Новите символи на Бургас

Скулпторът Руси Костадинов, който е реставрирал пластиката на Грамофона, и Румяна Емануилиду, автор на книгата за Грамофона и неговия създател "Руси Стоянов – ловецът на чудеса"

Новите символи на Бургас

Как местните творци пазят и надграждат културното наследство, докато преобразяват средата

10180 прочитания

Скулпторът Руси Костадинов, който е реставрирал пластиката на Грамофона, и Румяна Емануилиду, автор на книгата за Грамофона и неговия създател "Руси Стоянов – ловецът на чудеса"

© Сашка Панайотова


Няма турист, тръгнал по обновеното ларго на Бургас - пешеходната улица "Богориди", който да не поспре пред Стария грамофон. И докато едни просто се дивят пред металната пластика, висока цели 2 метра, други чинно чакат реда си, за да завъртят ръчката и да чуят прекрасните рефрени на бургаските композитори Стефан Маринов и Стефан Диомов от песните "Добър ден, море" и "Ах, морето". Може би това са първите песни, които най-малките жители на Бургас започват да тананикат още в детството си. Благодарение на Грамофона... Ето защо той се свързва все по-силно с града и неговите жители и бавно се превръща в негов символ.

Автор на композицията е известният бургаски скулптор Руси Стоянов, който вижда в старите грамофони символика, запазена още от времето на следосвобожденския Бургас.

Изкуство от отпадъци

Малцина се досещат от какво е изработено металното тяло на огромния бургаски Грамофон. Авторът му, Руси Стоянов, използва за целта корпус на стара... металообработваща фреза. За да свири така приятно той, скулпторът изобретява сам и механизъм, който вгражда в опразнения корпус на фрезата. Ръчката на Грамофона свързва с венец от велосипед, който контролира струните на две детски цитри, извличайки приятен звук, съчетан със звън на сервиз от кристални чаши, подарени от сестра му Мариана...

Първоначалният звук на Грамофона е много интересен - наподобява източни мотиви. Дълго време радва бургазлии и гостите на морския град, но един ден замлъква. Гласът му успява възстанови през 2018 г. известният бургаски скулптор и съименник на автора - Руси Костадинов. "Цялата долна част на Грамофона беше от черна ламарина. Подменихме я с неръждаема, като сега изцяло пластиката е от неръждаема стомана. Реставрирахме дръжката, която се върти. Подменихме механиката с електроника", разказва Костадинов.

Около Грамофона са композирани три необичайни чешми - различни по форма и височина, направени от... стари печатарски валяци. Върху тях ясно личат набрани текстове от вестник "Черноморски фронт", който е излизал по онова време. В чешмите пък са скрити тръби от неръждаема стомана, защото авторът им искал те да бъдат вечни и хората да утоляват жаждата си винаги, когато имат нужда от това.

Интересно е, че Руси Стоянов сам намирал всичките си материали сред отпадъци, които откривал като находки в железарското сметище на Бургас. Обичал да се рови в изоставените вече метални вехтории, виждайки сред тях интересни предмети и бъдещи творби.

"Грамофонът е навярно първата свободна художествена работа, поставена в градски условия в морския град, като изключим бюстовете и класическите паметници", казва възстановителят на пластиката Руси Костадинов. Реставрацията му съвпада с обновяването на улица "Богориди" и се превръща в неизменна част от модерното пространство в центъра на Бургас.

Мнозина бургазлии познават Руси Стоянов и като автор на наградите за любимия на цяла България песенен конкурс "Бургас и морето". Създава ги през 90-те години - пластики, подобни на неговия Грамофон.

Запазване на спомена за Петьо Пандира

През 2015 г. Бургас се сдобива с още един забележителен символ - колоритната скулптура на легендарния бургаски зевзек и шегобиец Петьо Пандира, която посреща всеки, решил да се разходи по Бургаския мост.

"Пандира е действителна личност, бил е любимец на бургаската бохема - морски човек, спасител на плажа, бургаски зевзек...", казва за героя си авторът на скулптурата Руси Костадинов. Създава скулптурата по снимки на героя - пластиката дори отговаря на ръста на стария бургазлия, който бил дребничък, но много духовит и сърцат човек.

Смята се, че Петьо Пандира е прототип на героя на Георги Парцалев във филма "С деца на море". Пандира обичал да се разхожда около мястото, където днес е фигурата му. Едно от любимите му подмятания към туристите било: "Хайде, който ще се качва - да се качва, че мостът тръгва!", разказва с усмивка Руси Костадинов. Големият кинорежисьор Рангел Вълчанов, който го е снимал в някои от филмите си, казва: "Петьо Пандира имаше специфичен речник и начин на изразяване, а историите му бяха безбройни. Приказен човек! С него умря цял един град..." Идеята за поставяне на фигурата на стария бургазлия е на община Бургас и на сдружение "Общество за духовни изяви". А за осъществяването ѝ се набират средства изцяло от местни дарители.

Ловецът на чудеса

Ако Руси Стоянов беше успял да реализира през годините многобройните си проекти, днес Бургас щеше да бъде още по-уникален град. "Както Барселона има своя Гауди, Виена - своя Хундертвасер, така и Бургас има своя Руси Стоянов", казва Румяна Емануилиду - автор на книгата "Руси Стоянов - ловецът на чудеса". За да я напише, Емануилиду се опира на дневника на художника, разговаря с най-близките до сърцето му хора.

Наричат го бургаския Леонардо, художник с ренесансова многостранност, ловец на красота, несравним. "Аз мисля, че той има леонардовско мислене!", допълва Емануилиду. Доказателство за това са многобройните му иновативни проекти. Един от тях например е за изграждане на художествена галерия в Бургас, централната част на която да е под формата на яйце. Идеята за този проект е разработена съвместно с арх. Диана Дечева. Проектът иска да свърже творчеството на артистите като особен израз на света с древната идея за космическото яйце. Руси Стоянов има интересни проекти за направата на търговски павилиони с необичайна форма - на раковина, на кафеварка, кафенета - самолети, павилиони за вестници като пощенски чанти.

Реализиран проект на скулптора Руси Стоянов е християнският кръст на връх Шилото в бургаския квартал "Меден рудник". Днес той е притегателно място за бургазлии и особено за младите хора. Скулпторът печели и национален конкурс за изграждане на голям кръст на остров Света Анастасия, който така и не се осъществява. 33-метровият кръст на острова е трябвало да бъде изграден в памет на 2000 години от Рождество Христово на черноморския бряг, откъдето е минал Свети Андрей Първозвани.

Няма турист, тръгнал по обновеното ларго на Бургас - пешеходната улица "Богориди", който да не поспре пред Стария грамофон. И докато едни просто се дивят пред металната пластика, висока цели 2 метра, други чинно чакат реда си, за да завъртят ръчката и да чуят прекрасните рефрени на бургаските композитори Стефан Маринов и Стефан Диомов от песните "Добър ден, море" и "Ах, морето". Може би това са първите песни, които най-малките жители на Бургас започват да тананикат още в детството си. Благодарение на Грамофона... Ето защо той се свързва все по-силно с града и неговите жители и бавно се превръща в негов символ.

Автор на композицията е известният бургаски скулптор Руси Стоянов, който вижда в старите грамофони символика, запазена още от времето на следосвобожденския Бургас.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Право на реплика

Право на реплика