Десетилетия преди южнокорейската култура да бъде разпознаваема в киното, изкуството и музиката, съвременният артист Нам Джун Пак (1932 - 2006) провокира статуквото и разбиранията на световно ниво. Приносът му, иновативният му начин на мислене и множеството му пресечни проекти с други личности (от Джон Кейдж до Салвадор Дали) са припомнени с ретроспективната изложба The Future is Now в музея за съвременно изкуство Stedeljik в Амстердам.
Името на експозицията не би могло да бъде по-подходящо - визионерските идеи на Пак за връзката между изкуството и комуникацията имат множество паралели с реалността, в която живеем днес. Той се превръща и в едно от първите културни явления, които идват от Южна Корея и стават световно известни.
Пайк е роден в Сеул в семейство с монголски корени - тема, която също го вдъхновява впоследствие. След войната в Корея през 1950 г. семейството му се мести в Хонконг и Япония. След като завършва Университета в Токио през 1956 г., той се отправя към Мюнхен и става част от силните артистични движения на Западна Германия: попада в редиците на неодадаистите, запознава се с един от първите композитори, тестващи границите на електронната музика и звукоизвличане - Карлхайнц Щокхаузен. През 1964 г. вече е в Ню Йорк и всички тези влияния намират различни проявления - в проектите му музиката, инсталацията и видеото застават все по-хомогенно заедно, а в историята Пак често е възприеман като един от първите, които обособяват видеоарта като самостоятелно направление.
Той се описва като "комуникационен артист". Според него изкуството и технологиите никога не са се разделяли - Пайк вижда египетските пирамиди като пример за ранна връзка между естетиката и възможното от технологическа гледна точка.
В екрана на телевизора вижда нещо повече от забавление. В интервюта от средата на 70-те прогнозира, че съвсем скоро физическата дистанция няма да бъде фактор в комуникацията, а прогресът на телевизията и бързият контакт между хората ще спомогнат за екологичните идеи, тъй като няма да се налага усиленото използване на транспорт - актуални теми предвид работата от дистанция на фона на пандемията. Тези нови комуникационни връзки артистът нарича "електронни магистрали".
Още тогава предвижда и смартфоните, като казва, че в бъдеще телевизорът ще се превърне в телефон с миксирана медиа, в която ще има над хиляда приложения, и ще се използва на много нива в ежедневния живот - от видеоразговори до пазаруване. В поколението на 60-те и 70-те, особено в музиката, Пайк идентифицира все по-размита граница между ниската и високата култура.
В интервю от 1988 г. той описва MTV вълната като доказателство, че между звука и картината може да има интимност, а в артисти като Дейвид Боуи и вокалиста на Talking Heads Дейвид Бърн разпознава дух на иновация, който е забелязвал в авангарда на 60-те. "Когато Пикасо е създал кубизма, той го е направил, защото е бил уморен от импресионизма, казва Пак тогава. Когато Моне налага импресионизма, той е бил уморен от академизма. Артистите винаги се интересуват от новите начини за самоизразяване. Днес имаме сателити и искаме да ги използваме, да открием какво може да направим с тях. Искаме да направим нещо ново, в традицията на Моне и Пикасо."
"Електронните магистрали" на Пак намират кулминация с телемостовете, които прави през 80-те години - жива видеовръзка между Ню Йорк, Париж и Сеул с участието на артисти от цял свят. Първото подобно събитие е през 1984 г. и носи името Good Morning Mr. Orwell - навременна реакция към антиутопичния роман "1984" на Джордж Оруел, с която кореецът иска да докаже, че комуникацията между хората (все още) не е контролирана от Големия брат и тя може да премине географските и културните бариери.
Кариерата му също така доказва, че бъдещето е немислимо, ако не познаваме историята си - на фона на всички идеи, иновации и артистични крайности през целия си живот Пак остава отдаден будист.
The Future is Now е в Stedeljik до 23 август. Музеят работи с предварителни записвания онлайн и ограничен капацитет при влизане в залите.
Десетилетия преди южнокорейската култура да бъде разпознаваема в киното, изкуството и музиката, съвременният артист Нам Джун Пак (1932 - 2006) провокира статуквото и разбиранията на световно ниво. Приносът му, иновативният му начин на мислене и множеството му пресечни проекти с други личности (от Джон Кейдж до Салвадор Дали) са припомнени с ретроспективната изложба The Future is Now в музея за съвременно изкуство Stedeljik в Амстердам.
Името на експозицията не би могло да бъде по-подходящо - визионерските идеи на Пак за връзката между изкуството и комуникацията имат множество паралели с реалността, в която живеем днес. Той се превръща и в едно от първите културни явления, които идват от Южна Корея и стават световно известни.
0 коментара