Банкси – от Бристол до жълтите павета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банкси – от Бристол до жълтите павета

Банкси – от Бристол до жълтите павета

Поредната "фейк" изложба, представяща работата на Банкси, посреща посетители във Виена

2531 прочитания

От 23 юли до 4 октомври т.г. във Виена отваря врати поредната неоторизирана изложба, представяща изкуството на британския автор на графити и политически активист Банкси - "Изкуството на Банкси. Без ограничения". Зад изложбата стоят организаторката на събития от Румъния Сорина Бурлаку и Istanbul Entertainment Group. Куратор е Гийермо Кинтана. Подобнo неофициално представяне на работата на Банкси не е прецедент. Такива се организират вече години наред по целия свят - от Мадрид до Сидни, от Йокохама до Амстердам. Кураторите настояват, че тези инициативи са израз на уважение към творчеството на артиста и начин то да бъде популяризирано. Самият Банкси обаче никога не е давал официално съгласие за организирането им и ги определя като "фейк".

Никой не знае кой точно е Банкси. Няма друг толкова известен публично и толкова неизвестен в личен план автор на графити. Традиционно някои го смятат за вандал и провокатор, други - за артистичен гений. Рисунките и епиграмите му съчетават черен хумор и надежда, сарказъм и нежност. През 2010 г. списание Time го нарежда сред 100-те най-влиятелни личности на съвремието наред с Барак Обама, Стив Джобс и Лейди Гага.

За нас, многословните и не така даровити хора, има нещо обезоръжаващо в таланта му да сведе сложните дилеми на деня до няколко думи и нарисувана набързо илюстрация. Банкси работи със спрей и шаблони (stencils). Използва тази техника, за да пести време и да успее да завърши рисунките си, преди да го хванат на място. Рисува по фасади, стени, мостове, врати на гаражи. Рисува в родната си Англия, в Йерусалим, Торонто, Ню Йорк, Мелбърн и Западния бряг на река Йордан.

Обикаля целия свят, но никой от неговите почитатели не е виждал лицето му. Вихрят се най-невероятни теории за това кой всъщност се крие зад името Банкси. Някои смятат, че това е музикантът от групата Massive Attack Робърт дел Ная. Други залагат на Джейми Хюлет, основател на друга група - Gorillaz. През 2016 г. криминолози от университета Queen Mary започват да прилагат техника за профилиране на престъпници, за да установят самоличността на артиста. Преустановяват работа едва след разговор с негови адвокати.

През 2006 г. в анонимно интервю, направено по електронната поща за списание Swindle, художникът нахвърля няколко бегли щрихи от личния си портрет. Това, което знаем, е, че по всяка вероятност е роден през 1974 -1975 г. около Бристол. Сред любимите му художници е германката Кете Колвиц (1867 - 1945). Не ползва Facebook и Twitter. Дава средства за благотворителни каузи, свързани с възстановяване на зрението. Няма регистрирана търговска марка "Банкси", защото по думите му "авторското право е за загубеняци".

Дълбоко пазената тайна за самоличността на художника не е просто каприз. Тя е донякъде необходимост, тъй като на практика неговото изкуство е нелегално. Твърде често то е не само отвъд границите на психологическия ни комфорт, но и извън закона. Същевременно в най-добрите традиции на рекламата анонимността подхранва любопитството на арт критиците и тръпката на редовите любители.

Изложбата във Виена представя репродукции на стотина знакови за Банкси проекта и рисунки. Организаторите обясняват, че няколко от тях са оригинали и са предоставени от Gerald Hartinger Gallery. За първи път се показват и три нови инсталации. Една от тях възпроизвежда абсолютно точно банята на художника, която по време на COVID карантината той изрисува с любимите си плъхове и качва в инстаграм с надпис: "Жена ми мрази, когато работя от вкъщи."

Без да следват някаква ясна хронологична или сюжетна логика, експонатите илюстрират големите теми, които провокират художника да грабне спрея - невинността на детството, безскрупулното лицемерие на властта, продажността на медиите, лудостта да пазаруваме до безпаметност, екологичните катастрофи.

Посетителите ще видят рисунки, които оголват абсурдите, сред които живеем. Те разпердушинват всяка старателно маникюрирана представа, че светът е подредено и щастливо място за живеене. Достатъчно е да споменем работата "Напалм" (2004 г.), която е ужасяваща перифраза на известната фотография на Ник Ут, направена по време на войната във Виетнам.

По същия начин "Веселият хеликоптер" и "Птичка и граната" показват насилието, което се легитимира и предлага на обществото, опаковано с розова панделка, приятно захаросано и лесно за преглъщане. Сарказъм или провокация, надежда или отчаяние - всеки вижда в графитите на Банкси онова, от което най-много го боли.

Малко странно е човек да разглежда рисунките му, опънати на платна, рамкирани и нежно осветени. Все пак тяхната естествена среда е улицата. Както казва самият той: "Не знам как улично изкуство би могло да се показва в затворени пространства. Нали ако опитомиш едно животно, то неизбежно от диво и свободно се превръща в стерилно, дебело и дремещо."

Именно улицата е статив на художника, а протестът във всичките му форми - негова любима тема. Може би затова много от графитите му биха били съвсем на място, ако осъмнат днес върху фасадите около Орлов мост или край палатковите лагери на протестиращите.

Но Банкси не е просто бунтар. Той е бунтовник. Неговият гняв не избухва, за да замре бързо след това. Той упорито присъства ден след ден, година след година. Затова графитите му показват протеста като вълна, която няма начало и няма край, а минава от едно поколение към следващото. Бабите плетат с любов пуловери за своите пънк внуци. Майките грижливо им слагат шалчетата пред устата със заръката да не стоят кротки, докато са навън. Срещу тях е изправена властта, олицетворена от полицай, който арогантно показва среден пръст. А в техните редици е мъжът, който яростно мята букет с цветя - може би най-чистата илюстрация на това, че гневът може да бъде не само справедлив, но и красив, и че протестиращият човек не е непременно брутален и разрушителен.

В една от своите най-оптимистични протестни творби Банкси използва отново маймуната като символ на малкия, отруден и мачкан човек. Във фигурата и позата на шимпанзето няма нищо войнствено или заканително, но то носи своя надпис с несломима увереност: "Смейте се сега. Но един ден ние ще поемем кормилото." В известен смисъл тези думи повтарят една приписвана на Чърчил мъдрост - същият Чърчил, когото Банкси рисува като пънк провокатор с яркозелен мохок:

"Успехът се корени в умението ни да преминаваме от едно поражение към следващото, без да загубим ентусиазма си." Човек лесно би си представил това изречение, изписано като графити с името Банкси под него.

Изложбата в Sofiensäle (Marxergasse 17) продължава до 4 октомври. Повече информация търсете в сайта artofbanksy.at

От 23 юли до 4 октомври т.г. във Виена отваря врати поредната неоторизирана изложба, представяща изкуството на британския автор на графити и политически активист Банкси - "Изкуството на Банкси. Без ограничения". Зад изложбата стоят организаторката на събития от Румъния Сорина Бурлаку и Istanbul Entertainment Group. Куратор е Гийермо Кинтана. Подобнo неофициално представяне на работата на Банкси не е прецедент. Такива се организират вече години наред по целия свят - от Мадрид до Сидни, от Йокохама до Амстердам. Кураторите настояват, че тези инициативи са израз на уважение към творчеството на артиста и начин то да бъде популяризирано. Самият Банкси обаче никога не е давал официално съгласие за организирането им и ги определя като "фейк".

Никой не знае кой точно е Банкси. Няма друг толкова известен публично и толкова неизвестен в личен план автор на графити. Традиционно някои го смятат за вандал и провокатор, други - за артистичен гений. Рисунките и епиграмите му съчетават черен хумор и надежда, сарказъм и нежност. През 2010 г. списание Time го нарежда сред 100-те най-влиятелни личности на съвремието наред с Барак Обама, Стив Джобс и Лейди Гага.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK