От мястото на събитието, бай Иван
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От мястото на събитието, бай Иван

Церемония пред Народното събрание, края на 20-те години на ХХ век. Не е известно какво е провокирало погледа на цар Борис III или към кого е насочен

От мястото на събитието, бай Иван

Книга събира част от архива на Иван Юскеселиев, един от първите български фотожурналисти

Светослав Тодоров
3188 прочитания

Церемония пред Народното събрание, края на 20-те години на ХХ век. Не е известно какво е провокирало погледа на цар Борис III или към кого е насочен


Историята на българската фотография остава разпокъсана дори за професионалистите в областта, но фотожурналистиката изглежда като дори още по-анонимен труд. Двуезичната широкоформатна фотокнига "Бай Иван - безпристрастният свидетел" донякъде успява да попълни тази празнина и чрез триста реставрирани снимки да ни покаже работата на едно от първите големи български имена в областта - Иван Юскеселиев (1887-1947), познат сред колегите си тогава просто като бай Иван. Работата му дава началото и на потомствената фотографска фамилия Юскеселиеви.

Сред събитията от първата половина на ХХ век, които документира, са всенародните тържества при раждането на престолонаследника Симеон Търновски (сега Сакскобурготски) през 1937 г., погребението на основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк (1938), посрещането на българските войски в Южна Добруджа (1940), погребението на цар Борис III (1943), първите заседания на Народния съд година по-късно - тогава Юскеселиев снима елиминирането на голяма част от интелигенцията отпреди 9 септември, вероятно без да знае дали новият режим няма да се насочи и против него. Впоследствие Юскеселиев изгаря част от архива си от страх, че той може да бъде използван срещу него, особено покрай имиджа му на "царски фотограф" заради честите му снимки на Борис III и негласното доверие между двамата. Юскеселиев успява да го улови в моменти отвъд познатата протоколност и дипломатичност.

Церемония пред Народното събрание, края на 20-те години на ХХ век. Не е известно какво е провокирало погледа на цар Борис III или към кого е насочен
Преглед на оригинала
Оживен разговор на гарата в София между Борис III и събеседник, предполагаемо Любен Божков, главен директор на Българските държавни железници (1928-1934)
Преглед на оригинала

Съставител на изданието е фотографът Иво Хаджимишев, който прави селекцията сред пет хиляди оцелели снимки. "При подбора на фотографиите съм се съобразявал главно с посланието и важността на събитието, а не с техническите качества на конкретното изображение. Те не навсякъде са отлични, главно поради комбинацията от много лоши, понякога почти невъзможни светлинни условия, при които фоторепортерите са били принудени да работят със слабо чувствителни филми в онези години", пише той в предговора.

Изпращане на цар Борис III по време на преминаването на влака, който носи тленните му останки до Рилския манастир, 1943
Преглед на оригинала
Атанас Армянов, народен обвинител пред Първи състав на Народния съд (1944-1995), адвокат в София, по време на разпит на царските съветници
Преглед на оригинала

Юскеселиев насочва вниманието си не само към официалните лица и събития. Фотографията му дава възможност за дълбок поглед и към обществото тогава, търсенето на единение и силни лидери, доверието в политически идеи, които ще се превърнат в репресивни, моментите на ентусиазъм и масова печал, които се редуват толкова често, че пораждат въпроса до каква степен хората тогава са имали ориентация в случващото се около тях.

"В спомените на роднините ми той винаги е бил описван като борбен човек и силна натура, много взискателен към себе си", казва правнукът му Красимир Юскеселиев, дългогодишен фотограф на "Дневник". "Той е работил на свободна практика, така че е преследвал събитията неуморно." Мъжете в рода са няколко поколения, отдадени на професията - освен Иван Юскеселиев във фотографията призвание намират братята му Любен и Васил, синовете му Христо Юскеселиев (1933-2019) и Борис Юскеселиев (1926-2013), с които Хаджимишев е работил през годините, внукът Венцислав Юскеселиев, фотограф е и синът на Любен - Огнян Юскеселиев. Така вече близо век родът е значима част от историята на българската фотожурналистика, а книгата е най-солидната отправна точка.

София, зимата на 1945 г.
Преглед на оригинала

"Бай Иван: безпристрастният свидетел", към която допринасят историците Николай Поппетров, Евгения Калинова, Искра Баева и журналистът Васил Т. Василев, може да се намери във "Фотосинтезис" и книжарница "Нисим". През 2017 г. Хаджимишев припомни с албум и изложба историята на друг голям фотографски род - Карастоянови.

Фотожурналистът Иван Христов Юскеселиев (1887-1947)
Преглед на оригинала

Историята на българската фотография остава разпокъсана дори за професионалистите в областта, но фотожурналистиката изглежда като дори още по-анонимен труд. Двуезичната широкоформатна фотокнига "Бай Иван - безпристрастният свидетел" донякъде успява да попълни тази празнина и чрез триста реставрирани снимки да ни покаже работата на едно от първите големи български имена в областта - Иван Юскеселиев (1887-1947), познат сред колегите си тогава просто като бай Иван. Работата му дава началото и на потомствената фотографска фамилия Юскеселиеви.

Сред събитията от първата половина на ХХ век, които документира, са всенародните тържества при раждането на престолонаследника Симеон Търновски (сега Сакскобурготски) през 1937 г., погребението на основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк (1938), посрещането на българските войски в Южна Добруджа (1940), погребението на цар Борис III (1943), първите заседания на Народния съд година по-късно - тогава Юскеселиев снима елиминирането на голяма част от интелигенцията отпреди 9 септември, вероятно без да знае дали новият режим няма да се насочи и против него. Впоследствие Юскеселиев изгаря част от архива си от страх, че той може да бъде използван срещу него, особено покрай имиджа му на "царски фотограф" заради честите му снимки на Борис III и негласното доверие между двамата. Юскеселиев успява да го улови в моменти отвъд познатата протоколност и дипломатичност.

Церемония пред Народното събрание, края на 20-те години на ХХ век. Не е известно какво е провокирало погледа на цар Борис III или към кого е насочен
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK