Кирил споделя, че овърлендингът за него е "пътуване, зависимо от автомобила, при което ти се движиш с него, живееш около него, и това само по себе си представлява приключението, в което се впускаш". Според него не е задължително превозното средство да е 4х4. Един от примерите е прекосяването на магистрала "Панамерика", направено с оборудван за овърлендинг "Опел Корса". Мнението на Кирил е, че проходимият автомобил не е задължителен, но би улеснил пътуването и може да те отведе до още по-диви места и търсеното уединение. "Това, което дава този вид пътуване на мен и семейството ми, е възможността да се почувстваме наистина свободни. Усещам го много силно, когато направя лагер на някое диво място, огледам наоколо и знам, че имам всичко необходимо да остана дълго време и да съм независим", допълва програмистът.

Оборудването

Овърлендингът е едно от приключенските занимания, при които оборудването играе първостепенна роля. В момента основните производители са в родната му Австралия и Нова Зеландия. Интересно е обаче, че има и българска следа. Сред примерите са овърлендинг палатките RodopiCamper, които се разпъват върху покриви на автомобили, както и фирмата KAM Motors, занимаваща се с оборудване на овърлендинг и експедиционни превозни средства. Според Климент Шопов от KAM Motors интересът към работата им става все по-голям. Вече 21 години той се занимава с оборудване за кемпери, като в последно време се е насочил към експедиционните овърлендинг модификации. "Реших да се заема с нещо, което досега не е правено в България - да се произвеждат проходими кемпери на базата на джип и камион. Първият ни проект, който е готов, е на основа на пикап-джип Defender. Кемпер частта за двама души е с оборудване възможно най-висок клас. Автомобилът е предвиден за експедиции. Създадохме го за наш клиент, а за мен е проектът на база камион", разказва Климент. Според него двете возила са достойни за околосветско пътешествие, включително по черни пътища. Снабдени са с всичко необходимо, за да може да се пътува дълго и в отдалечени райони. Камиона Климент решава да направи за семейството си, което става четиричленно и вече трудно се побира в по-малко возило.

Интересът към KAM Motors расте, но до момента има реализиран само един проект за български клиент, всичко останало е за чужбина, главно Германия и Франция. Една от последните заявки, които е получил Климент, идва от любимата му Африка. Там местен бизнесмен се е заел да предлага кемпер-джипове под наем за посетителите на голямо ловно стопанство и се е обърнал към българската компания за оборудването. Според Климент възможностите за модификации на овърлендинг автомобили са изключително много, стига човек да има ноу-хау и вдъхновение. Цените на готово за приключенстване возило също са много разнообразни - според него напълно оборудван проходим автомобил за овърлендинг може да излезе между 100 хил. и 750 хил. евро., ако е на основата на джип. При камионите цените са доста по-високи, започвайки от около 450 хил. евро и достигайки до 1 млн. и 300 хил. евро. Съветът на Климент към решилите да опитат този вид приключение е първо да тестват дали е за тях. За да помогне на повече хора да го направят, той планира скоро да има решение: "С партньора ми от KAM Motors обмисляме да започнем да предлагаме проходими автомобили под наем. На първо време четири возила, но ако има интерес, можем да ги направим още. Така ще може по-лесно да се опита този вид изживяване и по нашите ширини."

Дестинациите в България

Макар и да не звучи като най-подходящото място за експедиционен туризъм, се оказва, че България предлага много добри условия за овърлендинг. Отбелязва го и едно от най-престижните международни издания за овърлендинг - списанието Turas, което включва България в последния си списък с препоръчани дестинации. Някои от международните туристически агенции също откриват потенциала на страната ни, започвайки отскоро да предлагат маршрути в България. Добрите условия тук потвърждава и Кирил от 4x4-camping.com, който вече е съдействал на няколко големи европейски агенции за набелязването на овърлендинг маршрути: "Стара планина има много хубави гледки от всякакви посоки, красиви водопади, които са ми слабост и са достъпни напълно легално с проходим автомобил. В Родопите има дълги черни и калдъръмени пътища, които са трудни, дори невъзможни за преминаване с обикновен автомобил, но за нас са идеални. Странджа също е много хубава, дива планина, особено по границата. Рила към Пирин пък предлага прекрасни места за обособяване на базов лагер около автомобила и изходна точка за много пешеходни маршрути." Други препоръчвани от Кирил дестинации са териториите по границите с Гърция и Сърбия, които предлагат много овърлендинг възможности.

Дестинациите по света

Колкото и интересни райони да има у нас, плановете на повечето запалени по овърлендинг българи се простират по-надалече. Една от най-популярните дестинации за българи е Мароко, където могат да се правят дълги автомобилни преходи по дюните, както и край Атласките планини. Според Кирил друг интересен вариант, който избират българите, е Ботсвана: "Може да се хване самолет до Кейптаун (двупосочният билет е около 1600 лева), оттам да се стигне до Ботсвана и да се наеме оборудван проходим автомобил (100 - 140 лева на ден), с който да се обикаля из националните паркове." Оказва се, че в Африка този тип туризъм привлича толкова много хора, че има черни пътища из природните паркове, които умишлено не се асфалтират, за да се ползват за овърлендинг.

В САЩ този вид пътувания също са много популярни. Там вече има създадени специални овърлендинг маршрути, за преминаването по които се заплащат такси и стриктно се следят квоти за достъп, за да се осигури търсеното уединение. Други популярни дестинации са разработени в скандинавските държави и особено в Швеция, както и в Исландия и Испания. От по-близките до България държави Кирил препоръчва северните части на Гърция, както и Сърбия, която според него е подценявана, но предлага много възможности. Според Климент перфектната овърлендинг дестинация е Африка. Там му се е случвало да кара по 1000 - 2000 километра, без да срещне жива душа. Попадал е с автомобила си и в пресъхналото корито на река, по което се е движил 44 км, откъсвайки се напълно от цивилизацията, само със сателитен телефон за връзка. За него най-подходящи са районите, които изобилстват от черни и макадамови пътища, както и пустинните дюни.

Корона на пътя

Законодателството

Колкото и свобода да дава овърлендингът, и за него важат ограниченията на закона. Често проходимите автомобили в планината стават повод за недоволство от страна на пешеходните туристи, заради джиповете много черни пътища ерозират и се повреждат, създават се шум и предпоставки за инциденти. За да сведат възможните вреди до минимум и да не създават лошо реноме, в блога на 4x4-camping.com често се появяват статии на тема етика и опазване на околната среда, с които насочват овърлендинг феновете. Според Кирил е изключително важно да се провеждат информационни кампании и да се говори повече за това какво може и какво не в тези райони. "В българските национални и природни паркове има някои пътчета, които са отворени за МПС-та и по тях може да се минава напълно легално, стига да не се вреди на природата и да не се поврежда самият път. За Национален парк "Рила" има хубава карта, на която е показано кой път е отворен за хора като нас и кой е с ограничен достъп. За част от пътищата има квота. Например по черния път в Централен Балкан до връх Ботев могат да минават до десет автомобила в почивен и празничен ден." Важно е да се отбележи, че в защитени територии като резерватите е абсолютно забранено да се навлиза с МПС. В националните и природни паркове има различни нива на достъп, като по част от пътищата се минава свободно, за други има квота, а трети са забранени. За тези със свободен достъп или квота се изисква съгласувателно писмо, което се получава след подаване на писмено заявление, което може да се направи по имейл. Друга важна подробност е, че за някои гранични територии също има специални изисквания. Такива са районите край турската граница в Странджа, които са изключително привлекателни за овърлендинг. За легален достъп до тези места трябва да се направи предварителна регистрация пред граничната полиция в Малко Търново. За границите със Сърбия и Гърция няма подобни изисквания.