Новите символи на Бургас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите символи на Бургас

Скулпторът Руси Костадинов, който е реставрирал пластиката на Грамофона, и Румяна Емануилиду, автор на книгата за Грамофона и неговия създател "Руси Стоянов – ловецът на чудеса"

Новите символи на Бургас

Как местните творци пазят и надграждат културното наследство, докато преобразяват средата

6009 прочитания

Скулпторът Руси Костадинов, който е реставрирал пластиката на Грамофона, и Румяна Емануилиду, автор на книгата за Грамофона и неговия създател "Руси Стоянов – ловецът на чудеса"

© Сашка Панайотова


Няма турист, тръгнал по обновеното ларго на Бургас - пешеходната улица "Богориди", който да не поспре пред Стария грамофон. И докато едни просто се дивят пред металната пластика, висока цели 2 метра, други чинно чакат реда си, за да завъртят ръчката и да чуят прекрасните рефрени на бургаските композитори Стефан Маринов и Стефан Диомов от песните "Добър ден, море" и "Ах, морето". Може би това са първите песни, които най-малките жители на Бургас започват да тананикат още в детството си. Благодарение на Грамофона... Ето защо той се свързва все по-силно с града и неговите жители и бавно се превръща в негов символ.

Автор на композицията е известният бургаски скулптор Руси Стоянов, който вижда в старите грамофони символика, запазена още от времето на следосвобожденския Бургас.

Изкуство от отпадъци

Малцина се досещат от какво е изработено металното тяло на огромния бургаски Грамофон. Авторът му, Руси Стоянов, използва за целта корпус на стара... металообработваща фреза. За да свири така приятно той, скулпторът изобретява сам и механизъм, който вгражда в опразнения корпус на фрезата. Ръчката на Грамофона свързва с венец от велосипед, който контролира струните на две детски цитри, извличайки приятен звук, съчетан със звън на сервиз от кристални чаши, подарени от сестра му Мариана...

Първоначалният звук на Грамофона е много интересен - наподобява източни мотиви. Дълго време радва бургазлии и гостите на морския град, но един ден замлъква. Гласът му успява възстанови през 2018 г. известният бургаски скулптор и съименник на автора - Руси Костадинов. "Цялата долна част на Грамофона беше от черна ламарина. Подменихме я с неръждаема, като сега изцяло пластиката е от неръждаема стомана. Реставрирахме дръжката, която се върти. Подменихме механиката с електроника", разказва Костадинов.

Около Грамофона са композирани три необичайни чешми - различни по форма и височина, направени от... стари печатарски валяци. Върху тях ясно личат набрани текстове от вестник "Черноморски фронт", който е излизал по онова време. В чешмите пък са скрити тръби от неръждаема стомана, защото авторът им искал те да бъдат вечни и хората да утоляват жаждата си винаги, когато имат нужда от това.

Интересно е, че Руси Стоянов сам намирал всичките си материали сред отпадъци, които откривал като находки в железарското сметище на Бургас. Обичал да се рови в изоставените вече метални вехтории, виждайки сред тях интересни предмети и бъдещи творби.

"Грамофонът е навярно първата свободна художествена работа, поставена в градски условия в морския град, като изключим бюстовете и класическите паметници", казва възстановителят на пластиката Руси Костадинов. Реставрацията му съвпада с обновяването на улица "Богориди" и се превръща в неизменна част от модерното пространство в центъра на Бургас.

Мнозина бургазлии познават Руси Стоянов и като автор на наградите за любимия на цяла България песенен конкурс "Бургас и морето". Създава ги през 90-те години - пластики, подобни на неговия Грамофон.

Запазване на спомена за Петьо Пандира

През 2015 г. Бургас се сдобива с още един забележителен символ - колоритната скулптура на легендарния бургаски зевзек и шегобиец Петьо Пандира, която посреща всеки, решил да се разходи по Бургаския мост.

"Пандира е действителна личност, бил е любимец на бургаската бохема - морски човек, спасител на плажа, бургаски зевзек...", казва за героя си авторът на скулптурата Руси Костадинов. Създава скулптурата по снимки на героя - пластиката дори отговаря на ръста на стария бургазлия, който бил дребничък, но много духовит и сърцат човек.

Руси Костадинов до скулптурата си на Пандира
Фотограф: Сашка Панайотова

Смята се, че Петьо Пандира е прототип на героя на Георги Парцалев във филма "С деца на море". Пандира обичал да се разхожда около мястото, където днес е фигурата му. Едно от любимите му подмятания към туристите било: "Хайде, който ще се качва - да се качва, че мостът тръгва!", разказва с усмивка Руси Костадинов. Големият кинорежисьор Рангел Вълчанов, който го е снимал в някои от филмите си, казва: "Петьо Пандира имаше специфичен речник и начин на изразяване, а историите му бяха безбройни. Приказен човек! С него умря цял един град..." Идеята за поставяне на фигурата на стария бургазлия е на община Бургас и на сдружение "Общество за духовни изяви". А за осъществяването ѝ се набират средства изцяло от местни дарители.

Ловецът на чудеса

Ако Руси Стоянов беше успял да реализира през годините многобройните си проекти, днес Бургас щеше да бъде още по-уникален град. "Както Барселона има своя Гауди, Виена - своя Хундертвасер, така и Бургас има своя Руси Стоянов", казва Румяна Емануилиду - автор на книгата "Руси Стоянов - ловецът на чудеса". За да я напише, Емануилиду се опира на дневника на художника, разговаря с най-близките до сърцето му хора.

Наричат го бургаския Леонардо, художник с ренесансова многостранност, ловец на красота, несравним. "Аз мисля, че той има леонардовско мислене!", допълва Емануилиду. Доказателство за това са многобройните му иновативни проекти. Един от тях например е за изграждане на художествена галерия в Бургас, централната част на която да е под формата на яйце. Идеята за този проект е разработена съвместно с арх. Диана Дечева. Проектът иска да свърже творчеството на артистите като особен израз на света с древната идея за космическото яйце. Руси Стоянов има интересни проекти за направата на търговски павилиони с необичайна форма - на раковина, на кафеварка, кафенета - самолети, павилиони за вестници като пощенски чанти.

Реализиран проект на скулптора Руси Стоянов е християнският кръст на връх Шилото в бургаския квартал "Меден рудник". Днес той е притегателно място за бургазлии и особено за младите хора. Скулпторът печели и национален конкурс за изграждане на голям кръст на остров Света Анастасия, който така и не се осъществява. 33-метровият кръст на острова е трябвало да бъде изграден в памет на 2000 години от Рождество Христово на черноморския бряг, откъдето е минал Свети Андрей Първозвани.

Няма турист, тръгнал по обновеното ларго на Бургас - пешеходната улица "Богориди", който да не поспре пред Стария грамофон. И докато едни просто се дивят пред металната пластика, висока цели 2 метра, други чинно чакат реда си, за да завъртят ръчката и да чуят прекрасните рефрени на бургаските композитори Стефан Маринов и Стефан Диомов от песните "Добър ден, море" и "Ах, морето". Може би това са първите песни, които най-малките жители на Бургас започват да тананикат още в детството си. Благодарение на Грамофона... Ето защо той се свързва все по-силно с града и неговите жители и бавно се превръща в негов символ.

Автор на композицията е известният бургаски скулптор Руси Стоянов, който вижда в старите грамофони символика, запазена още от времето на следосвобожденския Бургас.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK