Климат и пандемия

Медицинските маски и ръкавици предпазват, но и генерират боклук. Ще ни опази ли пластмасата живи и здрави, или цялостната картина се влошава?

След като за 2019 г. израз на годината според Оксфордския речник стана "спешна климатична ситуация" (climate emergency), през 2020 г. се сдобиваме с нови, не по-малко вълнуващи термини. Сред тях е и съвсем пресният "COVID отпадъци", с който се обозначават изхвърлените предпазни средства за еднократна употреба. По време на пандемията икономиката се забави, въздухът се изчисти и благодарение на това бяха спасени хиляди хора, а маските и дезинфектантът станаха задължителни. Но какъв ще бъде резултатът от това след отминаването на вируса?

Във всеки супермаркет в Южна Испания, за да влезете, трябва да си сложите чифт найлонови ръкавици за еднократна употреба. Ако няколко минути по-късно отидете в друг магазин, новият чифт е задължителен. През март една от най-големите световни вериги кафенета обяви, че за известно време няма да приема чаши за многократна употреба от клиентите. А в България една от най-популярните вериги магазини за ядки и подправки също вече отказва контейнерите за многократна употреба на клиентите с аргумента, че имат такава заповед от столичната РЗИ и БАБХ. От своя страна двете агенции твърдо отричат да са подписвали подобен документ и все пак найлонът е налице. На този фон в Черно море бяха открити първите острови от боклук. В планините по дърветата вече са цъфнали маски за еднократна употреба, а на Лазурния бряг пасажи от маски се конкурират с морските обитатели. Какво означава всичко това за климата, чието влошаване покачва и рисковете от COVID-19? Има ли варианти да се справим с климатичната криза и в същото време да се предпазим от вируса? Ще ни опази ли пластмасата живи и здрави или всъщност влошава цялостната картина?


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал