Обществото на живите поети

Някои автори идват и си отиват, отказват се или се завръщат, но поетът и писател Владимир Левчев е сред гласовете в българската литература и публицистика с постоянно присъствие. Само през първата половина на тази година той има две нови издания - книгата с поезия "Писмо в небето" (изд. "Жанет 45") и монографията "Поезия и музика: Четири квартета на Т.С. Елиът" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски"), посветена на отдадеността му към многопластовите теми в поезията на Елиът както като преводач, така и като преподавател в Американския университет.

През последните години се появиха още антологията "Любов на площада" (изд. "Жанет 45") и "Марс" (изд. "Да"). Левчев споделя, че все по-често книгите му имат конкретна тема. "Например Марс е и символ на войната, и астрологичен знак, но също и реална планета, която се асоциира с извънземен живот. Там се очаква скоро да стъпи и човешки крак. Може би, след като превърнем окончателно Земята в бунище, ще се "евакуираме" на Марс? Има, смятам, промяна и в стила ми на писане. Опитвам се да бъда по-изчистен и лаконичен. В поезията една фалшива или излишна дума може да развали всичко", казва Левчев. "Стихосбирката ми "Писмо в небето", е в известен смисъл "тематична" - книга за света като текст, но от друга страна и за буквите и думите, които раждат нови светове: "В началото беше Словото".

Преглед на оригинала