Климат и пандемия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Климат и пандемия

Климат и пандемия

Медицинските маски и ръкавици предпазват, но и генерират боклук. Ще ни опази ли пластмасата живи и здрави, или цялостната картина се влошава?

2227 прочитания

След като за 2019 г. израз на годината според Оксфордския речник стана "спешна климатична ситуация" (climate emergency), през 2020 г. се сдобиваме с нови, не по-малко вълнуващи термини. Сред тях е и съвсем пресният "COVID отпадъци", с който се обозначават изхвърлените предпазни средства за еднократна употреба. По време на пандемията икономиката се забави, въздухът се изчисти и благодарение на това бяха спасени хиляди хора, а маските и дезинфектантът станаха задължителни. Но какъв ще бъде резултатът от това след отминаването на вируса?

Във всеки супермаркет в Южна Испания, за да влезете, трябва да си сложите чифт найлонови ръкавици за еднократна употреба. Ако няколко минути по-късно отидете в друг магазин, новият чифт е задължителен. През март една от най-големите световни вериги кафенета обяви, че за известно време няма да приема чаши за многократна употреба от клиентите. А в България една от най-популярните вериги магазини за ядки и подправки също вече отказва контейнерите за многократна употреба на клиентите с аргумента, че имат такава заповед от столичната РЗИ и БАБХ. От своя страна двете агенции твърдо отричат да са подписвали подобен документ и все пак найлонът е налице. На този фон в Черно море бяха открити първите острови от боклук. В планините по дърветата вече са цъфнали маски за еднократна употреба, а на Лазурния бряг пасажи от маски се конкурират с морските обитатели. Какво означава всичко това за климата, чието влошаване покачва и рисковете от COVID-19? Има ли варианти да се справим с климатичната криза и в същото време да се предпазим от вируса? Ще ни опази ли пластмасата живи и здрави или всъщност влошава цялостната картина?

Проблемът с пластмасата преди и след пандемията

По данни на ООН около 13 милиона тона пластмаса отиват в световния океан всяка година, а около половината от произведената пластмаса е за еднократна употреба. Според WWF 570 000 тона пластмаса годишно се озовават в Средиземно море, което е равносилно на 33 800 пластмасови бутилки на минута.

В България само преди няколко седмици хипотезата на доц. д-р Траян Траянов се оказа вярна. Oт 1998 г. той се занимава с въпроса за пластмасовите отпадъци, плаващи в Черно море, и публикува хипотезата, че в него също има пластмасови плаващи острови. "Само 6 месеца след това руски учени от Института по екология и еволюция към РАН съобщиха в публикация, че са регистрирали над 450 малки и по-големи острова по руското крайбрежие от Керченския пролив до град Адлер", коментира за "Капитал" доц. Траянов.

Всичко това се случваше преди пандемията, която ни накара да се запасим с ръкавици и маски за еднократна употреба. А сега и те стават част от пейзажа.

По изчисления на Политехническия университет на Торино деескалацията на извънредното положение в Италия ще означава 1 милиард маски и половин милиард ръкавици на месец. Според доклад на WWF, ако само 1% от маските се изхвърлят неправилно, това ще означава, че 10 милиона маски на месец се оказват сред природата, което според Euronews е около 40 хиляди килограма пластмасов замърсител.

Във Франция според Лорен Ломбард от организацията за опазване на природата Opération Mer Propre летуващите през този сезон ще плуват редом с COVID-19, тъй като правителството е поръчало 2 милиарда маски за еднократна употреба и така според Ломбард e много вероятно маските в Средиземно море да станат повече от медузите.

Вирусът е световен проблем, но замърсяването вследствие на него също. В началото на март "Ройтерс" разказа как изхвърлени маски за еднократна употреба задръстват плажовете на Хонконг. В края на май хиляди маски изплуваха по бреговете на Сидни, кoгато контейнери изпаднаха от товарен кораб.

В България маските вече растат по дърветата и в националните паркове, както е забелязала Рада Бонева, създател на блога и Youtube канал с екологична насоченост ThriftSheep. "Щом стъпих на Витоша през май, вместо обичайните фасове, опаковки от вафли, бутилки за вода и кенчета от енергийни напитки открих именно медицински маски за еднократна употреба."

Освен че от естестическа гледна точка маските по плажове и планини са неприятна гледка, те са и опасни. Като вид пластмаса полиестерът не се разгражда. Вместо това от него се отделят частици, познати като микропластмаса, които навлизат в почвите и водите, а носени от вятъра, попадат в храната и питейната вода. Другият проблем е, че дивите животни могат да ги сбъркат с храна и да ги погълнат, което води до фатален край.

Но нали в Индия вече се виждат Хималаите?

През последните седмици, когато стане въпрос за замърсяването в резултат на COVID-19, се изтъква аргументът, че заради забавената икономика природата е успяла да се позакрепи. Появиха се снимки на бистри венециански канали, диви животни, които възстановяват популациите си, и Хималаите - видими за първи път от 30 години насам, в някои части на Индия.

Така че мерките, наложени заради COVID-19, съвсем красноречиво демонстрираха пряката връзка между човешката дейност и климатичната криза.

В сравнение със същия период на миналата година нивата на замърсяване на въздуха в Ню Йорк са спаднали с близо 50%. Още в началото на годината емисиите на Китай спаднаха с 25%, а използването на въглища - с 40%. В 337 града в Китай въздухът се е подобрил с 11.4%, а сателитни изображения от Европа показват, че нивата на азотен диоксид (появява се като резултат от използването на изкопаеми горива) също спадат.

Всичко това звучи чудесно, но не бива да се превръща в повод да забравяме проблемите с климата. Точно обратното - тези няколко месеца ни дадоха невероятна възможност да обърнем климатичната криза, чиито прогнози доскоро никак не изглеждаха добре. Но дали ще се възползваме от този исторически момент, или ще влошим нещата, зависи изцяло от действията ни от тук нататък.

Климатичната криза прави COVID-19 по-опасен

Според BBC COVID-19 може да има и по-незабележими последици върху климата от маските на плажа. В момента съвсем естествено се концентрираме върху справянето с пандемията, но ако позволим това да измести фокуса от климатичната криза, се поставяме в по-голям риск.

Още в средата на март Европейският алианс за обществено здраве (EPHA) обяви, че хората, които живеят в замърсени градове, са по-уязвими за COVID-19. Замърсяването на въздуха води до хипертония, диабет и респираторни заболявания - все рискови фактори за вируса. От EPHA допълват с изследване от 2003 г. върху SARS: хората от средно замърсени региони били изложени на 84% по-голям риск от фатален край в сравнение с тези, които живеят в райони с ниско замърсяване.

Анализ на проф. Маршал Бурке от университета "Станфорд" показва резултатите от само два месеца намалено замърсяване в Китай - 4000 спасени деца (под 5 години) и 73 000 спасени възрастни над 70.

На този фон изглежда очевидно, че климатичната криза не бива да бъде пренебрегвана за сметка на пандемията, а тъкмо обратното. И все пак политици като чешкия министър-председател Андрей Бабиш, когото Deutsche Welle нарича "милиардер, медиен магнат и популист", прокламират точно обратното. През март Бабиш заяви, че Европа трябва да забрави за зеления си план, докато се бори с пандемията.

А сега накъде?

Действията ни от тук нататък както на държавно, така и на персонално ниво, ще бъдат от решаващо значение. И то не само за климата, а и за това колко ще пострадаме от COVID-19.

Според Междуправителствения панел по изменението на климата транспортът е отговорен за 23% от световните въглеродни емисии, като основно допринасят шофирането и авиацията. По време на пандемията, когато всички бяхме инструктирани да седим у дома, трафикът в градовете изчезна, а полетите бяха сведени до минимум. Така тези няколко месеца помогнаха за изчистването на въздуха. Но какво ще се случи, когато мерките паднат? Трафикът в София вече се доближава до нивата преди пандемията, а хората, които са отложили самолетните си пътувания заради вируса, съвсем естествено ще ги предприемат в първия възможен момент. Именно това е най-голямата трудност, пред която сме поставени в момента - да не се връщаме към предишните си навици, а да използваме инерцията от карантината, за да преминем към по-екологично чист начин на живот. От BBC напомнят, че през 2008-2009 г., след световната финансова криза, въглеродните емисии са скочили с 5% заради финансирането на бизнеси, които използват изкопаеми горива. В момента не можем да си позволим подобен риск, защото сме твърде близо до затопляне от над 1.5⁰-2⁰, което ще има фатални и необратими последици.

Решението е правителствата да подкрепят финансово екологично устойчивото развитие, включително и да осигуряват мерки за безопасност като маски, които са рециклируеми и за многократна употреба.

Според плана на Европейската комисия 750 милиарда евро ще бъдат отделени за възстановяване на икономиката, като 150 милиарда отиват в т.нар. устойчивост на стратегическите сектори, особено екологичното развитие. "Възстановителният план превръща това огромно предизвикателство във възможност, като не само подкрепя възстановяването ни, но и инвестира в бъдещето", казва президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, като визира плана Европейска зелена сделка.

Други не са толкова въодушевени от възстановителния план. Уилям Тодс е изпълнителен директор на екологичната организация Transport&Environment (T&E). Те следят действията на ЕС, особено що се отнася до решенията в транспортния сектор. Според Тодс: "Не бива да прахосваме оскъдните си ресурси, за да се върнем към системата отпреди кризата, вместо това трябва да се фокусираме върху ускоряване на зеления преход." Едно от основните притеснения е, че ЕС отпуска спасителни фондове за сектори, които едновременно вредят на климата и не допринасят към европейския бюджет. Такъв пример е авиацията - в много държави керосинът, който задвижва самолетите, не се облага с данъци. Според Тодс това е абсолютно недопустим ход в грешната посока. Важно е правителствата да инвестират в обществения транспорт, образованието, медицината, местните производство и туризъм. Д-р Фатих Байрол от Международната агенция по енергетика също се съгласява, че в момента е важно правителствата да оттеглят субсидиите си от изкопаемите горива и да ги насочат към екологични бизнеси и възобновяемите източници на енергия. В това число да отпаднат пластмасовите и полиестерните изделия, които също са продукт на петролната индустрия.

Личният принос

Според изследване на Европейския алианс за обществено здраве и T&E двама на всеки трима европейци не искат да се връщат към предишните нива на замърсяване, след като по време на пандемията се разбрали какво е да дишаш чист въздух. Въпреки че до голяма степен това зависи от правителствата, има какво да направим и в личен план. На първо място - да ги държим отговорни.

Освен това Рада Бонева забелязва, че все повече хора се разхождат по улиците с маски за многократна употреба и си купуват дезинфектант в големи разфасовки, което винаги е по-екологичният избор. Нейната маска например е ушита от стара риза на няколко пласта, така че вътре да се постави филтър. Другите съвети за намаляване на отпадъка, които напомня: "Да продължим да правим кафето у дома, да си носим сготвена храна в офиса, да ползваме твърд шампоан от естествени съставки или паста за зъби на таблетки вместо излишни тубички." Заедно с това е важно всеки път когато е възможно, да избираме транспорт, който не разчита на изкопаеми горива. И, разбира се, все така можем да базираме потребителското си поведение върху плана на ЕС за кръгова икономика.

През последните седмици публикация в Twitter на канадския климатичен изследовател Катарин Хейхо често се цитира: "Шестте фази на отричане на климатичната криза: Не е истинска. Не сме ние. Не е толкова зле. Много е скъпо нещата да се променят. Аха, има чудесно решение (което всъщност не върши никаква работа). О, не! Вече е твърде късно, трябваше да ни предупредите по-рано." Иронията, с която Хейхо говори по този така наболял въпрос, напомня на фразата на Радой Ралин: "Светът е оцелял, защото се е смял." Но в момент, в който целият свят страда не от една, а две взаимосвързани кризи, смехът не може да свърши цялата работа.

След като за 2019 г. израз на годината според Оксфордския речник стана "спешна климатична ситуация" (climate emergency), през 2020 г. се сдобиваме с нови, не по-малко вълнуващи термини. Сред тях е и съвсем пресният "COVID отпадъци", с който се обозначават изхвърлените предпазни средства за еднократна употреба. По време на пандемията икономиката се забави, въздухът се изчисти и благодарение на това бяха спасени хиляди хора, а маските и дезинфектантът станаха задължителни. Но какъв ще бъде резултатът от това след отминаването на вируса?

Във всеки супермаркет в Южна Испания, за да влезете, трябва да си сложите чифт найлонови ръкавици за еднократна употреба. Ако няколко минути по-късно отидете в друг магазин, новият чифт е задължителен. През март една от най-големите световни вериги кафенета обяви, че за известно време няма да приема чаши за многократна употреба от клиентите. А в България една от най-популярните вериги магазини за ядки и подправки също вече отказва контейнерите за многократна употреба на клиентите с аргумента, че имат такава заповед от столичната РЗИ и БАБХ. От своя страна двете агенции твърдо отричат да са подписвали подобен документ и все пак найлонът е налице. На този фон в Черно море бяха открити първите острови от боклук. В планините по дърветата вече са цъфнали маски за еднократна употреба, а на Лазурния бряг пасажи от маски се конкурират с морските обитатели. Какво означава всичко това за климата, чието влошаване покачва и рисковете от COVID-19? Има ли варианти да се справим с климатичната криза и в същото време да се предпазим от вируса? Ще ни опази ли пластмасата живи и здрави или всъщност влошава цялостната картина?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    oii34567760 avatar :-|
    oii34567760

    Поредното упражнение в ковид-пропаганда, която става все по-скучна и по-неубедителна на фона на увеличаващата се маса от сериозни изследвания в подкрепа на тезата, че: "Ковид-заболяването, макар и да е високо-заразно е изключително слабо-болестотворно и с много спорна смъртоносност, тъй като почти винаги починалите са страдали от други смъртоносни заболявания, а починалите само от Ковид-19 са пренебрежимо малко и спорни като факти." По-сериозният проблем сега е "Как ще бъдат подведени под отговорност активистите на ковид-пропагандата, които доведоха на човечеството неизброими социални, психологически и медицински вреди."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK