Моя страна, моя Южна Корея
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моя страна, моя Южна Корея

Кадър от "Паразит"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Светослав Тодоров
5920 прочитания

Кадър от "Паразит"


Южнокорейското кино не е нов феномен, но интересът на широката публика беше разпален, след като социалната сатира "Паразит" спечели пет награди "Оскар", включително за най-добър филм и най-добър режисьор (Пон Джун-хо). Това е първият случай, в който чуждоезичен филм получава подобно признание.

Успехът на "Паразит" е до голяма степен кулминация на фестивалните постижения на южнокорейските филми от средата на 90-те години насам. Това време съвпада с отпадането на редица ограничения в съдържанието след първите демократични президентски избори в страната през 1992 г., промяната на политическия климат и инвестициите на международни компании. Специфична за Южна Корея е и квотата, която гарантира разпространение на местните заглавия и ограничава холивудските.

Преди и след "Паразит"

Режисьорът на "Паразит" Пон Джун-хо съвсем не е ново име в киното. Вторият му филм Memories of Murder (2003) го въведе на фестивалната сцена и след добрите отзиви от имена като Куентин Тарантино го направи един от най-касовите корейски филми - The Host (2006). За първи път той работи с международен екип (Тилда Суинтън, Крис Евънс, Джон Хърт) в дистопичния Snowpiercer, където копродуцент е друго основно име в корейското кино - Пак Чхан Ук.

В интервютата си след церемонията Пон Джун-хо обясни успеха и нетипичните си идеи с това, че "аз съм просто един странен човек" и "водя много прост на живот: пия кафе, пиша и се опитвам да не се срещам с много хора". "Паразит" има и паралелно разпространение в черно-бяла версия, с което Джун-хо отдава почит към класиките, които са го вдъхновявали. В България филмът най-сетне ще се появи на екран благодарение на следващото издание на "София филм фест".

Кадър от Oldboy ("Старо момче")

Трилогията на Пак Чхан Ук

Oldboy (2003) на споменатия по-горе Пак Чхан Ук е една от мигновените асоциации, когато стане дума за съвременно корейско кино, и за много хора дори първи контакт с него. Филмът всъщност е втора част от "трилогията на отмъщението" на Ук, с тънки препратки към древногръцката философия. През 2013 г. режисьорът влезе в англоезичното кино със Stoker.

Киното на Ким Ки Дук

С филми като "Пролет, лято, есен, зима... и пролет" (1993), "Пиета" (2012) и "Мьобиус" (2013) един от най-изявените корейски режисьори изгради име с постоянното събаряне на жанрови бариери и разсейване на обичайните клишета, а за зрителя често това може да означава неудобно преживяване - разбираемо, често в отзивите си англоезичната преса го сравнява с Ларс фон Триер.

Кадър от "Изпепеляване"

Сред малкото корейски филми, които са получавали по-голямо внимание в България, е "Изпепеляване" на Лий Чанг-донг по разказ на Харуки Мураками - бавна драма, която бяга от конвенционалното разказване, но впоследствие възнаграждава търпението. Миналата година "Изпепеляване" се превърна в първия корейски филм, достигнал до шортлиста за номинация за "Оскар" в категорията за чуждестранен филм - малък предвестник за това, което се случи с "Паразит". Филмът е в програмата на "Евро синема" и Културен център G8. Лий Чанг-донг, популярен и като писател и също така министър на културата и туризма между 2003-2004 г., е сред големите имена на Южна Корея - "Оазис" (2002) му носи множество награди, включително за най-добър режисьор от фестивала във Венеция.

Следващото заглавие, което е възможно да има широк отзвук, е трилърът Beasts Clawing At Straws, който направи премиера на кинофестивала в Ротердам в края на януари и спечели наградата на журито. Режисьорът Ким Йонхун, който посочва братята Коен като основно вдъхновение за дебюта си, разказва история за сак с пари, който преминава през различните герои, намесва ги в едновременно абсурдни и забавни ситуации и до голяма степен се оказва проклятие за тях.

Кадър от Beasts Clawing at Straws, който тепърва ще събира реакции покрай световните кино фестивали

През последната година до европейските фестивали започнаха да стигат и корейски филми, създадени от жени, често дебютантки - индустрията до съвсем скоро изглеждаше напълно доминирана от мъжете режисьори. Миналата година сред тях бяха House of Hummingbird на Ким Пора, Heart на Чон Кайон и Maggie на И Оксоп.

Миналата година някои от най-важните заглавия в историята на южнокорейското кино бяха качени легално в YouTube. Така безплатно и във високо качество в профила на Korean Classic Film могат да се гледат 110 филма, създадени от 30-те години на ХХ век насам и знакови за различни периоди от историята на страната.

Сред тях е The Surrogate Woman (1986), драма, която връща към управлението на династия Чосон (1392 - 1910) и поглежда към силно патриархалната култура на страната. Jagko (1980) е един от филмите, които разискват сложната история между Южна и Северна Корея - духът на времената се подсказва и от факта, че той има местна награда за "най-добър антикомунистически филм". И двете заглавия са на легендарния за страната Им Куонтек, режисьор на общо 102 филма (засега). General's Son (1990), най-гледаният филм в страната в началото на 90-те, потопява във времената, когато Корея е окупирана от Япония (1910 - 1945).

Южнокорейското кино не е нов феномен, но интересът на широката публика беше разпален, след като социалната сатира "Паразит" спечели пет награди "Оскар", включително за най-добър филм и най-добър режисьор (Пон Джун-хо). Това е първият случай, в който чуждоезичен филм получава подобно признание.

Успехът на "Паразит" е до голяма степен кулминация на фестивалните постижения на южнокорейските филми от средата на 90-те години насам. Това време съвпада с отпадането на редица ограничения в съдържанието след първите демократични президентски избори в страната през 1992 г., промяната на политическия климат и инвестициите на международни компании. Специфична за Южна Корея е и квотата, която гарантира разпространение на местните заглавия и ограничава холивудските.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Sony avatar :-|
    Julius

    Разкошен филм, препоръчвам и Добрият, Лошият и Странният със същия главен актьор, но 10-на год. по-млад.

  • 2
    uqi1504005562530608 avatar :-|
    Asen Bonchev

    Горещо препоръчвам шедьоврите I saw the devil и The man from nowhere.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK