Творчеството и крайните емоционални състояния рядко са толкова свързани, колкото в работата на швейцарския писател от еврейски произход и водеща фигура в литературния модернизъм Роберт Валзер (1878 - 1956). Сборникът "Микроскрипти" включва кратки текстове, които той пише с изключително ситен почерк, предимно върху пощенски пликове, по време на престоя си в германския санаториум "Валдау", където е приет през 1929 г. поради шизофренни епизоди.

Към онзи момент Валзер е вече позабравено име на литературната сцена. Роден е в близост до Берн в голямо семейство, а през годините живее в Базел, Щутгарт, Цюрих и Берлин. Както сам пише в книгата: "За непрестанно стремящия се към нещо необикновено достигнатото щастие беше посвоему беда, тъй като лека-полека той започна да съжалява, че е тъй напълно удовлетворен."

Преглед на оригинала

Първите му публикации започват от края на XIX век. Сред личностите, които са го цитирали като вдъхновение или влияние, са Франц Кафка, Херман Хесе и Стефан Цвайг. По време на своята младост Валзер всъщност е сравнително популярен и оценяван и впоследствие игнориран, докато повлияни от него писатели като Кафка са получили признание след смъртта им. Както отбелязва списание "Ню Йоркър", една от специфичните черти на писането на Валзер е, че Първата и Втората световна война не присъстват като теми - героите и идеите му са отделени от новините на деня. И все пак фикцията и животът му се преплитат: той умира като един от героите си в дебютния си роман Geschwister Tanner - по време на една от разходките си, паднал в сняг.