Фаровете на Северното Черноморие - светлини десетки метри над морето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фаровете на Северното Черноморие - светлини десетки метри над морето

За разлика от останалите български фарове, които са бели и варосани, този на Шабла е на бели и червени линии. Боядисали са го румънците във времето, когато владеели тези земи

Фаровете на Северното Черноморие - светлини десетки метри над морето

Compagnie des Phares de I’Empire Ottomane е стопанисвала маяците по българските брегове близо половин век

Йово Николов
3979 прочитания

За разлика от останалите български фарове, които са бели и варосани, този на Шабла е на бели и червени линии. Боядисали са го румънците във времето, когато владеели тези земи

© Капитал


Фаровете по българското Черноморие имат вековна история. За фара на нос Галата край Варна например има сведения още от IV век, по времето на византийската империя. Но тези, за които има документи, са значително по-млади - на около 180 години. Те са построени по времето на Османската империя след Кримската война. Управлявали са се от компания Compagniedes Phares de I'Empire Ottomane.

Според статията на Милан Асадуров "Фаровете по българския черноморски бряг" Наполеон III е предложил на султан Абдул Меджид да се създаде френско дружество с концесия за изграждането на 7 фара по българското Черноморие след Кримската война. То било учредено на 1 август 1855 г. За началник е бил назначен капитан Блез-Жан-Мариус Мишел. За да стане това, той и корабособственикът от Бордо Камий Кола създали фирмата Collas et Michel. Те изградили 111 фара по бреговете на Османската империя за срок от 10 години, 7 от които са в българската част на Черно море.

През първия етап, 1856 - 1866 г., са построени фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и червения фар на Варна. През втория етап, 1880-1888 г., са построени фаровете на нос Емине и островите Света Анастасия и Свети Иван. Според Милан Асадуров сумата от събираните такси от дружеството годишно е била около 2 пъти по-голяма от разходите за построяването на седемте фара (78 500 златни лева) и 8 пъти повече от годишните разходи.

След като България е освободена от турско робство, фаровете продължават да бъдат експлоатирани от Compagnie des Pharesde I'Empire Ottomane, тъй като Черноморието остава в границите на Източна Румелия и едва през 1908 година, когато страната обявява независимост, френската фирма се оттегля. След това българската държава поема управлението на фаровете. Османската империя приспада стойността им от репарациите, които дължи на Русия от войната, а България ги изплаща на руската империя.

Фарът на Млекарево

Нос Галата е емблематично и стратегическо място за Северното Черноморие. Това е мястото, на което са строени най-много фарове - било заради свлачища, земетресения, било заради обстрелвания през войните или заради модернизация. Още в древността на носа е имало сигнални огньове, тъй като варненската крепост се е ползвала от византийския флот. Пак оттогава е и една от версиите за името на носа - по подобие на северния бряг на Константинопол, който се наричал Галата (според авторът на книгата "700 наименования по българското Черноморие" Трифон Трифонов). Друга хипотеза е, че името идва от гръцката дума галатос, което означава млекар. В района винаги се е отглеждал дребен рогат добитък и гарнизонът, който е бил винаги на носа, се е снабдявал с мляко. Тоест преводът на името би означавал Млекарево. Между другото оказва се, че на повечето носове по нашето Черноморие се откриват руини от древни крепости. За съжаление с изключение на Калиакра те не са особено запазени.

Според Милан Асадуров, един от най-внимателните изследователи на историята на черноморските фарове: "На карта и една литография от 1854 г. Едмънд Уокър е изобразил Варненския залив от птичи поглед и на нос Галата има фарова кула. В английската лоция от 1855 г. за разлика от червения фенер фар на Галата обаче не се споменава, което ме кара да мисля, че по това време е бил изоставен."

Фарът на Галата е един от първите модернизирани, за който има писмени сведения, че е построен от Compagnie des Phares deI'Empire Ottomane през 1863 г. Той е и вторият след шабленския. Кулата на фара била осмоъгълна и направена от камък. Светлината се е намирала на 50 метра надморска височина и се е виждала от 12 мили.

През 1911 г. е построена нова кула, защото старата не отговаряла на изискванията, а на следващата е монтиран фаров апарат на фирмата Barbie Benard & Turenne. По време на Първата световна война фарът е бил обстрелван от руски кораби, тъй като зад него имало фалшива батарея, разказва бившият фаропазач Трифон Трифонов.

Старият фар, построен от френската фирма, се запазил до 1963 г., когато жилищното помещение е било разрушено, за да се построи ресторант "Галатея". Някои варненци още помнят култовото заведение в морската столица. На 27 февруари 1998 г. свлачището погълна стария фар.

Сегашният фар на Галата е открит през 2002 г. Той се намира на 62 метра от морското равнище и се вижда от 25 мили, свети с бяла прекъсната светлина през 3 промеждутъка.

През 1855 г. в The Black Sea Pilot е описан и т.нар. червен фар на Варна. Предполага се, че него може да го е имало още през XVI-XVII век. Той е премахнат в началото на ХХ век, когато след строежа на варненското пристанище е построен нов фар, който стои там до 1986 г., когато е пенсиониран и пратен в Морския музей и е построен сегашният фар.

Хубавецът на севера

Може би най-известните фарове на българското Черноморие са тези на Калиакра и Шабла. Когато стигне до нос Калиакра, всеки затаява дъх. Няма такава гледка. През следващите два часа, докато трае нашето посещение тук, това ще е най-често споменаваната реплика. В тази част на севера е истина, че всеки камък нови история. За Калиакра е изписано доста мастило. Така че ще пропуснем легендите за 40-те девойки, които си сплели косите и скочили във вълните, за да не попаднат в ръцете на турците. Нещата всъщност са доста по-прозаични. Носът е споменат още от Хиерокъл. Калиакра означава просто хубав нос и идва от старогръцки. През вековете там е имало византийска крепост, която била наричана Калиакра. Първият известен фар всъщност е френският. Той е открит през 1866 г. и е стопанисван от Compagnie des Phares de I'EmpireOttomane. Сред летописците на фарове има едно леко объркване, тъй като Константин Иречек, който прави една двумесечна разходка по българското Черноморие през 1884 г. и след това в пътеписа си пише, че фарът се поддържа от Австрийския Лойд. За протокола това сигурно има значение, но за фара няма, защото едно мощно земетресение през 1901 г. срутило жилищното помещение, а вероятно и фенерното отделение. След това е построен сегашният фар - бяла каменна кула, която се намира на 68 метра над водата. През 1927 г. са възстановени и жилищните помещения.

През 1955 г. край фара е монтирани наутофон - сигнал за мъгла.

Фаровете на Каварна и Балчик имат доста по прозаична история, но пък според Милан Асадуров южно от Каварна на нос Чиракман (Чиракман баир) през V век е била изградена византийска крепост. Той се позовава на Константи Иречек, който обръща внимание, че на кумански език чирак означава светлина, а чирклък - свещник, и предполага, че е възможно на върха на крепостта да е имало фар.

Звездата сред маяците

Шабла е последната фарова спирка с най-красивия, най-снимания и най-стария фар по българското Черноморие.

Наоколо е пусто и романтично. Мирише на нефт. Навремето имаше някаква странна конструкция като декор на филма "Сталкер", която влизаше 30 метра в морето. Вятърът жули здраво и вдига яки дълги вълни. Фарът се издига на 32 метра височина. Той е почти на плажа и е боядисан на бели и червени линии. Боядисали са го румънците, които по това време владеели тези земи. Останалите български фарове са бели, варосани.

Според Милан Асадуров фарът е построен още през 1756 - 1786 г., а Compagnie des Phares de I'Empire Ottomane само го възстановя през 1856 г. При земетресението от 1901 г., което почти е разрушило фара на Калиакра, и този в Шабла се напуква и затова е бил "пристегнат" със стоманена прътова конструкция, а по-сериозен ремонт е бил направен през 1934 г. Тогава е била сменена и оптиката с шведска AGA Navigation Aids и се виждала от 17 мили в морето.

Такава е историята на българските фарове. По нея има доста спорове, легенди и интерпретации, но за моряците това няма никакво значение, защото маяците винаги ще са просто лъч надежда в нощта и бурите.

Фаровете по българското Черноморие имат вековна история. За фара на нос Галата край Варна например има сведения още от IV век, по времето на византийската империя. Но тези, за които има документи, са значително по-млади - на около 180 години. Те са построени по времето на Османската империя след Кримската война. Управлявали са се от компания Compagniedes Phares de I'Empire Ottomane.

Според статията на Милан Асадуров "Фаровете по българския черноморски бряг" Наполеон III е предложил на султан Абдул Меджид да се създаде френско дружество с концесия за изграждането на 7 фара по българското Черноморие след Кримската война. То било учредено на 1 август 1855 г. За началник е бил назначен капитан Блез-Жан-Мариус Мишел. За да стане това, той и корабособственикът от Бордо Камий Кола създали фирмата Collas et Michel. Те изградили 111 фара по бреговете на Османската империя за срок от 10 години, 7 от които са в българската част на Черно море.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK