Лъвове и маски: Венецианският филмов фестивал върна киното на зрителите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лъвове и маски: Венецианският филмов фестивал върна киното на зрителите

Франсис Макдорманд "Номадландия"

Лъвове и маски: Венецианският филмов фестивал върна киното на зрителите

Фестивалът предложи селекция с уверен женски почерк

2512 прочитания

Франсис Макдорманд "Номадландия"


На дългата опашка маските са сложени безупречно, разстоянието помежду ни е като отмерено с линия. Но вместо да се оплакваме, радваме се като малки деца пред будка за сладолед. В края на опашката чака полицай с автомат на рамо и с електронен термометър в ръка, с който мери температурата на всеки. Така изглеждаше тази година достъпът до фестивалния комплекс на 77-ия Международен филмов фестивал във Венеция. Венеция показа, че киносъбитие от такъв мащаб, съобразено с мерките против COVID-19, е не просто възможно, а може да се проведе без постоянно чувство на ограничение и дори без да отнеме от типичната безгрижност на атмосферата.

Пандемията ускори дигитализацията на най-стария кинофестивал в света. Билетната система, която елиминира всякакви физически струпвания, послужи и като средство за контактно проследяване. Квесторите в киносалоните (където климатици мощно въртяха въздуха) се грижеха всеки да заеме точно определеното му място, през една седалка. В момента, в който маската на някого се плъзнеше под носа, посетителят беше веднага скастрян, дори и по средата на прожекцията.

Досадно ли е да гледаш филм с маска? Ако филмът е добър - не, забравяш за нея. А тази година фестивалът във Венеция поднесе изключително добра програма въпреки известно ограничение в избора заради незавършените поради пандемията филми. Липсваха големите холивудски студийни или стрийминг продукции, които вече традиционно използват Венеция за набелязване на кандидати за оскарите. Липсваха и големите звезди на червения килим, но той и без това беше с високи заграждения, за да не се събират тълпи от хора наоколо.

"Светът, който ще дойде"

Тази година Венецианският кинофестивал беше в ръцете на жените. Председателки на журитата на двете основни секции "Венеция 77" и "Орицонти" бяха актрисата Кейт Бланшет и режисьорката Клер Дени. Почетните награди за цялостно постижение бяха присъдени на актрисата Тилда Суинтън и режисьорката Ан Хуи. За пръв път голям фестивал представи почти равен брой филми на мъже и жени режисьори в главната си програма.

Във филмите също доминираха женските персонажи. Като че ли режисьорите с благодарност приемат този нов материал, все едно са им дали софтуер с много повече функции.

"Златният лъв" беше присъден на полудокументалния "Номадландия" на режисьорката от китайски произход Клоуи Джао, който е забележителен по редица причини, макар и да не беше най-силният филм на фестивала. "Номадландия" е адаптация по едноименната нехудожествена книга на Джесика Брудър за феномена на съвременните номади, роден от финансовата криза на 2008 г. През последното десетилетие се формира цяло движение от възрастни хора, живеещи в кемпери, които обикалят САЩ и се издържат като сезонни работници. Начало на проекта дава актрисата Франсис Макдорманд ("Три билборда извън града", "Олив Китридж"), която има желание да заснеме филм по книгата. На фестивала в Торонто Макдорманд се запознава с Джао, която представя там филма си "Ездачът", и така решават заедно да направят "Номадландия".

С екип от само 25 души двете прекарват седем месеца на път с други номади. Макдорманд се потапя изцяло в живота им в стил журналист под прикритие, работи преди коледните празници в опаковаща станция на "Амазон" и прекарва седмици с общността около идеолога на движението Боб Уелс. Той самият и други номади играят себе си във филма. Макдорманд е вдовицата Фърн, която след смъртта на мъжа си и затварянето на завода в нейния град е принудена да тръгне на път. Следваме Фърн на всяка крачка, докато тя се сблъсква с всички трудности на номадския живот - самота, теснота, студ, бедност. Постепенно разбираме, че Фърн е номад по избор, а не по принуда. Номадският живот я прави истински свободна.

И тук изключително точното наблюдение на номадския живот прелива в дълбоко преклонение пред идеала за свобода на номада като антипод на американската мечта - възторг, който не помага на филма.

Може би най-майсторският филм на фестивала беше "Светът, който ще дойде" (The World to Come) на норвежката Мона Фастволд - прекрасно разказаната любовна история между две жени някъде в щата Ню Йорк през XIX век. Мълчаливата Абигейл (Катрин Уотърстън) живее във ферма с мъжа си Даиър (Кейси Афлек, който е и продуцент на филма). Самотата, в която е затворена, става непоносима, когато малката й дъщеря умира от пневмония. В мрака се прокрадва лъч светлина, когато в съседство се заселва веселата и спонтанна Тали (Ванеса Кърби, позната като принцеса Маргарет от "Короната" по Netflix). Двете жени постепенно се сближават, филмът ни прави свидетели на раждането на тяхната любов, с която и те не знаят какво да правят в един свят, който все още не е готов за нея. "Светът, който ще дойде" е женският, по-поетичен и по-добър вариант на "Планината Броукбек", спечелил "Златен лъв" през 2005 г., но тази прилика му попречи да вземе награда.

Ванеса Кърби беше наградена съвсем заслужено за най-добра актриса за ролята във втория си филм на фестивала - "Жена на парчета" на унгареца Корнел Мундруцо. Сценарият на покъртителния и вероятно автобиографичен разказ за болката от загубата на дете и начина, по който да събереш пак парчетата от себе си, излиза от перото на Ката Вебер, съпругата на режисьора.

Забележителен беше и мексиканският "Нов ред" на Мишел Франко, удостоен със "Сребърен лъв" за визуалната мощ, с която рисува дистопия в Мексико - един свят на тотален произвол, в който бунтът срещу корумпираната върхушка води до гражданска война, военен режим и още повече корупция. Предупреждение за всички прогнили от корупция псевдодемократични държави, че хаосът и насилието са само на една ръка разстояние.

"Дорогие товарищи" на Андрей Кончаловски

С бодра крачка и перфектен тен 83-годишният режисьор Андрей Кончаловски се качи на сцената, за да вземе наградата на журито за филма си "Дорогие товарищи" за разстрела на десетки работници от завод за електролокомотиви в Новочеркаск през 1962 г., протестиращи срещу поредно повишение на цените и работния норматив. Черно-белият филм, сниман в почти квадратния формат 4:3, проследява събитията през погледа на средно корумпираната партийна функционерка Людмила (блестяща роля на Юлия Висоцкая, 43-годишната съпруга на Кончаловски), чиято дъщеря се оказва сред протестиращите. Интересен е фактът, че филмът е получил държавни субсидии в Русия въпреки натрапващите се прилики между диктатурата на Хрушчов и прийомите на Путиновия режим.

Венеция върна надеждата на киното и даде добър старт за фестивалния сезон след мъчителна пауза с безупречна организация и без компромис в качеството на селекцията. Тук се събраха и директорите на повечето именити кинофестивали в знак на солидарност, но и с надеждата да продължат този успех.

На дългата опашка маските са сложени безупречно, разстоянието помежду ни е като отмерено с линия. Но вместо да се оплакваме, радваме се като малки деца пред будка за сладолед. В края на опашката чака полицай с автомат на рамо и с електронен термометър в ръка, с който мери температурата на всеки. Така изглеждаше тази година достъпът до фестивалния комплекс на 77-ия Международен филмов фестивал във Венеция. Венеция показа, че киносъбитие от такъв мащаб, съобразено с мерките против COVID-19, е не просто възможно, а може да се проведе без постоянно чувство на ограничение и дори без да отнеме от типичната безгрижност на атмосферата.

Пандемията ускори дигитализацията на най-стария кинофестивал в света. Билетната система, която елиминира всякакви физически струпвания, послужи и като средство за контактно проследяване. Квесторите в киносалоните (където климатици мощно въртяха въздуха) се грижеха всеки да заеме точно определеното му място, през една седалка. В момента, в който маската на някого се плъзнеше под носа, посетителят беше веднага скастрян, дори и по средата на прожекцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    toshko_postalkov avatar :-|
    Toshko Postalkov

    Толкова много глупости само в първите три параграфа почти ме отказаха да чета нататък. Кому е нужна тази пропаганда на дистанцирането в материал за кино? "... радваме се като малки деца пред будка за сладолед.", защото чакаме на дълга опашка през 2 метра от човек, а полицаят с термометър и автомат явно засилва атмосферата на безгрижие? "Досадно ли е да гледаш филм с маска?" НЕЕЕ! Как ни хрумна това? Ние затова ходим на кино. А, и за да ни кастрят квесторите по средата на филма ако не дай боже маската се плъзне надолу. Как въобще сме гледали преди кино без автоматчици, термометри и квестори, умът ми не го побира.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK