Етюди от войната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Етюди от войната

Генчо Стайнов, приятел на Петър Арнаудов, шарж "Смъртта дебне отвсякъде", стъклена плака, 1910 год.

Етюди от войната

Изложба разказва за Петър Арнаудов, един от първите български военни фотожурналисти

Светослав Тодоров
1758 прочитания

Генчо Стайнов, приятел на Петър Арнаудов, шарж "Смъртта дебне отвсякъде", стъклена плака, 1910 год.


"Разказ за хората, каквито сме били" - така един от посетителите на галерия Synthesis обобщава видяното в книгата за гости. Новата изложба включва 60 непоказвани досега фотографии на казанлъшкия фотограф Петър Арнаудов, заснети между 1899 и 1933 г. Те препращат към време, в което войната е всекидневие, а новините пътуват бавно.

Петър Арнаудов (1879 - 1960) е един от първите военни фотографи и кореспонденти, но досега липсваше сериозно проучване на работата му. Той навлиза във визуалното изкуство, вдъхновен от руския евреин Борис Шнее, който отваря ателие в Казанлък през 1890 г. - това не е изолирано събитие, тъй като в края на XIX градът се превръща в един от първите, в които фотографията създава общество от професионалисти.

Петър Арнаудов през 1903 г.
Автор: Иван Захариев

Арнаудов следва българските войници от 23-и пехотен Шипченски полк по време по време на Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1914 - 1918). Той е от малкото, които документират превземането на Одрин през 1913 г. Снима ежедневието на войниците от различни ъгли: с тях е по време на дългите укривания в окопите, документира влизането им в различни райони и сраженията, често намира поезията в моментите на отдих, свиване и рязане на тютюн, рамкирането на снимки на жени или бавните проучвателни плавания с лодка. Още двама фотографи от Казанлък стават военни кореспонденти в този период - Генчо Стайнов и Георги Георгиев.

През Сърбия - импровизиран мост от Волски коли за преминаване на пехотата през река Тимок при село Дреновец, октомври 1915 год.
Град Охрид, общ изглед, първият и последен сняг, I и III дружини на 23-ти ПШП,ноември 1915 год.

След като се оттегля от документирането на военните действия, той става по-познат като театрален актьор и режисьор в родния си град - има над сто роли в казанлъшкото читалище "Искра". Междувременно продължава да снима в ателието си, предимно портрети. Тази част от живота и дейността му също е представена в изложбата.

Войнишка вдовица, 1919 г.

Куратор е фотографът Бедрос Азинян, родом от Казанлък. Активният му интерес към Арнаудов започва, когато намира негов портрет, направен от баща му, Артин Азинян, също фотограф. Междувременно роднини на Арнаудов намират стъклени плаки с фотографията му, след като предотвратяват пожар. Преди шест години Бедрос Азинян започва да ги дигитализира и да се опитва да подреди една досега неразказвана житейска и творческа история.

Изложбата "Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов" в галерия "Синтезис" продължава до 21 октомври.

За галерията това е поредна изложба със снимки на малко известни български фотографи като Николай Попов, също така архитект, Георги Ст. Георгиев, един от първите, които експериментират с голото тяло като изразно средство, Иван Юскеселиев, който полага основите на българската фотожурналистика. Връзката между фотографията и военните действия беше изследвана и в изложбата им за братята и творческо дуо Янаки и Милтон Манаки.

"Разказ за хората, каквито сме били" - така един от посетителите на галерия Synthesis обобщава видяното в книгата за гости. Новата изложба включва 60 непоказвани досега фотографии на казанлъшкия фотограф Петър Арнаудов, заснети между 1899 и 1933 г. Те препращат към време, в което войната е всекидневие, а новините пътуват бавно.

Петър Арнаудов (1879 - 1960) е един от първите военни фотографи и кореспонденти, но досега липсваше сериозно проучване на работата му. Той навлиза във визуалното изкуство, вдъхновен от руския евреин Борис Шнее, който отваря ателие в Казанлък през 1890 г. - това не е изолирано събитие, тъй като в края на XIX градът се превръща в един от първите, в които фотографията създава общество от професионалисти.

Петър Арнаудов през 1903 г.
Автор: Иван Захариев

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK