Тиктакащото сърце на града
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тиктакащото сърце на града

Тиктакащото сърце на града

Уникалният часовник на Държавния куклен театър, който изнася представления на всеки кръгъл час от 43 години насам, така и не става признат символ на Стара Загора

Десислава Лещарска
5415 прочитания

© Цветелина Белутова


Последният ден на януари в Стара Загора е ветровит и мрачен. Това обаче не е пречка за публиката на едно кратко представление на открито, което се провежда в града почти без прекъсване от 43 години насам. "Сцената" е стената на Държавния куклен театър - Стара Загора, а героите - 12 кукли - персонажи от детски приказки. На всеки кръгъл час те се показват иззад красиво декорирани портички и се завъртат под звуците на гонга на театъра - мелодия, композирана от Петър Ступел.

Гледаме "представлението" в 14.00 часа заедно с момиченце и майка му. След час заварвам на ъгъла срещу театъра още няколко дечица, а едно от тях се опитва да познае персонажите - ето го Пинокио, рибарят и златната рибка, Червената шапчица дяволчето Фют, Златка Златното момиче, Ян Бибиян, Храбрият лешникотрошач - подсказвам му аз. Знам ги от кукломайстора Николай Демеров, с когото малко по-рано ги разглеждаме и описваме в малкото помещение, в което се помещава механизмът на часовника.

Той е уникален - единствен по рода си в България, а и в цяла Европа подобни часовници се броят на пръсти. И въпреки това не е особено популярен извън Стара Загора - по думите на заместник-директора на кукления театър Татяна Калчева общината не го включва в нито една информационна или туристическа брошура. За местните обаче часовникът е и ще си остане един от символите на града.

Историята

Часовникът е създаден през 1977 г. при преустройството на кукления театър, когато е изместен входът му и е осигурено допълнително пространство. Директор по това време е Васил Апостолов. Куклите са изработени в ателието - някои специално за часовника, други са реплики на герои от представления, които все още се играят. По спомени на кукломайстора Николай Демеров - свидетел от първа ръка на събитията, по-голямата част от куклите са дело на бележития ни художник и театрал Любомир Цакев, който става директор на кукления театър през 1981 г. Механизмът е изработен в комбината по роботика "Берое", а електрониката е дело на инж. Благой Иванов. Декорацията на часовника - портите с кулите и знамената, е на Емил Иванов.

Грижата

Таня Калчева с куклите на часовника
Фотограф: Цветелина Белутова

За Таня Калчева една от най-куриозните случки с часовника си остава голямата повреда отпреди няколко години. "Такива зъбчати колела не се произвеждат вече и един от старозагорските заводи реши да спре цяла поточна линия, за да изработи въпросните части и да поправим часовника. Когато попитахме какво ще струва, те казаха "нищо, защото часовникът е на всички нас". Това са хора, които са израснали с него и искат да го има. И до ден днешен можете да видите дечицата на Стара Загора да спират на всеки кръгъл час и да му се радват", разказва тя.

Като изключим уникалния механизъм, чиято повреда би била проблем, поддръжката на часовника не е трудна. Няколко пъти е минал основен ремонт, куклите са свалени и реставрирани. Единствено тогава мелодията и представлението са излизали в почивка. В един момент звукът е започнал да пречи на живеещите в района, затова е намален, а в събота и неделя часовникът "почива" в 3 часа следобед. През останалото време работи без почивка от 8 сутринта до 8 вечерта. Ако имате път през Стара Загора - минете по бул. "Ген. Гурко" и се спрете на ъгъла срещу номер 46, за да се порадвате - заедно с децата, на непризнатия символ на града.

Нови успехи за старозагорския куклен театър

Ден преди посещението ни в кукления театър става ясно, че културният институт има 4 номинации за наградите "Икар". Спектакълът "Последният човек" по романа на Джордж Оруел "1984" с режисьор Веселка Кунчева е номиниран в три категрии: сценография (Мариета Голомехова), майсторско техническо осъществяване и авторска музика (Христо Намлиев и Милица Гладнишка). Спектакълът "Меко казано" по Валери Петров с режисьор Цветан Пеняшки е отличен в категорията индивидуални постижения в кукленото изкуство за музиката, написана от Милен Апостолов. Церемонията по връчването на награди "Икар" 2020 ще се състои на 27 март. "Две от номинациите са в раздела за драматичен театър, което е уникално - няма друг куклен театър, който да е пробил в конкуренцията на театри като Народния театър, Драматичен театър - Пловдив, и др.", коментира Таня Калчева. През март тази година ще бъде подновен друг хитов спектакъл на старозагорския куклен театър - "Страх", носител на четири номинации и три награди "Икар" за 2015 г.

Последният ден на януари в Стара Загора е ветровит и мрачен. Това обаче не е пречка за публиката на едно кратко представление на открито, което се провежда в града почти без прекъсване от 43 години насам. "Сцената" е стената на Държавния куклен театър - Стара Загора, а героите - 12 кукли - персонажи от детски приказки. На всеки кръгъл час те се показват иззад красиво декорирани портички и се завъртат под звуците на гонга на театъра - мелодия, композирана от Петър Ступел.

Гледаме "представлението" в 14.00 часа заедно с момиченце и майка му. След час заварвам на ъгъла срещу театъра още няколко дечица, а едно от тях се опитва да познае персонажите - ето го Пинокио, рибарят и златната рибка, Червената шапчица дяволчето Фют, Златка Златното момиче, Ян Бибиян, Храбрият лешникотрошач - подсказвам му аз. Знам ги от кукломайстора Николай Демеров, с когото малко по-рано ги разглеждаме и описваме в малкото помещение, в което се помещава механизмът на часовника.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "... Храбрият лешникотрошач - подсказвам му аз."

    Госпожо Лещанска, дали не сте объркали това, което Ви е казал майсторът на кукли, или не сте чели приказки като малка. "Храбрият" се съчетава с "шивач", а "лешникотрошачът" е "лешникотрошачка".

  • ifw42649423

    Капитал, радвам се че публикувате статия за родния ми град, но моля погрижете се информацията да е точна. Името на човека, изработил електрониката е инж. Благовест Иванов, а не Благой. Както куклите, така и украсата са изработени от скулптота Емил Иванов, дългогодишен сценограф на театъра, спечелим много международни награди с куклите си, а впоследствие и директор на театъра. Нищо не е изработено от Любомир Цакев.

  • 3
    st_badmen avatar :-|
    Stancho Stanchev

    Автор на мелодията е акад. Кирил Тодоров - композитор, диригент, концертмайстор на Операта дълги години. Докато е щатен композитор на Кукления Театър написва и музиката на часовничето.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK