70 години не стигат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

70 години не стигат

Яна Швабе във филма на Елица Петкова "Риба, плуваща по гръб"

70 години не стигат

Юбилейното издание на Берлинале - на политиката, жените и българите

2578 прочитания

Яна Швабе във филма на Елица Петкова "Риба, плуваща по гръб"

© Constanze Schmitt/dffb


Седалката с надпис "Мохамад Расулоф" остава празна на премиерата на филма "Злото не съществува" на Берлинале. Иранските власти не разрешават на режисьора да излезе извън страната заради откритата критика на репресивния режим във филмите му. След премиерата около 15 души от екипа му с насълзени очи придружават публиката в 10-минутни аплодисменти на крака. Всички те са рискували кариерите си, за да снимат нелегално този филм, и само 24 часа по-късно усилията им ще бъдат възнаградени със "Златната мечка", най-голямата награда на фестивала.

Политическото кино

"Злото не съществува" е до известна степен автобиографичен филм за изборите, които правим през живота си, и за отговорността, която ги придружава. В четири епизода героите на Расулоф се сблъскват с реалността на смъртната присъда в Иран - от колаборация до пълен протест, филмът представя цяла гама от реакции, но язвата на нехуманното наказание рано или късно прояжда всеки от тях. Баран Расулоф е дъщерята на режисьора и в един от епизодите играе иранска студентка, живееща в Германия, която се връща на посещение в Иран, за да открие, че чичо й е истинският й баща и е предпочел протеста пред живота с нея. Баран живее от десет години с майка си в безопасност в Хамбург. Баща й пътува между Германия и Иран, за да може да продължи да прави критичните си филми, докато не му отказват да напусне страната. "Златната мечка" за "Злото не съществува" е напълно в традициите на политическия фестивал Берлинале и е заслужена награда за филм, който се опълчва срещу репресивната система.

Може би пълната противоположност е проектът на руския режисьор Иля Хржановский "ДАУ". Първоначално замислен като филм за живота на руския физик и Нобелов лауреат от сталинистка Русия Лев Ландау (по прякор Дау), с течение на времето проектът се превръща в същински Франкенщайн, тъй като Хржановский смята, че за да се заснеме по-автентично, историята буквално трябва да се пресъздаде. За целта намира очевидно безгранични средства от руския олигарх, протеже на Путин, Андрей Андониев.

Резултатът са 13 филма и серии с общо 700 часа заснет материал, най-големият филмов сет в Европа с 12 000 квадратни метра площ, 210 000 статисти и около 400 актьори, повечето аматьори. Хржановский е построил сталинистки град, в който е възпроизвел периода до най-малката подробност, дори със собствен вестник, който са печатали всеки ден. По време на снимките (2009-2012) голяма част от актьорите са живели в тази пресъздадена диктатура, без да излизат от ролята си, няколко бебета са заченати и родени там. До какво е довело всичко това никога няма да разберем напълно, тъй като участващите са подписали договор, задължаващ ги да мълчат. Пред немския вестник "Тац" няколко от тях споделят анонимно ужасяващи разкази за психотерор и манипулация от страна на Хржановский.

Наталия Бережная и Владимир Ажипо в "ДАУ. Наташа"
Източник: Phenomen Film
Преглед на оригинала

В този контекст участието на "ДАУ. Наташа", единият от произлезлите филми, в официалния конкурс на Берлинале е направо скандално. Разликата с обикновен филм е, че тук никой не играе, снимките са по-скоро документални и показват истински секс, пиянство и насилие, произведени в собствената лаборатория на проекта. Дали в името на автентичността можем да оправдаем синтетично произведен, но съвсем реален терор? Дали в седмицата, в която най-сетне беше осъден Харви Уайнстийн, можем да гледаме как лавкаджийката Наташа (аматьорката Наталия Бережная) е принудена от Владимир Ажипо (в истинския живот бивш директор на КГБ затвор) да вкара във влагалището си бутилка от водка, което наистина се случва пред камерата?

Журито на Джеръми Айрънс явно не беше дотам потресено и присъди "Сребърната мечка" за операторско майсторство на 80-годишната операторската легенда Юрген Юргенс, снимал редица филми с Райнер-Вернер Фасбиндер, Вим Вендерс и Михаел Ханеке. Наистина камерата във филма достига максимално близо до героите и прави случващото се още по-непоносимо.

Женското кино

Ако оставим "ДАУ. Наташа" настрана, 70-ото издание на Берлинале беше изключително силно за женското кино, с редица филми със самоуверен собствен почерк. В "Никога, рядко, често, винаги" на Илайза Хитман например отиваме на пътешествие в Ню Йорк с две тийнейджърки, едната от които трябва да направи аборт. Главната тема - подмолното сексуално насилие над жените - се развива в разговор в медицински център и трае едва няколко минути, но се запечатва в паметта на публиката. "Никога, рядко, често, винаги" беше също достоен кандидат за "Златната мечка", но вероятно защото световната му премиера не беше на Берлинале, филмът получи "само" наградата на журито.

"Първа крава" на американската режисьорка Кели Райхарт, също в официалния конкурс, е уестърн за възможността на едно общество с разкъртени морални устои да намери пак правилния път. Историята за двама трапери, които пържат понички в Дивия запад и мечтаят да отворят хотел и сладкарница с боровинков пай, е безкрайно комична.

В "Голи животни" германката Мелани Велде показва как разказ за няколко тийнейджъри може да плени въпреки пълната липса на сюжет и затова получи една от наградите за дебютен филм.

Яна Швабе във филма на Елица Петкова "Риба, плуваща по гръб"
Източник: Constanze Schmitt/dffb
Преглед на оригинала

Българското кино

В тази редица се нарежда и "Риба, плуваща по гръб" - новият филм на Елица Петкова, показан в секцията "Перспектива немско кино". Драмата за невъзможен любовен триъгълник на баща и син има силно стилизиран и редуциран почерк в стила на берлинското училище, застъпено във Филмовата академия в Берлин. Филмът е същевременно дипломната работа на Елица в академията и е вече третият филм, с който участва в А-фестивал. "Риба, плуваща по гръб" ще се състезава в международния конкурс на "София филм фест", който започва на 12 март.

Полина Гумиела от Пловдив, също възпитаничка на Филмовата академия в Берлин, представи втория си документален филм в детската секция на фестивала. В "Очите ми сини, роклята шарена" гледаме света през погледа на Жана, дъщерята на Полина, по време на снимките едва 3-годишна. Филмът е прекрасен документ за безгрижно детство, който плени и детската, и възрастната публика на Берлинале.

"Пари" на режисьора Сиамак Етемади, миноритарна копродукция на "Чучков брадърс", в секцията "Панорама" също е една от впечатляващите работи на фестивала. Иранката Пари (Мелика Форутан) търси изгубения си син в Атина и намира свобода за себе си.

Весела Казакова от "Активист 38" беше в журито на European Shooting Stars, което награждава 10 обещаващи млади актьори от Европа. Една от тях беше Мартина Апостолова, на която журито призна способността да прониква с ролите си дълбоко в светлите и тъмните кътчета на човешката душа и за пример показа редица кадри от ролята й в "Ирина".

Заедно с Мина Милева Весела Казакова и "Активист 38" бяха миноритарни копродуценти на късометражния анимационен филм "Мишу" на Милен Витанов и Вера Траянова, показан също в детската секция на Берлинале, за който "Капитал" вече писа. На прожекциите заедно с още пет анимационни филма малките зрители подчертано предпочетоха "Мишу".

Проектът "111" на Християна Райкова, документален филм за журналистката Миролюба Бенатова, който с нетърпение очакваме да бъде завършен, беше награден със стипендията "Компаньон".

И, разбира се, няма как да не споменем голямата чест, оказана на родения в България, но превърнал се в един от най-големите актьори на Германия Самуел Финци, който беше водещ на церемониите по откриването и закриването на фестивала.

Тазгодишното издание на "Берлинале" беше изключително благоприятно за българското кино. Жалко, че българското финансиране на всички филми на българи беше в най-добрия случай миноритарно. Дано и това да се промени в близко бъдеще.

Баран Расулоф, дъщерята на режисьора Мухамад Расулоф в "Злото не съществува"
Източник: Cosmopol Film
Преглед на оригинала

Седалката с надпис "Мохамад Расулоф" остава празна на премиерата на филма "Злото не съществува" на Берлинале. Иранските власти не разрешават на режисьора да излезе извън страната заради откритата критика на репресивния режим във филмите му. След премиерата около 15 души от екипа му с насълзени очи придружават публиката в 10-минутни аплодисменти на крака. Всички те са рискували кариерите си, за да снимат нелегално този филм, и само 24 часа по-късно усилията им ще бъдат възнаградени със "Златната мечка", най-голямата награда на фестивала.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK