Художничката Алла Георгиева от години събира артефакти за начина, по който женското тяло е представено в рекламата. За първи път колекцията й е събрана в изложба - "Музей на жената" е в къща-музей "Вера Недкова" в София и обединява всичко от кичозни рекламни постери до сувенири (чаши, запалки, отварачки, ключодържатели), в които голото женското тяло приема какви ли не форми и интерпретации.
"Музеят" съхранява най-фрапиращите образци на комерсиалната реклама от времето на Прехода, периода на ранния капитализъм в България", разказва художничката. Тя свързва този период с агресивни рекламни кампании, с обективизация на женското тяло, главен "двигател" за продаване на стоки и услуги. "Следвайки идеята, че еротиката продава, дори фирмите, които нямат нищо общо с женската таргет група са се ориентирали към формите на жените."
Защо една жена би съхранявала предмети, които напомнят колко експлоатиран е нейният образ? Интересът на Алла Георгиева не е чак толкова изненадващ. От началото на 90-те години, когато се установява от Харков (днес в Украйна) в София, тя редовно засяга проблема с националната идентичност и националните символи, женската природа и сексуалност, очакванията на другите към нас, често с хумористичен и задължително с феминистки поглед. През 1997 г. тя е една от основателките на женската арт група "8-ми март", а в момента е част от сатиричния вестник "Прас-Прес".
"Много от моите проекти започват с интуитивно колекциониране", разказва Георгиева. "Основите" на "Музей на жената" са положени преди повече от 20 години. "През 1999 г. купих гръцки формички за лед във вид на голи женски торсове. Всъщност предметите сами започнаха да ме търсят - виждах ги навсякъде, където обикалях. Започнах да ги купувам по-осъзнато, да събирам собствена колекция." Някои дори е подарявала на шега за 8 март.
"Същевременно по пътищата на България снимах различни реклами- постери, билборди, витрини. Постепенно през годините натрупах доста интересни артефакти, заех се да ги селектирам, подреждам по теми и планирах някой ден да ги покажа." Правилният момент идва след като проектът печели конкурс за финансиране от Българския фонд за жените.
Голяма част от изложените предмети припомнят минало, което често е в избелели тонове по изоставени врати или част от неделния битак.
Как за нея изглежда ситуацията сега? "С радост отбелязвам, че този период на използване на "мацки" значително намаля. Корпоративните реклами смениха примитивната обективизация на жените към по-дълбоки, обединяващи послания."
Алла вижда приноса на протестите за права на жените в начина, по който големите марки променят отношението си по темата. "Жените сега по-бързо реагират в медиите, ако се чувстват засегнати и унизени от дадена реклама. Рекламата сега по-често използва хумора, който статистически доказано е по-ефективен и в пъти повече повишава вниманието към рекламата и продукта. А разбирането на хумора, както е известно е признак за интелигентност."
Там, където кичът продължава да живее, той се смесва с патриотичните настроения. "В сувенирната промишленост нещата все още разчитат на "цици" и "дупета" като презентация на България пред чужденците. Някои от попълненията са от тази година, с подобно съдържание, но допълнени с национална символика." По всички личи, че колекцията на Алла е далеч от финала си.
"Музей на жената" е в къща-музей "Вера Недкова" на ул. "11 август" 2 до края на септември. Билети се купуват от касата на Националната галерия. По-късно тази година се очаква Георгиева да представи рисунки, правени по време на социалната изолация, в Квадрат 500.
Художничката Алла Георгиева от години събира артефакти за начина, по който женското тяло е представено в рекламата. За първи път колекцията й е събрана в изложба - "Музей на жената" е в къща-музей "Вера Недкова" в София и обединява всичко от кичозни рекламни постери до сувенири (чаши, запалки, отварачки, ключодържатели), в които голото женското тяло приема какви ли не форми и интерпретации.
"Музеят" съхранява най-фрапиращите образци на комерсиалната реклама от времето на Прехода, периода на ранния капитализъм в България", разказва художничката. Тя свързва този период с агресивни рекламни кампании, с обективизация на женското тяло, главен "двигател" за продаване на стоки и услуги. "Следвайки идеята, че еротиката продава, дори фирмите, които нямат нищо общо с женската таргет група са се ориентирали към формите на жените."
0 коментара