поколение читатели покрай преиздаването им в Румъния и все по-честите им преводи на други езици.

Блехер е сред обещаващите автори в страната през 30-те години на ХХ век, но умира през 1938 г. на едва 28-годишна възраст от туберкулоза (тя го спира и от завършване на медицинско образование в Париж). Наследството на нестандартната му литература е допълнително засенчено по време на тоталитаризма. След 90-те години започва постепенна нова вълна на признание към работата му, а след 2000 г. е преведен с успех на английски и немски език.

Настоящата книга събира две новели - едноименната "Случки в близката нереалност" и "Белязани сърца", писани, докато Блехер е в постоянна битка със заболяването си. Това си личи: героите на писателя често са разкъсвани между отчаянието от живота и желанието си да се борят за него.

Преводач е Лора Ненковска, която през годините следи реабилитацията на автора на румънската литературна сцена, най-вече провокирана от по-младите читатели. В предговора тя описва стила на Блехер като "опит да изгради литературен образ от неортодоксално изследване на паметта, халюцинацията, сънуването и въображението."

Изданието привлича внимание и с черно-белите илюстрации на Теодор Ушев (режисьорът на анимационните адаптации по "Сляпата Вайша" и "Физика на тъгата"), който открива прозата на Блехер малко преди да разбере, че се работи по български превод. Те са над тридесет и в синхрон с дезориентиращата и готическа атмосфера на историите.