До Чикаго и в цвят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

До Чикаго и в цвят

Location Unknown, 1956

До Чикаго и в цвят

Енигмата и откритията около Вивиан Майер продължават с първото показване на цветната й фотография в Европа

Светослав Тодоров
2296 прочитания

Location Unknown, 1956

© Estate of Vivian Maier


Историята на Вивиан Майер (1926 - 2009) е едно от големите събития във фотографията напоследък: в годината на смъртта на никому неизвестната дотогава детегледачка агентът на недвижими имоти от Чикаго Джон Малууф намира диапозитивите й, от които излизат над 150 хиляди черно-бели снимки, които документират особеностите на всекидневния живот в САЩ. Откритието прераства в номинирания за "Оскар" документален филм Finding Vivian Maier (2014). Миналата година легендата стигна и до стените на Софийската градска художествена галерия.

Показването на архива на Майер, работила като гувернантка и напълно непозната като фотографка приживе, продължава с първата изложба с цветните й снимки в Европа - в галерията за съвременно изкуство и фотография Foam в Амстердам.

Работата на Майер с цветовете през точно тези десетилетия я вкарва като нов нюанс в историята на още едно направление - през 50-те и 60-те години на ХХ век цветната фотография е асоциирана почти изцяло с рекламата, но не и с визуалното изкуство, a през 70-те става разделителна линия между различните поколения фотографи.

Източник: Estate of Vivian Maier

Снимките са правени от 1956 - годината, в която родената в Ню Йорк в австрийско-френско семейство Вивиан Майер се премества в Чикаго, до 1986 г. След това тя започва да снима все по-рядко. Част от по-късните ленти са проявени едва сега - самата тя не ги е виждала в завършен вид. Остава отворен и въпросът дали тя е искала някой да вижда нейните снимки - в последните години от живота си тя развива параноидни настроения. Както пеят Manic Street Preachers в посветената на Майер песен Vivian: "Погледнах в душата ти / но не чухме гласа ти." И все пак тя загатва нещо от себе си: акцент в изложбата са и нейните автопортрети, също правени из Чикаго.

Чикаго, 1975
Източник: Estate of Vivian Maier

В бързите погледи между хората и ежедневните им ритуали Вивиан Майер съзнателно или несъзнателно вкарва един по-политически нюанс - контрастите в обществото, нещата, които сближават или разделят хората, индивидуалните им черти насред тълпата личат дори по-ярко в настоящата серия. Чувството за хумор и абсурдизъм на Майер - също. Не случайно според един от спомените за нея тя не се описва като бавачка или фотографка - предпочита "нещо като шпионин".

Изложбата Vivian Maier - Works in Color е в амстердамската галерия Foam до 13 септември.

Историята на Вивиан Майер (1926 - 2009) е едно от големите събития във фотографията напоследък: в годината на смъртта на никому неизвестната дотогава детегледачка агентът на недвижими имоти от Чикаго Джон Малууф намира диапозитивите й, от които излизат над 150 хиляди черно-бели снимки, които документират особеностите на всекидневния живот в САЩ. Откритието прераства в номинирания за "Оскар" документален филм Finding Vivian Maier (2014). Миналата година легендата стигна и до стените на Софийската градска художествена галерия.

Показването на архива на Майер, работила като гувернантка и напълно непозната като фотографка приживе, продължава с първата изложба с цветните й снимки в Европа - в галерията за съвременно изкуство и фотография Foam в Амстердам.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    fbr45306322 avatar :-?
    MyTwoCents

    Гледах експозицията в Софийската галерия и бях изключително впечатлен от особения поглед. Включително и „автопортретите.

    От друга страна като се замислиш при 150 000 кадъра направени през десетилетията все ще се намерят 50-тина за изложба...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK