Щастливият свят на Семпе
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Щастливият свят на Семпе

"От Бордо до Париж", 1952 г. I © J.J.Sempé

Щастливият свят на Семпе

Ретроспективна изложба представя творчеството на един от най-забележителните френски хумористични художници

2609 прочитания

"От Бордо до Париж", 1952 г. I © J.J.Sempé


Ако ви кажа "Няма нищо лесно в приятелството. Необходими са дискретност, скромност и преданост", за кого ще си помислите? Тези думи принадлежат на великолепния художник Семпе, в сърцето на чието творчество е именно темата за приятелството.

Жан-Жак е роден преди близо 88 години в малко градче в близост до Бордо, във Франция. Да се обхване богатото му творчеството в няколко реда е почти толкова непосилна задача, колкото и да се побере то в изложбената зала. Но тъкмо с нея се е захванал преди месеци музеят Mer Marine в Бордо. Ретроспективната изложба "Семпе на свобода" (Sempé en liberté) отваря врати в края на май 2019 г. с близо 300 оригинални рисунки на художника. Днес тя продължава своето пътешествие в друг френски музей - Atelier Grognard, в близост до Париж. В него тя ще остане до края на март под името "Семпе, пътят на един хумористичен художник" (Sempé, itinéraire d'un dessinateur d'humour). Изложбата предлага на посетителите обиколка във вселената, която Семпе гради вече повече от седемдесет години.

"Онова, което правех, беше посредствено, но аз упорствах." Семпе

Вселена, в която художникът изобразява малките радости във всекидневния ни живот и внася поетика в обикновеното. Но най-вече с деликатното си чувство за хумор разглежда, а понякога и осмива живота, като се заиграва с несъразмерността на ситуациите, в които попадат неговите герои, както и несъответствието между мислите и думите им. Често пъти рисунките му ни припомнят колко преходни и смешни са всекидневните ни грижи и колко малки са отделните човеци.

Въпреки че изложбата е построена по един класически начин - проследявайки хронологично кариерата на Семпе, е любопитно да се спрем за малко на първата й част. Като че ли за да въведе по-добре зрителя в същината на темата, а може би и за да му помогне да се постави по-лесно на мястото на художника, този първи раздел е наречен "Автопортрет". Рисунките, изобилстващи от самоирония, разказват за всекидневието на един хумористичен художник, който всяка сутрин започва работата си от празния бял лист. Серията е публикувана през 1963 г. в списанията Elle и Paris-Match.

Изложбата продължава със секцията, наречена "От Бордо до Париж, Упражнения по стил". В нея се виждат първите рисунки, направени през 1950 г. за регионален вестник (Sud-Ouest), подписани с псевдонима DRO, идващ от английския to draw - рисувам. Той обаче просъществува едва няколко месеца и бързо отстъпва място на истинското име на художника. Семпе обаче става Семпе с историите на Малкия Никола и приятелчетата му. Истории, с които израстват поколения деца във Франция и по света. Публикувани в четиридесет и пет страни, книжките са издадени в над петнадесет милиона екземпляра.

Рисунка от албума "Musiques" I Éditions Denoël / Éditions Martine Gossieaux, 2017 © J.J. Sempé
Преглед на оригинала

Всичко започва през 1954 г. с белгийския вестник "Комарът" (Le Moustique), в който от време на време Семпе публикува рисунките си. Един ден директорът на вестника го моли да създаде герой за тяхното издание. В папката си художникът носел рисунки на малко момче, а името взел от реклама на вината "Никола", която видял по-рано през деня на път към редакцията. Така започват невероятните приключения на Малкия Никола, който обаче на този етап от историята е само рисунка, понякога с легенда от по няколко думи към нея. Докато един ден, паникьосан, директорът заявил, че тези рисунки задължително трябва да бъдат превърнати в комикс. Единственият проблем е, че Семпе няма никакво желание да прави комикси, защото не харесва комиксите. И точно тук в историята се появява Рьоне Госини.

Писателят, който също работи в белгийския вестник, на драго сърце се присъединява към начинанието и не след дълго първият комикс вижда бял свят. За зла беда или може би за щастие Госини бива уволнен от вестника, което слага край на комикса, но не и на сътрудничеството между двамата творци. Три години по-късно Анри Амуру, редактор на френски вестник, им предлага да възобновят работата по Никола, но под формата на илюстровани истории. "Госини пишеше текста въз основа на нашите спомени от детството, а пък аз рисувах", разказва Семпе. Моник, съпругата на тогавашния директор на небезизвестното издателство Denoël, вижда публикуваните рисунки и настоява той да се свърже с авторите им и да публикува историята на малкото момче в книга. Ето така през 1956 г. се ражда първият албум.

Изложбата продължава с рисунките, които художникът прави за различни френски списания като L'Express, Le Figaro или пък Le Nouvel Observateur и в частност Paris-Match, където до ден днешен той е най-дългогодишният сътрудник и публикува по една рисунка на всеки две седмици. Редом с рисунките, предназначени за пресата, Семпе открива радостта от измислянето на кратки истории, които сам илюстрова. Така се раждат албумите Monsieur Lambert, Âmes soeurs, Raoul Taburin.

Успехите на все по-често публикуваните му рисунки позволяват на художника да заживее в центъра на Париж, където денем обикаля на колело улиците и наблюдава живота, а с падането на нощта се отдава на голямата си страст - музиката, в частност тази, изпълнена на живо в клубовете. В тях той среща и приятелите си, сред които са Франсоаз Саган, Жак Тати, Жак Превер.

Рисунка, възпроизведена на корицата на списание The New Yorker, 7.VI.2004 I © J.J. Sempé
Преглед на оригинала

Неусетно Париж се превръща в любим декор за неговите истории, а работата му се променя и пред очите на зрителя стилът му се изменя - линиите са все по-плавни, задният план е все по-обмислен и детайлен, появява се атмосфера. Хуморът вече не е единствената цел на рисунките. Отстъпва място на контекста, което пък му позволява да анализира по-задълбочено обществото. През булото на смеха обаче илюстрациите карат всеки, който ги гледа по-внимателно, да се замисли върху сложността на човешките отношения.

Малко по-малко в рисунките се появяват и нежността, лекотата и поетиката на акварела, а легендите към тях изчезват. Съсредоточеният наблюдател се превръща постепенно и във философ. Може би тъкмо това вижда г-н Шоун, директор на списание The New Yorker.

От албума "Le Petit Nicolas" I © Imav éditions / Goscinny- Sempé
Преглед на оригинала

Така през 1978 г. една от най-съкровените мечти на Семпе се осъществява - негова рисунка става корица на списанието. Оттогава до днес над сто и дванадесет корици на The New Yorker са негово дело. Във всяка от тях художникът улавя насладата от дните в този неповторим град, между безгрижие и трескав, кипящ от енергия живот, между монументалните небостъргачи и забравените, скрити градини, между джаз клубовете и чаените партита.

Рисунките, направени за списание The New Yorker, тези в "Малкият Никола", както и цялостното творчество на Семпе са олицетворение на чистата радост от простите неща в ежедневието, на красотата на баналното в съществуването на всеки малък човек и, разбира се, всичко това през призмата на деликатното, но неотразимо чувство за хумор на автора им.

Ако ви кажа "Няма нищо лесно в приятелството. Необходими са дискретност, скромност и преданост", за кого ще си помислите? Тези думи принадлежат на великолепния художник Семпе, в сърцето на чието творчество е именно темата за приятелството.

Жан-Жак е роден преди близо 88 години в малко градче в близост до Бордо, във Франция. Да се обхване богатото му творчеството в няколко реда е почти толкова непосилна задача, колкото и да се побере то в изложбената зала. Но тъкмо с нея се е захванал преди месеци музеят Mer Marine в Бордо. Ретроспективната изложба "Семпе на свобода" (Sempé en liberté) отваря врати в края на май 2019 г. с близо 300 оригинални рисунки на художника. Днес тя продължава своето пътешествие в друг френски музей - Atelier Grognard, в близост до Париж. В него тя ще остане до края на март под името "Семпе, пътят на един хумористичен художник" (Sempé, itinéraire d'un dessinateur d'humour). Изложбата предлага на посетителите обиколка във вселената, която Семпе гради вече повече от седемдесет години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK