Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

Сфинксът в Гиза, Египет, 1992 г.
Сфинксът в Гиза, Египет, 1992 г.    ©  Martin Parr
Сфинксът в Гиза, Египет, 1992 г.
Сфинксът в Гиза, Египет, 1992 г.    ©  Martin Parr

Мартин Пар е едно от големите имена в световната фотография, но също така и творец, който не е възприеман еднозначно - ироничният му и саркастичен поглед към всекидневието привлича и усмивки, и критики.

Една от големите теми в работата му е туризмът, потребността на бързи обороти да разучим и рационализираме чуждото, реакциите ни към пакетираното ново познание. Интересно е, че Мартин Пар не е воайор - често разговаря с хората, които снима, почти като извънземно, което иска да събере информация за типичните за дадено общество неща.

Тази посока от творчеството му е представена в галерия Synthesis с изложбата "Този малък свят". Той започва серията през 80-те, когато все още снимането на цветна лента не е напълно прието като "сериозно" - тя се асоциира с рекламата. Какво според него може да бъде скандално във фотографията днес? Мартин Пар се засмива, като че ли е въпрос, върху който и той се е чудил. "Колкото и странно да звучи, май нищо! В ерата на Instagram и този обмен на изображения мисля, че всичко минава и трудно може да се намери еквивалент на това, което преди е шокирало."

Колкото до това има ли нещо в съвремието, което да намира за ново и интересно явление, Пар отговаря: "Миналата година излезе книгата ми Death by Selfie, в която събирам снимки на хора, които си правят селфита на различни места - това не беше особена тенденция преди примерно десет години, а сега промени изоснови поведението на туристите. Така че за мен това е нещо ново, а и в селфито все пак може и да се намери нещо креативно."

Извън документалистиката Пар е колекционер на всевъзможни артефакти, но най-вече на фотокниги - целият му архив е изкупен от Tate Modern. "Последната фотокнига, която си купих, е на Лиз Джонсън Артър, който е от ганайско-руски произход и има много интересен поглед (бел.авт. - любопитен факт е, че Артър е роден в България през 1964). Като цяло се фокусирам върху фотографи, които работят във Великобритания или Ирландия - случват се толкова много неща по едно и също време, така че за да имам някаква ориентация, трябва да огранича територията, която следя."

Изненадващо, но "Този малък свят" всъщност е втората му изложба в България - през 1995 г. той посещава София и Пловдив, а експозицията му е във Военния клуб. Тогава в. "Култура" пише за него: "Мартин Пар, макар и англичанин, не е нито високомерен, нито сноб и тъкмо затова фотографиите му имат ефекта на огледалото, внезапно препречило пътя на окото." Казва, че не си спомня много от това посещение (разбираемо, като се имат предвид стотиците изложби с негово участие), но споменава, че е било вълнуващо преживяване да бъде някъде отвъд доскорошната желязна завеса - изглежда, и той не е застрахован от импулса да открие нова територия за себе си.

Четвърт век по-късно наблюдението върху поведението на хората не му е омръзнало и все още е интересна тема за него, тъй като начините те да се изразяват се променят. "Има една постоянна връзка между туризма и фотографията. Също така туризмът непрестанно се разширява и вече задушава места като Барселона и Венеция, където снимах отново наскоро, точно след наводненията. Така че това продължава да ме вълнува, както и участието на смартфоните в процеса. А и темата за туризма е универсална, тя може да бъде разбрана навсякъде."

Въпреки че е критичен към туризма, каква е все пак идеята му за приятна почивка на път? "Да съм сред горите, особено в Шотландия."

На 29 февруари между 14 и 20 ч. платформата ПУК! ще представи селекция от фотокнигите на Мартин Пар.

Изложбата в София е интересна и със специалното книжно издание по дизайн на Андреа Попйорданова, която поставя фотографията на Пар в контекста на старите български туристически брошури.

Изложбата "Този малък свят", курирана от Надежда Павлова и Никола Михов, продължава до 11 март.

"За да се изплъзнем от пипалата на тази хомогенизираща се цивилизация, за нас е необходимо да стигнем все по-далеч и по-далеч. Но докато се опитваме да направим това, ние повличаме със себе си и пипалата, които са ни омотали. Всички до един сме виновни за развалата на онова, от което се жалваме. Където и да решите да пътувате, непременно се развива някаква дейност, чиято цел е да се погрижи за вашите потребности, дори и това, което лично вие сте се надявали да получите, да не ви е по вкуса."

Oт предговора на Джеф Дайър към третото издание на книгата "Small Word" на Мартин Пар, изд. Dewi Lewis Publishing (2018)

Още от Капитал