При все по-главозамайващите способности на цифровите технологии публиката вече трудно се задоволява със статично съзерцание на изкуството. Мултимедията съпътства почти всяка "иновативна" изложба: от скорошната "Рисунки" на Лика Янко в "Квадрат 500", в която кураторът Иво Милев беше избрал да подчертае необикновения стил на художничката със светлинни ефекти и да "прожектира" изображенията по стените, до шеметното обикалящо света шоу "Запознай се с Винсент" на музея "Ван Гог" в Амстердам, което ни кани да подслушаме разговорите и вътрешните му гласове, да усетим полъха на ръжта от неговите платна, да проникнем в магията на движенията на четката му, пак с помощта на технологиите.
"Моне - всеобхватното преживяване" в новото галерийно хале IDEAL, построено на мястото на легендарно квартално кино в Барселона, отива още по-далеч, предлагайки разходка из живота и картините на художника посредством огромни екрани и VR филм за финал. Общото между трите изложби е, че оригиналът не е на пиедестал, както в традиционните музеи; впрочем той едва присъства и е по-скоро придружаващ артефакт, отколкото централен персонаж. В тези изложби от нов вид изкуството е десакрализирано - дигитализирани репродукции са предоставени за пипане и изучаване отблизо, за копиране и дорисуване, за непосредствена консумация.
Подобна тенденция в интерпретациите му за широката публика вероятно ще се затвърждава, имайки предвид статистиката, че две трети от поколението на милениълите - хора в постоянно движение, за които вещите са бреме - плащат повече за преживявания, отколкото за вещи. В този смисъл "Моне - всеобхватното преживяване" е попадение в целта и това, че цената на билета е колкото за "Прадо", не смущава посетителите.
"Мога да съм само две неща: художник и градинар" е една от запомнящите се тиражирани фрази на Моне в експозицията и може би най-илюстративна за усещането, че сме попаднали в цветна градина с гигантски размери. Природата и най-вече цветята с техните багри са обсесия за Моне, а да нарисува трептящата им реалност, да запечата ежеминутно променящата се тяхна красота е предизвикателство, което усъвършенства до края на живота си. Както услужливо припомня първата зала, импресионистите са се интересували от оптиката и теорията на цвета. (Наименованието на течението импресионизъм произхожда именно от картина на Моне: "Импресия. Изгряващо слънце", 1872 - бел. авт.)
Техниката им не смесва, а по-скоро противопоставя контрастни тонове, оставяйки естествените способности на окото да произведе допълнителни ефекти. Мисията на платната им на фона на току-що появилата се фотография вече не е да документира света, а да улавя състоянията и настроенията му, да насочи погледа към онази отсянка от слънчев лъч върху листенцето, която обгръща образа със сетивност.
Във втората зала се любуваме на единствената оригинална картина в цялата експозиция, "Етюд с лилии" (1910 - 1915), предоставена за пръв път на публично достъпна изложба от каталунски колекционер), която прекрасно илюстрира копнежа на Моне по флуидните форми и цветовите нюанси. Картината е част от по-голям 360-градусов проект на художника и в този смисъл се вписва точно в концепцията за всеобхватно преживяване. Следва ателие, в което сме поканени да дорисуваме известни шедьоври върху предварително разпечатани шаблони, а оттам попадаме в най-обширното пространство, където се отпускаме на меки табуретки в средата или на шезлонги в единия край и в продължение на 35 минути изкуството на Моне се излива като водопад от огромни екрани върху стените, пода и нас самите, разгръщайки тайните на умението му да изрази чрез образ прелестта на ефимерното.
Инсталацията, напомняща раздвижен дигитален вариант на популярните картинни панорами от XVIII и XIX век, ни разхожда из значимите места в живота на художника: от детството му в Хавър и младежките години в Париж, през отскачанията му до Лондон и изгнанието в холандското градче Зандаам, до семейния живот в Аржентьой и последния етап в Живерни. На изхода ни чака зоната за виртуална реалност, където в продължение на десет минути буквално пътуваме из най-известните картини на Моне - тръгваме от гостната в Живерни и се понасяме над скалите на Етрета, реем се сред макови полета, минаваме по мостчето над езерото с лилиите.
За разлика от посещението на класически музеи, при което благоговеем пред картините като пред божества, при зрелища като тези съвременни дигитални панорами двустранният обмен е заменен с еднопосочни внушения, а крайната цел на кураторите е да потопят зрителя в един съвършен илюзорен свят, където възвишеното слиза на ежедневно ниво. Дали гениалността на артист като Моне би пострадала от подобна "профанизация" е трудно да се каже, но достъпът до гениалността му е безспорно демократизиран с помощта на технологиите.
"Моне - всеобхватното преживяване" остава в IDEAL - Centre d'arts digitals в Барселона и ще бъде отворена за посещение, след като бъдат вдигнати строгите мерки за безопасност във връзка с глобалната пандемия.
При все по-главозамайващите способности на цифровите технологии публиката вече трудно се задоволява със статично съзерцание на изкуството. Мултимедията съпътства почти всяка "иновативна" изложба: от скорошната "Рисунки" на Лика Янко в "Квадрат 500", в която кураторът Иво Милев беше избрал да подчертае необикновения стил на художничката със светлинни ефекти и да "прожектира" изображенията по стените, до шеметното обикалящо света шоу "Запознай се с Винсент" на музея "Ван Гог" в Амстердам, което ни кани да подслушаме разговорите и вътрешните му гласове, да усетим полъха на ръжта от неговите платна, да проникнем в магията на движенията на четката му, пак с помощта на технологиите.
"Моне - всеобхватното преживяване" в новото галерийно хале IDEAL, построено на мястото на легендарно квартално кино в Барселона, отива още по-далеч, предлагайки разходка из живота и картините на художника посредством огромни екрани и VR филм за финал. Общото между трите изложби е, че оригиналът не е на пиедестал, както в традиционните музеи; впрочем той едва присъства и е по-скоро придружаващ артефакт, отколкото централен персонаж. В тези изложби от нов вид изкуството е десакрализирано - дигитализирани репродукции са предоставени за пипане и изучаване отблизо, за копиране и дорисуване, за непосредствена консумация.
0 коментара