Моя страна, моя Южна Корея

Кадър от "Паразит"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Светослав Тодоров
7719 прочитания

Кадър от "Паразит"


Южнокорейското кино не е нов феномен, но интересът на широката публика беше разпален, след като социалната сатира "Паразит" спечели пет награди "Оскар", включително за най-добър филм и най-добър режисьор (Пон Джун-хо). Това е първият случай, в който чуждоезичен филм получава подобно признание.

Успехът на "Паразит" е до голяма степен кулминация на фестивалните постижения на южнокорейските филми от средата на 90-те години насам. Това време съвпада с отпадането на редица ограничения в съдържанието след първите демократични президентски избори в страната през 1992 г., промяната на политическия климат и инвестициите на международни компании. Специфична за Южна Корея е и квотата, която гарантира разпространение на местните заглавия и ограничава холивудските.

Преди и след "Паразит"

Режисьорът на "Паразит" Пон Джун-хо съвсем не е ново име в киното. Вторият му филм Memories of Murder (2003) го въведе на фестивалната сцена и след добрите отзиви от имена като Куентин Тарантино го направи един от най-касовите корейски филми - The Host (2006). За първи път той работи с международен екип (Тилда Суинтън, Крис Евънс, Джон Хърт) в дистопичния Snowpiercer, където копродуцент е друго основно име в корейското кино - Пак Чхан Ук.

В интервютата си след церемонията Пон Джун-хо обясни успеха и нетипичните си идеи с това, че "аз съм просто един странен човек" и "водя много прост на живот: пия кафе, пиша и се опитвам да не се срещам с много хора". "Паразит" има и паралелно разпространение в черно-бяла версия, с което Джун-хо отдава почит към класиките, които са го вдъхновявали. В България филмът най-сетне ще се появи на екран благодарение на следващото издание на "София филм фест".

Трилогията на Пак Чхан Ук

Oldboy (2003) на споменатия по-горе Пак Чхан Ук е една от мигновените асоциации, когато стане дума за съвременно корейско кино, и за много хора дори първи контакт с него. Филмът всъщност е втора част от "трилогията на отмъщението" на Ук, с тънки препратки към древногръцката философия. През 2013 г. режисьорът влезе в англоезичното кино със Stoker.

Киното на Ким Ки Дук

С филми като "Пролет, лято, есен, зима... и пролет" (1993), "Пиета" (2012) и "Мьобиус" (2013) един от най-изявените корейски режисьори изгради име с постоянното събаряне на жанрови бариери и разсейване на обичайните клишета, а за зрителя често това може да означава неудобно преживяване - разбираемо, често в отзивите си англоезичната преса го сравнява с Ларс фон Триер.

Сред малкото корейски филми, които са получавали по-голямо внимание в България, е "Изпепеляване" на Лий Чанг-донг по разказ на Харуки Мураками - бавна драма, която бяга от конвенционалното разказване, но впоследствие възнаграждава търпението. Миналата година "Изпепеляване" се превърна в първия корейски филм, достигнал до шортлиста за номинация за "Оскар" в категорията за чуждестранен филм - малък предвестник за това, което се случи с "Паразит". Филмът е в програмата на "Евро синема" и Културен център G8. Лий Чанг-донг, популярен и като писател и също така министър на културата и туризма между 2003-2004 г., е сред големите имена на Южна Корея - "Оазис" (2002) му носи множество награди, включително за най-добър режисьор от фестивала във Венеция.

Следващото заглавие, което е възможно да има широк отзвук, е трилърът Beasts Clawing At Straws, който направи премиера на кинофестивала в Ротердам в края на януари и спечели наградата на журито. Режисьорът Ким Йонхун, който посочва братята Коен като основно вдъхновение за дебюта си, разказва история за сак с пари, който преминава през различните герои, намесва ги в едновременно абсурдни и забавни ситуации и до голяма степен се оказва проклятие за тях.

През последната година до европейските фестивали започнаха да стигат и корейски филми, създадени от жени, често дебютантки - индустрията до съвсем скоро изглеждаше напълно доминирана от мъжете режисьори. Миналата година сред тях бяха House of Hummingbird на Ким Пора, Heart на Чон Кайон и Maggie на И Оксоп.

Миналата година някои от най-важните заглавия в историята на южнокорейското кино бяха качени легално в YouTube. Така безплатно и във високо качество в профила на Korean Classic Film могат да се гледат 110 филма, създадени от 30-те години на ХХ век насам и знакови за различни периоди от историята на страната.

Сред тях е The Surrogate Woman (1986), драма, която връща към управлението на династия Чосон (1392 - 1910) и поглежда към силно патриархалната култура на страната. Jagko (1980) е един от филмите, които разискват сложната история между Южна и Северна Корея - духът на времената се подсказва и от факта, че той има местна награда за "най-добър антикомунистически филм". И двете заглавия са на легендарния за страната Им Куонтек, режисьор на общо 102 филма (засега). General's Son (1990), най-гледаният филм в страната в началото на 90-те, потопява във времената, когато Корея е окупирана от Япония (1910 - 1945).

Южнокорейското кино не е нов феномен, но интересът на широката публика беше разпален, след като социалната сатира "Паразит" спечели пет награди "Оскар", включително за най-добър филм и най-добър режисьор (Пон Джун-хо). Това е първият случай, в който чуждоезичен филм получава подобно признание.

Успехът на "Паразит" е до голяма степен кулминация на фестивалните постижения на южнокорейските филми от средата на 90-те години насам. Това време съвпада с отпадането на редица ограничения в съдържанието след първите демократични президентски избори в страната през 1992 г., промяната на политическия климат и инвестициите на международни компании. Специфична за Южна Корея е и квотата, която гарантира разпространение на местните заглавия и ограничава холивудските.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара
  • 1
    julius avatar :-|
    julius

    Разкошен филм, препоръчвам и Добрият, Лошият и Странният със същия главен актьор, но 10-на год. по-млад.

  • 2
    uqi1504005562530608 avatar :-|
    Asen Bonchev

    Горещо препоръчвам шедьоврите I saw the devil и The man from nowhere.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал