"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Кадър от "Мишу"

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

5122 прочитания

Кадър от "Мишу"


"Най-хубаво е на Земята да й е хладно и хубаво", четем накрая на "Мишу", новия филм на творческия тандем Вера Траянова и Милен Витанов, който участва в секцията "Генерация" на тазгодишното издание на "Берлинале". Филмът е призив за спасението на Земята от глобалното затопляне, но без морализиране.

Шумът на кацащ хеликоптер нарушава тишината и бялата красота на Северния полюс. След няколко селфита тълпата се качва обратно и си тръгва, но оставя след себе си купища боклук и малкото кученце Мишу. За щастие Мишу веднага попада в компанията на четири снежни заека и оттук нататък се развива любовна история преди всичко между публиката и животните на екрана. Само осем минути по-късно навярно всяко дете, гледало филма, би се замислило дали да си изхвърли опаковката от вафла в гората и по този начин да замърси дома на дивите зайци.

Кадър от "Мишу"

Подобен е подходът и при предишните продукции на Вера и Милен: "Банго Васил" разказва колко е важно да надвием предразсъдъците и стереотипите на фона на легендата за овчаря на ромската Нова година и магическото приключение на две деца. В "Изгряваща надежда", с който за първи път участват на "Берлинале", състезателен кон намира щастието си обратно в природата, след като разбира колко е отчужден от нея.

С филмите си Милен и Вера искат да направят света по-добър - застъпват се за по-съзнателен и по-природосъобразен начин на живот, с повече толерантност. Пътят, който избират, минава право през сърцето на публиката и не пропуска целта си.

Интересно е, че филмите им са изключително разнообразни в избора на анимационна техника - смесват 2D и 3D анимация и реални елементи в зависимост от проекта. Оставят сюжета да диктува най-подходящия вид анимация, което прави филмите им коренно различни визуално. Така общото между тях не е визуалният почерк, както се очаква в анимацията, а оптимистичният и достъпен поглед върху сериозни и трудни теми. Двамата развиват идеите си "като игра на пинг-понг" - "единият подхвърля топчето, другият го връща, докато стане една хубава игра, която и на двамата да ни харесва", казва Милен.

Кадър от "Мишу"

Срещаме се в апартамента му в Берлин, където в един ъгъл стои дървено сандъче с големината на кукленска къща, напълно обзаведена до най-миниатюрните подробности като консервени кутии с истински етикети, не по-големи от сантиметър. Къщичката е изработена от Сузана Йергер, работила по сет дизайна на филми като "Гранд хотел Будапеща" на Уес Андерсън. Това е домът на снежните зайци от "Мишу", сниман точно тук, в хола на Милен, и анимиран в безброй безсънни нощи, прекарани на компютъра в съседство. Сега "Мишу" има премиера на един от най-престижните кинофестивали в света, а с трите си анимационни филма до момента Витанов и Траянова са участвали в десетки фестивали и са спечелили многобройни награди - "Банго Васил" дори беше селектиран в първия кръг на наградите "Оскар". Въпреки това двамата са подчертано скромни.

Вера и Милен са израснали в България и се запознават във Филмовия университет в Потсдам, близо до Берлин, където той учи анимация, а тя - драматургия. Работят заедно вече девет години и очевидно се допълват чудесно. В разговора ни често единият започва изречение, а другият съвсем естествено го довършва. "Ние сме една двуглава ламя", казва Вера. "Която делегира каквито работи може от едната глава на другата и обратно", добавя Милен. "Просто Вера пише значително по-добре от мен, а аз рисувам по-добре от нея."

Правят авторско кино, в което изпипват всичко до последния детайл и може би затова филмите им говорят както на деца, така и на възрастни - всеки може да намери нещо за себе си. Стигат дотам с помощта на своя екип, не с диктата на автора: "Абсолютно сме убедени в това, че киното и въобще всички креативни процеси са колаборативна работа", казва Вера. "Колкото повече глави влязат в идейния процес, толкова по-завършен и пълнокръвен става крайният продукт." Подобен колаборативен начин на работа по-скоро се среща в старт-ъп компания, отколкото в йерархичния свят на киното. Може би затова двамата успяват често да привлекат за проектите си хора, чиито хонорари биха надхвърлили бюджета им.

Продуцират филмите си сами, като финансирането е смесица от най-различни източници като обществени фондове, телевизии и собствени средства. Веднъж след фестивална прожекция едно дете ги пита дали са богати и защо филмите им са толкова къси. "За съжаление не сме, отговаря Вера, и затова са толкова къси." С всеки успешен филм отъпканите пътеки им помагат за следващия, но пък и артистичните им амбиции растат.

За Милен и Вера е важно филмите им да достигнат до колкото може повече хора, включително в България. Сами организират прожекции на "Банго Васил" в различни училища, след което кооперират с инициативата "Блок кино" и филмът става част от прожекциите на филми в междублоковите пространства. Показван е още в 20 училища пред 1500 деца в София. От 30 януари е качен за безплатно гледане в интернет. "Изгряваща надежда" ще направи премиера в YouTube, паралелно с публикуването на тази статия.

"Мишу" ще очакваме да видим на фестивалната сцена в България през втората половина на тази година. На сайта на "Берлинале" може да видите къде филмът може да се гледа между 25 февруари и 1 март.

Силно българско участие на обновено "Берлинале"

Кинофестивалът в Берлин посреща 70-то си издание с редица нововъведения. Като начало, новият артистичен директор е Карло Катриан, когото киноманите познават като шеф на фестивала в Локарно, а Мариете Рисенбек е новата изпълнителна директорка. Двамата слагат край на ерата Дитер Кослик, който съвместяваше двете длъжности в продължение на почти 20 години. Докато в управлението на фестивала новата констелация води до равенство между половете, режисьорките в официалната конкурсна програма са едва една трета в сравнение с 50% миналата година. Катриан въведе редица структурни реформи, най-важната от които безспорно е новата секция Encounters ("случайни срещи") със собствено жури и награда, обещаваща да даде път на по-смело и оригинално кино.

Българското участие е значително по-силно от други години: актьорът Самуел Финци е водещ на церемониите по откриването и закриването на фестивала. Актрисата Мартина Апостолова ("Ирина") беше избрана в програмата European Shooting Stars. В секцията "Генерация" освен "Мишу" на Милен Витанов и Вера Траянова ще бъде представен и детският документален филм на Полина Гумиела "Очите ми сини, роклята шарена" за тригодишно момиченце в Пловдив. Елица Петкова ("Жалейка") представя новия си психотрилър за любовен триъгълник "Риба, плуваща по гръб" в секцията "Перспектива немско кино". Компанията "Чучков брадърс" е копродуцент на гръцкия "Пари" за иранска двойка, търсеща сина си в Атина, в секцията "Панорама".

"Най-хубаво е на Земята да й е хладно и хубаво", четем накрая на "Мишу", новия филм на творческия тандем Вера Траянова и Милен Витанов, който участва в секцията "Генерация" на тазгодишното издание на "Берлинале". Филмът е призив за спасението на Земята от глобалното затопляне, но без морализиране.

Шумът на кацащ хеликоптер нарушава тишината и бялата красота на Северния полюс. След няколко селфита тълпата се качва обратно и си тръгва, но оставя след себе си купища боклук и малкото кученце Мишу. За щастие Мишу веднага попада в компанията на четири снежни заека и оттук нататък се развива любовна история преди всичко между публиката и животните на екрана. Само осем минути по-късно навярно всяко дете, гледало филма, би се замислило дали да си изхвърли опаковката от вафла в гората и по този начин да замърси дома на дивите зайци.

Кадър от "Мишу"

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK