В началото бе поп културата

Илюстрация Кадър от "Перфектно чувство" Увеличаване Кадър от "Перфектно чувство" Смаляване

"Филмът загатва, че човечеството е способно да се адаптира, и в историята сме виждали как става това. Дори и когато ни бъдат отнети определени неща по време на криза, стремежът към креативност и обич не угасва", казва британският режисьор Дейвид Маккензи по време на гостуване на "София филм фест" през 2012 г. Филмът, за който говори, е неговият "Перфектно чувство" с Ева Грийн и Юън Макгрегър, поставени в сюжет, в който човечеството постепенно губи сетивата си. Снимки, кадри и откъси от него са често забележими из социалните мрежи и сайтовете за кино на фона на непрестанните новини около разпространението на коронавируса (COVID-19).

В интервюто си за "Дневник" тогава Маккензи казва още: "Може би губим човешкото у себе си дори по-бързо от сетивата си, но мисля, че със сигурност шумът около нас е по-голям и това също е определящо за времето, в което живеем. Филмът е метафора и за живота сам по себе си, нещата, които ни карат да сме хора."

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Не са само меметата с ген.-майор Венцислав Мутафчийски - през последния месец различни филми, сериали, книги и песни станаха отново актуални, дори повече в сравнение с времето, когато са създавани. Любопитен детайл в цялата ситуация е, че общата памет възстановява заглавия, които не са нито комерсиално най-успешните, нито критически най-одобряваните.

Подобен на ''Перфектно чувство" филм, който започна да намира ново поколение зрители, е "Зараза" от 1995 г. на Волфганг Питърсън с Дъстин Хофман, Рене Русо, Куба Гудинг-младши, Морган Фрийман, Кевин Спейси, чиито герои трябва да предотвратят пандемия на вирус, появил се в Заир. В рядка ситуация, в която животът имитира изкуството, по същото време, когато филмът излиза, първите случаи на ебола започват да набират скорост в същата африканска държава.

Сред заглавията, които придобиха дори по-голяма актуалност, отколкото се очакваше, е и Contagion на Стивън Содърбърг от 2011 г. с Джъд Лоу, Марион Котияр, Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Кейт Уинслет, Лорънс Фишбърн (изглежда, че когато светът трябва да се спаси, актьорският състав е винаги звезден). Сюжетът е за екип, борещ се с вирус, който освен смърт сее и хаос в обществото и сред политиците, сблъсква радикалния индивидуализъм с грижата за другия. В седмиците след първите случаи на коронавирус в Европа световното внимание се върна към него. В началото на март сериалът изненадващо изчезна без обяснение от Netflix, но интерпретациите клонят към това, че присъствието му в стрийминг платформата би провокирало паника. Содърбърг засега не е коментирал свалянето на продукцията. Според критика от The Guardian Чарлз Брамеско тези тенденции означават, че публиката се изправя пред риска да се зарази с темата, вместо да бяга от нея.

Илюстрация Джъд Лоу в кадър от Contagion Увеличаване Джъд Лоу в кадър от Contagion Смаляване

Консултант на сценария на Contagion е Лари Брилиант, един от учените, които помагат срещу епидемията от дребна шарка (1973 - 1976) и чието скорошно интервю в Wired беше сред често споделяните в социалните мрежи текстове по темата за развитието и ограничаването на болестта. Подобно на участието на Бил Гейтс в TEDx преди пет години, в което той предупреждава от опасността от пандемия, Брилиант също се опитва да предупреди света, че трябва по-добра подготовка срещу подобни събития - неговото участие в TED е от 2006 г.

Едно от новите заглавия на Netflix също провокира неочаквано голямо внимание: по-рано тази година излезе документалният сериал Pandemic: How To Prevent an Outbreak, който разказва за изпитанията на лекарите при ебола, дискусиите около ваксините и как изследвания върху животни подсказват какво може да се случи с хората в близко бъдеще.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Сред литературните творби, които се припомнят и наново анализират, са два романа, които говорят за последния път, в който исторически светът е бил едновременно под влияние на едно и също събитие - Втората световна война. Мемоарът "Светът от вчера" на Стефан Цвайг и най-вече (потенциално алегоричния) роман "Чумата" на Албер Камю, често интерпретиран като критика към фашизма, но също така базирана на реална чумна епидемия в Алжир в средата на XIX в.

Песента Imagine на Джон Ленън от 1971 г. също стана част от този културен пейзаж: актьори, актриси и изпълнители като Гал Гадот, Sia, Нора Джоунс, Уил Феръл, Марк Ръфало направиха кавъри в домашни условия, но голяма част от тях бяха приети негативно - докато песента призовава за отказ от притежания, голяма част от известностите са все пак критикувани именно заради консуматорството им.

Илюстрация Обложка на албума на And I Feel Fine... The Best of the I.R.S. Years 1982–1987 на R.E.M. Увеличаване Обложка на албума на And I Feel Fine... The Best of the I.R.S. Years 1982–1987 на R.E.M. Смаляване

В дните, след като Световната здравна организация определи разпространението на коронавируса като пандемия, песента на R.E.M. от 1987 г. It's The End of the World As We Know It се върна в класациите и отбеляза 48% повече стрийминг от обикновено и 184% повече дигитални продажби. Песента дори не е най-големият хит на американската група, намерила широка популярност през 90-те години с песни като Losing My Religion, Everybody Hurts, Man on the Moon.

Песента, чийто хаотичен текст е написан от вокалиста Майкъл Стайп в стила "поток на мисълта" след сън, вече е имала подобен смисъл за обществото. Тогава води до различен рефлекс - през 2001 г. тя е сред първите 165, които са определени като неподходящи за пускане от американските радиостанции след терористичните атаки в Ню Йорк. Изглежда, през 2020 г. по-добре комуникираме мислите си чрез музиката.

В България се появиха първи песни, които засягат темата - "Песен за коронавирус" на Angelica Summer (алтер его на музиканта и пърформънс артист Иван Стоянов), Corona Cush Cush на Иво Димчев и "Стой си вкъщи" на Папи Ханс.