"Филмът загатва, че човечеството е способно да се адаптира, и в историята сме виждали как става това. Дори и когато ни бъдат отнети определени неща по време на криза, стремежът към креативност и обич не угасва", казва британският режисьор Дейвид Маккензи по време на гостуване на "София филм фест" през 2012 г. Филмът, за който говори, е неговият "Перфектно чувство" с Ева Грийн и Юън Макгрегър, поставени в сюжет, в който човечеството постепенно губи сетивата си. Снимки, кадри и откъси от него са често забележими из социалните мрежи и сайтовете за кино на фона на непрестанните новини около разпространението на коронавируса (COVID-19).
В интервюто си за "Дневник" тогава Маккензи казва още: "Може би губим човешкото у себе си дори по-бързо от сетивата си, но мисля, че със сигурност шумът около нас е по-голям и това също е определящо за времето, в което живеем. Филмът е метафора и за живота сам по себе си, нещата, които ни карат да сме хора."
Не са само меметата с ген.-майор Венцислав Мутафчийски - през последния месец различни филми, сериали, книги и песни станаха отново актуални, дори повече в сравнение с времето, когато са създавани. Любопитен детайл в цялата ситуация е, че общата памет възстановява заглавия, които не са нито комерсиално най-успешните, нито критически най-одобряваните.
Подобен на ''Перфектно чувство" филм, който започна да намира ново поколение зрители, е "Зараза" от 1995 г. на Волфганг Питърсън с Дъстин Хофман, Рене Русо, Куба Гудинг-младши, Морган Фрийман, Кевин Спейси, чиито герои трябва да предотвратят пандемия на вирус, появил се в Заир. В рядка ситуация, в която животът имитира изкуството, по същото време, когато филмът излиза, първите случаи на ебола започват да набират скорост в същата африканска държава.
Сред заглавията, които придобиха дори по-голяма актуалност, отколкото се очакваше, е и Contagion на Стивън Содърбърг от 2011 г. с Джъд Лоу, Марион Котияр, Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Кейт Уинслет, Лорънс Фишбърн (изглежда, че когато светът трябва да се спаси, актьорският състав е винаги звезден). Сюжетът е за екип, борещ се с вирус, който освен смърт сее и хаос в обществото и сред политиците, сблъсква радикалния индивидуализъм с грижата за другия. В седмиците след първите случаи на коронавирус в Европа световното внимание се върна към него. В началото на март сериалът изненадващо изчезна без обяснение от Netflix, но интерпретациите клонят към това, че присъствието му в стрийминг платформата би провокирало паника. Содърбърг засега не е коментирал свалянето на продукцията. Според критика от The Guardian Чарлз Брамеско тези тенденции означават, че публиката се изправя пред риска да се зарази с темата, вместо да бяга от нея.

Консултант на сценария на Contagion е Лари Брилиант, един от учените, които помагат срещу епидемията от дребна шарка (1973 - 1976) и чието скорошно интервю в Wired беше сред често споделяните в социалните мрежи текстове по темата за развитието и ограничаването на болестта. Подобно на участието на Бил Гейтс в TEDx преди пет години, в което той предупреждава от опасността от пандемия, Брилиант също се опитва да предупреди света, че трябва по-добра подготовка срещу подобни събития - неговото участие в TED е от 2006 г.
Едно от новите заглавия на Netflix също провокира неочаквано голямо внимание: по-рано тази година излезе документалният сериал Pandemic: How To Prevent an Outbreak, който разказва за изпитанията на лекарите при ебола, дискусиите около ваксините и как изследвания върху животни подсказват какво може да се случи с хората в близко бъдеще.

Сред литературните творби, които се припомнят и наново анализират, са два романа, които говорят за последния път, в който исторически светът е бил едновременно под влияние на едно и също събитие - Втората световна война. Мемоарът "Светът от вчера" на Стефан Цвайг и най-вече (потенциално алегоричния) роман "Чумата" на Албер Камю, често интерпретиран като критика към фашизма, но също така базирана на реална чумна епидемия в Алжир в средата на XIX в.
Песента Imagine на Джон Ленън от 1971 г. също стана част от този културен пейзаж: актьори, актриси и изпълнители като Гал Гадот, Sia, Нора Джоунс, Уил Феръл, Марк Ръфало направиха кавъри в домашни условия, но голяма част от тях бяха приети негативно - докато песента призовава за отказ от притежания, голяма част от известностите са все пак критикувани именно заради консуматорството им.

В дните, след като Световната здравна организация определи разпространението на коронавируса като пандемия, песента на R.E.M. от 1987 г. It's The End of the World As We Know It се върна в класациите и отбеляза 48% повече стрийминг от обикновено и 184% повече дигитални продажби. Песента дори не е най-големият хит на американската група, намерила широка популярност през 90-те години с песни като Losing My Religion, Everybody Hurts, Man on the Moon.
Песента, чийто хаотичен текст е написан от вокалиста Майкъл Стайп в стила "поток на мисълта" след сън, вече е имала подобен смисъл за обществото. Тогава води до различен рефлекс - през 2001 г. тя е сред първите 165, които са определени като неподходящи за пускане от американските радиостанции след терористичните атаки в Ню Йорк. Изглежда, през 2020 г. по-добре комуникираме мислите си чрез музиката.
"Филмът загатва, че човечеството е способно да се адаптира, и в историята сме виждали как става това. Дори и когато ни бъдат отнети определени неща по време на криза, стремежът към креативност и обич не угасва", казва британският режисьор Дейвид Маккензи по време на гостуване на "София филм фест" през 2012 г. Филмът, за който говори, е неговият "Перфектно чувство" с Ева Грийн и Юън Макгрегър, поставени в сюжет, в който човечеството постепенно губи сетивата си. Снимки, кадри и откъси от него са често забележими из социалните мрежи и сайтовете за кино на фона на непрестанните новини около разпространението на коронавируса (COVID-19).
В интервюто си за "Дневник" тогава Маккензи казва още: "Може би губим човешкото у себе си дори по-бързо от сетивата си, но мисля, че със сигурност шумът около нас е по-голям и това също е определящо за времето, в което живеем. Филмът е метафора и за живота сам по себе си, нещата, които ни карат да сме хора."
2 коментара
https://en.wikipedia.org/wiki/Atlas_Shrugged_(film _series)
Escucho el río que describe las mañanas.
El agua cae,
sin hacer ruido,
en el corazón del
valle que dona
en el silencio
la poética armonía,
esa tierna cantilena
que recuerda el
infinito.
Francesco Sinibaldi