Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

2 21 фев 2020, 8:07, 4262 прочитания

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Южнокорейското кино не е нов феномен, но интересът на широката публика беше разпален, след като социалната сатира "Паразит" спечели пет награди "Оскар", включително за най-добър филм и най-добър режисьор (Пон Джун-хо). Това е първият случай, в който чуждоезичен филм получава подобно признание.

Успехът на "Паразит" е до голяма степен кулминация на фестивалните постижения на южнокорейските филми от средата на 90-те години насам. Това време съвпада с отпадането на редица ограничения в съдържанието след първите демократични президентски избори в страната през 1992 г., промяната на политическия климат и инвестициите на международни компании. Специфична за Южна Корея е и квотата, която гарантира разпространение на местните заглавия и ограничава холивудските.


Преди и след "Паразит"

Режисьорът на "Паразит" Пон Джун-хо съвсем не е ново име в киното. Вторият му филм Memories of Murder (2003) го въведе на фестивалната сцена и след добрите отзиви от имена като Куентин Тарантино го направи един от най-касовите корейски филми - The Host (2006). За първи път той работи с международен екип (Тилда Суинтън, Крис Евънс, Джон Хърт) в дистопичния Snowpiercer, където копродуцент е друго основно име в корейското кино - Пак Чхан Ук.

В интервютата си след церемонията Пон Джун-хо обясни успеха и нетипичните си идеи с това, че "аз съм просто един странен човек" и "водя много прост на живот: пия кафе, пиша и се опитвам да не се срещам с много хора". "Паразит" има и паралелно разпространение в черно-бяла версия, с което Джун-хо отдава почит към класиките, които са го вдъхновявали. В България филмът най-сетне ще се появи на екран благодарение на следващото издание на "София филм фест".



Илюстрация



Трилогията на Пак Чхан Ук

Oldboy (2003) на споменатия по-горе Пак Чхан Ук е една от мигновените асоциации, когато стане дума за съвременно корейско кино, и за много хора дори първи контакт с него. Филмът всъщност е втора част от "трилогията на отмъщението" на Ук, с тънки препратки към древногръцката философия. През 2013 г. режисьорът влезе в англоезичното кино със Stoker.

Киното на Ким Ки Дук

С филми като "Пролет, лято, есен, зима... и пролет" (1993), "Пиета" (2012) и "Мьобиус" (2013) един от най-изявените корейски режисьори изгради име с постоянното събаряне на жанрови бариери и разсейване на обичайните клишета, а за зрителя често това може да означава неудобно преживяване - разбираемо, често в отзивите си англоезичната преса го сравнява с Ларс фон Триер.

Илюстрация



Сред малкото корейски филми, които са получавали по-голямо внимание в България, е "Изпепеляване" на Лий Чанг-донг по разказ на Харуки Мураками - бавна драма, която бяга от конвенционалното разказване, но впоследствие възнаграждава търпението. Миналата година "Изпепеляване" се превърна в първия корейски филм, достигнал до шортлиста за номинация за "Оскар" в категорията за чуждестранен филм - малък предвестник за това, което се случи с "Паразит". Филмът е в програмата на "Евро синема" и Културен център G8. Лий Чанг-донг, популярен и като писател и също така министър на културата и туризма между 2003-2004 г., е сред големите имена на Южна Корея - "Оазис" (2002) му носи множество награди, включително за най-добър режисьор от фестивала във Венеция.

Следващото заглавие, което е възможно да има широк отзвук, е трилърът Beasts Clawing At Straws, който направи премиера на кинофестивала в Ротердам в края на януари и спечели наградата на журито. Режисьорът Ким Йонхун, който посочва братята Коен като основно вдъхновение за дебюта си, разказва история за сак с пари, който преминава през различните герои, намесва ги в едновременно абсурдни и забавни ситуации и до голяма степен се оказва проклятие за тях.

Илюстрация



През последната година до европейските фестивали започнаха да стигат и корейски филми, създадени от жени, често дебютантки - индустрията до съвсем скоро изглеждаше напълно доминирана от мъжете режисьори. Миналата година сред тях бяха House of Hummingbird на Ким Пора, Heart на Чон Кайон и Maggie на И Оксоп.
Миналата година някои от най-важните заглавия в историята на южнокорейското кино бяха качени легално в YouTube. Така безплатно и във високо качество в профила на Korean Classic Film могат да се гледат 110 филма, създадени от 30-те години на ХХ век насам и знакови за различни периоди от историята на страната.

Сред тях е The Surrogate Woman (1986), драма, която връща към управлението на династия Чосон (1392 - 1910) и поглежда към силно патриархалната култура на страната. Jagko (1980) е един от филмите, които разискват сложната история между Южна и Северна Корея - духът на времената се подсказва и от факта, че той има местна награда за "най-добър антикомунистически филм". И двете заглавия са на легендарния за страната Им Куонтек, режисьор на общо 102 филма (засега). General's Son (1990), най-гледаният филм в страната в началото на 90-те, потопява във времената, когато Корея е окупирана от Япония (1910 - 1945).

Капитал #7

Текстът е част от брой 7 на седмичния Капитал (21 - 27 февруари). В броя ще прочетете още:

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Моне за всеки ден Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

27 мар 2020, 2116 прочитания

Шоу по време на пандемия Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

27 мар 2020, 2076 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Книга: Лив Стрьомквист - "Плодът на познанието"

Вместо да ремонтира стари йерархии, комиксът отваря място за варианти, в които да няма унижени и изключени

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10