И така, вие работите от вкъщи, а децата са на онлайн училище само до обед. Какво се случва след това? Оставяме ги да ни прекъсват: "Консултаторе, вече е 16.06 часа, ще ми провериш ли домашните?" (Бяхме обяснили, че даваме консултации след 16 часа.) Връчваме им таблет или телефон? Ами ако нямаме баба и дядо подръка, а гледачката е рисков фактор, защото се среща с клиенти? Как съчетаваме работата, децата, домакинството, без да загубим разсъдък? Ето няколко идеи децата да се занимават сами, докато ние сме заети с работа или просто искаме да си поемем дъх.
Пъзелите
Washington Post писа, че американците се презапасяват със суха храна, тоалетни принадлежности и... пъзели. Причината? Пъзелите предлагат бягство от действителността. Те позволяват на децата да "видят" интересни забележителности и места, докато си седят на пода със скръстени крака.
Има най-различни пъзели, за различна възраст, с различна трудност. С обекти в Лондон, Париж, Барселона, Москва, Сидни, Бразилия, Индия, Истанбул, Рим и къде ли още не. С кораби, открити векове по-късно или все още мистерия (знаете ли, че на английски казваме тя, корабът...?). С коралови рифове, с опасни акули и безопасни делфини - рядко и трите са по едно и също време на едно и също място, но пъзелите го могат това. На National Geographic със слонове, жирафи и джипка, за да ги видим отблизо и снимаме. Някои са с 3D светлини: този с Айфеловата кула, която сега е затворена, но дори да не беше, ще чакаме часове, за да изкачим върха; с Парижката "Света Богородица" - добре, че поне пъзели има, за да знаят децата как е изглеждал домът на Гърбушкото от "Нотр Дам"; с Наклонената кула в Пиза - интересно дали макетът е килнат на север или на юг, макар че едва ли вече е важно, защото срещу 20 милиона евро овладяха наклона. Има за бебешоци с приказки на български. С царските палати и с вила с гледка (гледката не е включена в комплекта) - за момиченца като Аника от "Пипи Дългото чорапче", която и в пясъчника е с изгладена рокличка и без драскотина на коленете. Има пъзели за кандидат-тийнейджъри.
Статуята на свободата с LED например е толкова красива, че бъдещият тийн навярно ще я сложи за украса само след като се увери, че всяка лампичка на макета й свети. За жалост към пъзела с реалистичен бял кон няма бонус принц. Няма и подарък горилче към Емпайър стейт билдинг, където е заснет първият Кинг Конг филм. Но да не бъдем максималисти.
Вълшебният джин
Помните ли как духът от арабската приказка ожени за султанската дъщеря бедния син на шивач Аладин? Духът от интерактивната игра "Супервълшебният джин" прави още по-интересни неща - оставя ви на мира, докато детето играе самό. То трябва просто да си намисли професия, облекло, спорт, животно, плод или зеленчук. Вълшебният джин ще ги познае, като задава ту сериозни, ту смешни въпроси, а детето отговаря с четири реплики: Да, Не, Не знам, Зависи. Супердухът ще победи на ягода, чушка, трико и дори бюстие. Ще познае и фигурно пързаляне. Е, ще се затрудни на шорттрек и детегледачка, но сигурно защото в играта се е включил по-голям брат или сестра. Макар и родом от Франция, този дух говори български и използва сравнения с българската азбука. Знае неподозирани факти, но не се издава, че е интелигент. Прилича на Карлсон: "Аз съм практикувал всички професии!" Пада си шегаджия: Ти си мислиш за... треньор на комари акробати. Справедлив е и иска реванш. Ако "мистичните ми сили не грешат", каква по-силна молба от тази за час-два да не участваме в забава номер хиляда и едно за деня?
Книги
"Нъцки" на Виктор Самуилов - прекрасни стихове, може да се четат и от малки. "Истории за лека нощ за момичета бунтарки" и "Приказки по телефона" на Джани Родари - струват по-малко от 1 кг сирене, но и Шекспир в оригинал е под 10 лв. "Панорамен атлас на хората по света" - с неподозирани факти, като това, че дурианът е понамирисващ плод в Сингапур, който се яде с охота, но е забранен в градския транспорт. "Морските животни" с 3D очила. Аудиокнигите на "Театър Пан" са истинска находка! Пресъздадени са не само приказки, но и повести, разкази, романи. Драматизациите са толкова добри, че човек се чуди дали това не е театър на ВВС. И като стана дума за английския, ето нещо и за изучаващите го: The Gruffalo's Child и Room on the Broom, и двете със CD. Старомодно някак, но децата се влюбиха - измислиха си пиеси, научиха песните наизуст... От Macmillan или от вносителя им тук, "Букахолик".
Играта "Познай!"
"Мамо, мамо! Днес имам шестица по музика... за срока!", каза 6-годишната ни дъщеря първия месец от учебната година. "Браво! И за какво?" "Госпожата започна да свири на пианото, аз вдигнах ръка и казах, че това са "Четирите годишни времена" на Вивалди." "А ти откъде знаеш?" "Ами... от играта "Познай!"
В тази игра всичко е звук, мелодия, песен и тук-таме думи. Чрез тях детето трябва да познае не само кое е животното, превозното средство, музикалният инструмент, произведението, но и мястото, предметът, професията, спортът, градът. Рио де Жанейро е представен чрез самба ритми, Англия - чрез мелодията на "Бог да пази кралицата", шансоните са Франция, а сиртакито - Гърция. Изпълнителите и композиторите са български като 100 кила и Дара (които ще са по-познати на децата ви), чуждестранни като Queen и Amy Winehouse (по-познати на вас), Едит Пиаф (на родителите ви) или класици като Бетовен, Моцарт, Бизе, Верди (предимно на госпожата по музика).
Когато за първи път трите деца, две на шест и едно на девет години, играха тази игра, се скараха. Надпреварваха се кой пръв ще кресне в микрофона, сякаш е истински, а не аксесоар. За по-лесните отговори като кълвач - тракане на клюн върху дървото, фризьорски салон - сешоар, шивач - ножицата, разрязваща плат, или пещера - капеща вода, сами се досещаха. Бързо разбраха и че предметът, който дрънчи прекрасно, като падне, е монета (без да са слушали Money на Роджър Уотърс). За други, по-сложни, питаха нас, големите. А ние се споглеждахме плахо: сега това японски ли е или китайски, Für Elise на Бетовен или "Лунната соната" чухме; кой ли ще да е казал Yes, we can! (Барак Обама).
Играта съвсем не е за деца, които ще вземат две години в "Харвард" за една. Тя е за всяко дете, което ей така, на шега, опознава света, природата, човека чрез... слуха. А най-хубавото е, че може да се играе и от един брой. Ако няма желаещи, детето е едновременно жълт, син или зелен играч.
Имам тигър в стаята
И така... Следобед работите в едната стая, а в другата децата редуват книги, пъзели, игри, усъвършенстват подписа си или съчиняват великденски стих: Кой ще е боракът, май че козунакът. Все някога обаче трябва да направите нещо за или със тях, нали? И тук на помощ идва Google с тяхната 3D зоологическа градина. Просто напишете tiger, giant panda, shark, octopus, lion на телефона си. Преди уикипедия за съответното животно се появява надпис "Искате ли да видите отблизо... истински тигър?"... Резултатът? Страхотни снимки и звънкият смях на всички вкъщи.
И така, вие работите от вкъщи, а децата са на онлайн училище само до обед. Какво се случва след това? Оставяме ги да ни прекъсват: "Консултаторе, вече е 16.06 часа, ще ми провериш ли домашните?" (Бяхме обяснили, че даваме консултации след 16 часа.) Връчваме им таблет или телефон? Ами ако нямаме баба и дядо подръка, а гледачката е рисков фактор, защото се среща с клиенти? Как съчетаваме работата, децата, домакинството, без да загубим разсъдък? Ето няколко идеи децата да се занимават сами, докато ние сме заети с работа или просто искаме да си поемем дъх.
0 коментара