Политика, изкуство и още нещо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политика, изкуство и още нещо

Ото Дикс. Ранен войник (Бапом, есента на 1916), 1924, офорт, 19,7 x 29 см.

Политика, изкуство и още нещо

Изложбата "Изкуство и политика - конфронтации и съжителства" в галерия "Структура" изправя политическите събития до творческите реакции

Светослав Тодоров
2038 прочитания

Ото Дикс. Ранен войник (Бапом, есента на 1916), 1924, офорт, 19,7 x 29 см.

© © (Otto Dix) VG Bild-Kunst, Bonn


Изложбата "Изкуство и политика - конфронтации и съжителства" в галерия "Структура" изследва мястото на художника в обществените процеси и събира имена от различни сцени и периоди в един разказ.

Събитието е рядка възможност да видим в България серията от графики "Войната" на Ото Дикс (1891 - 1969), служил по време на Първата световна война. Той превръща посттравматичния стрес, през който преминава, във фокус на работата си и ъгъл, през който критикува германското общество по време на Ваймарската република. В изложбата присъстват още творби на Хана Хьох (1889 - 1978), която развива фотомонтажа като жанр, предизвиква представите за жената в изкуството и проблемите на пола и заедно с Дикс са едновременно част от дадаистката вълна и в списъка от "дегенеративни" артисти от нацистите. Работата им отчасти се влива и в "Баухаус" естетиката.

Ото Дикс. Ленс е бомбардиран, 1924, офорт, 29,8 x 24,6 см
Източник: © (Otto Dix) VG Bild-Kunst, Bonn

Това, което обединява авторите в изложбата, е не само преминаване през травматични исторически периоди, но и борбата им срещу представите какво трябва или не трябва да се прави в изкуството. "Бих искала да съм максимално далеч от установените граници, които хората толкова уверено изграждаме около нас самите и около всичко, до което имаме достъп", казва Хьох още през 1929 г.

Тук са и Йозеф Бойс (1921 - 1986), участвал във Втората световна война и също отдал се на изследването на хуманизма през изкуството, живите легенди Гюнтер Юкер и Герхард Рихтер, които отрастват в поствоенния диалог на вина и помиряване. Фотографията "Чичо Руди" на Рихтер е част от осмислянето на семейната обвързаност с войната - роднините му са се били на страната на нацистите и загиват.

Герхард Рихтер. Чичо Руди, 2000, цибахром, 87 x 50 см © VG Bild-Kunst, Bonn

В годините след Втората световна война предоставят свободно пространство за нови идеи, идентичност и течения. "Плувахме в океан от надежда", спомня си Рихтер в интервю за Artnews от 2009 г. "Просто си казахме "ще го направим". Не беше проблем, че френските и американските художници се продаваха много по-добре. Не беше тема на разговор. Бяхме млади, а по-старите германски художници всъщност не бяха вече известни и оценявани."

В онлайн лекция по повод изложбата в София Вибке Трунк от Академията за изящни изкуства в Щутгарт коментира, че в поколението на Бойс, Юкер и Рихтер тя вижда "нова култура на спомените и спомняне".

На фона на тези биографии и различни исторически периоди първото, което виждате в пространството на галерията, е нещо съвсем ново, актуално и местно - интерактивната инсталация "Пандемична звукова карта" на Антони Райжеков. Той започва работата в края на март, по време на социалната изолация. Звукът, който идва от нея, се променя след всяко обновяване онлайн на данните за разпространението на COVID-19 по света, всяка държава на световната карта има свой превключвател.

"Пандемична звукова карта" на Антони Райжеков

"Всеки един от нас носи отговорност за включването или изключването на самата държава", подсказва посланието Райжеков. В проектите си той често засяга обществено важни въпроси, като смесва технологията и изкуството, дигиталното и аналоговото. "Надявам се музиката да започне да преминава в по-ниските регистри и много скоро да затихне."

"Работата по изложбата започна без определен външен подтик, освен постоянното ми неудовлетворение, както от политиките на политиците у нас, така и от нашето (на интелектуалците) противодействие", казва Мария Василева, куратор на "Изкуство и политика - конфронтации и съжителства". В това неудовлетворение тя включва десетките години, в които обществеото живее с яснотата, че то не е управлявано добре. "Към това се прибавя и болезненото усещане за примиреност. Мотивът за хляба или за малката власт се оказа много по-силен от този на големите идеи, отстояването на свободите и борбата за реален напредък. Наблюдавам как радикалите от началото на 90-те години се облякоха в управленчески тоги, а по-младите още не могат да осъзнаят случващото се. Затова ми се иска да разтърся дремещите с изложба и произведения, които демонстрират позиция, участие, емпатия и мисъл." На фона на протестите срещу корупцията във властта, пандемията и информационния хаос около нея, Василева вижда дори още повече смисъл и значение в подобна изложба.

Всяко съжителство ли води рано или късно до конфронтация? "Названието на изложбата визира, от една страна, честните и открити опити за противопоставяне на безумните политически маневри, а от друга, отправя предупреждение за лесните изкушения, които постоянно се изправят на пътя на творците. Никоя власт не обича истински свободните духове, защото те само й пречат да върши безумията си безпрепятствено. Цивилизационно обаче е принудена да ги търпи, като често флиртува с тях и се опитва да ги подкупва с дребни или по-едри подаяния." Тук Василева намира конфликтни въпроси, през които постоянно трябва да преминаване. "Как хем да оцелеем физически, хем да се съхраним морално? В контекста на случващото се у нас би ми се искало примиреното съжителство между управници и творци да се промени и да се стигне до конфронтации."

"Изкуство и политика - конфронтации и съжителства" продължава до 9 декември.

Изложбата "Изкуство и политика - конфронтации и съжителства" в галерия "Структура" изследва мястото на художника в обществените процеси и събира имена от различни сцени и периоди в един разказ.

Събитието е рядка възможност да видим в България серията от графики "Войната" на Ото Дикс (1891 - 1969), служил по време на Първата световна война. Той превръща посттравматичния стрес, през който преминава, във фокус на работата си и ъгъл, през който критикува германското общество по време на Ваймарската република. В изложбата присъстват още творби на Хана Хьох (1889 - 1978), която развива фотомонтажа като жанр, предизвиква представите за жената в изкуството и проблемите на пола и заедно с Дикс са едновременно част от дадаистката вълна и в списъка от "дегенеративни" артисти от нацистите. Работата им отчасти се влива и в "Баухаус" естетиката.

Ото Дикс. Ленс е бомбардиран, 1924, офорт, 29,8 x 24,6 см
Източник: © (Otto Dix) VG Bild-Kunst, Bonn

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Другата Варшава

Другата Варшава

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK