Домът, моят приятел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Домът, моят приятел

"Анита и Тика", Брад Темкин

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

2645 прочитания

"Анита и Тика", Брад Темкин


Преди тя да каже нещо, имаме една много специална изненада за нея, казват организаторите на международните награди за фотография Lucie за Силвия Плахи, която получава отличието за забележителни постижения на жени фотографи на церемония в Ню Йорк. На големия екран пред нея от джунглата изскача нейният син, американският актьор Ейдриън Броуди. "Мамо, поздравления! Винаги съм знаел, че си най-страхотната фотографка във Вселената. Говоря тихо, защото съм на снимачната площадка на "Кинг Конг" и маймуната може да е навсякъде", казва Броуди, а след това разкопчава ризата си и показва прободено от стрела сърце с думата "мама" на гърдите си.

И ако през 2004 г. невъзможността да придружиш близък човек на важно за него събитие се дължи предимно на сериозен ангажимент или големи разстояния, днес повсеместното в глобален мащаб общуване на екрани е по съвсем различни причини. След малко повече от месец карантина вече се приема за нормално откриването на културни събития без изобщо човешко присъствие. Като например виртуалната фотоизложба "Това е моят застинал във времето дом", която показва галерия Blanca Berlin в Мадрид. И в която участва и Силвия Плахи. Пак тук през октомври 2013 г., само че на живо, известната американска фотографка от унгарски произход показа своя изложба, на която синът й Ейдриън Броуди присъстваше (и която "Капитал" отрази).

"Анита и Тика", Брад Темкин

Сега галерията показва колективната изложба едновременно в кратко видео и под формата на каталог. В желанието си да представи погледа на артистите върху превърналия се в принудително "вътрешно изгнание" дом галерията събира над тридесет фотографи, сред които известни имена като Исабел Муньос, Рамон Масатс, Джери Уелсман, но също и млади фотографи. Заглавието на изложбата е заимствано от стих на известния уругвайски писател Марио Бенедети. Нито една от представените фотографии не е направена след наложената от световната пандемия домашна карантина.

"Ла Брисеня", Карлос Перес Сикиер, 2018

"Всеки жест, всяко празно пространство и всеки вик са знаци, които се сблъскват и превръщат дома в жив организъм. Анонимните, понякога дори забавни истории ни разказват за хода на живота, за търсенето на подслон в моменти на неизвестност, за това колко тревожен и крехък е нашият живот. Ще се върнем скоро, може би за да погледнем на света с един по-чист и по-щедър поглед", казва Бланка Берлин, основателка на галерията, носеща нейното име, през 2007 г.

"Хол", Ма Касанова, 1994

А през 2004 г. след аплодисментите от нетрадиционния поздрав на Ейдриън Броуди Силвия Плахи казва с усмивка: "Е, малко ми развалихте речта, която бях подготвила, защото щях да кажа колко би ми се искало синът ми да е тук. А ето че той беше тук."

www.blancaberlingaleria.com

"Лулу", Силвия Плахи, 1972

Преди тя да каже нещо, имаме една много специална изненада за нея, казват организаторите на международните награди за фотография Lucie за Силвия Плахи, която получава отличието за забележителни постижения на жени фотографи на церемония в Ню Йорк. На големия екран пред нея от джунглата изскача нейният син, американският актьор Ейдриън Броуди. "Мамо, поздравления! Винаги съм знаел, че си най-страхотната фотографка във Вселената. Говоря тихо, защото съм на снимачната площадка на "Кинг Конг" и маймуната може да е навсякъде", казва Броуди, а след това разкопчава ризата си и показва прободено от стрела сърце с думата "мама" на гърдите си.

И ако през 2004 г. невъзможността да придружиш близък човек на важно за него събитие се дължи предимно на сериозен ангажимент или големи разстояния, днес повсеместното в глобален мащаб общуване на екрани е по съвсем различни причини. След малко повече от месец карантина вече се приема за нормално откриването на културни събития без изобщо човешко присъствие. Като например виртуалната фотоизложба "Това е моят застинал във времето дом", която показва галерия Blanca Berlin в Мадрид. И в която участва и Силвия Плахи. Пак тук през октомври 2013 г., само че на живо, известната американска фотографка от унгарски произход показа своя изложба, на която синът й Ейдриън Броуди присъстваше (и която "Капитал" отрази).

"Анита и Тика", Брад Темкин

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK