Photos for the Masses
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Photos for the Masses

Photos for the Masses

Три фотокниги изследват дългогодишната работа на Антон Корбин в музиката и модата

Светослав Тодоров
1869 прочитания

Няколко нови издания и изложба в Белгия отбелязват близо 40-годишната кариера на холандския режисьор и фотограф Антон Корбин. Един от малкото, които могат да останат незабелязани на улицата, но са снимали голяма част от хората, които веднага бихте разпознали.

Творческият му път изглежда нетипичен, но такъв е животът му. Роден е през 1955 г. в семейството на свещеник, в малкия град Страйен, израства в среда, максимално далеч от пънк и рок начина на живот, обещанието на киното за различен живот или притегателната сила на модната индустрия. Той се установява в Лондон в края на 70-те години, без спестявания или каквато и да е сигурност. Joy Division, за които по-късно прави игрален филм, са сред първите групи, с които работи и чрез които оттренира стила си да поставя личностите в неконвенциални ситуации или като просто елемент от цялостната среда около тях.

"Не ме интересуваше как хората изглеждат или каква беше уличната мода на времето - въобще не знаех какво трябва или какво не трябва да се прави", казва Корбин в интервю от 2019 г. "Инстинктивно се ориентирах към хората, които дават всичко от себе си в музиката, тъй като нямат друга алтернатива. Все пак, ако те не го направят, връщаха се обратно в реалността, от която искаха да избягат. Музикантите тогава нямаха никаква сигурност, нищо, на което да се опрат. Моят живот беше същият. Нямах какво друга да правя, освен да правя снимки."

Това го води към други групи, които тръгват като аутсайдери на музикалната сцена - Depeche Mode, U2, Nick Cave & The Bad Seeds, Nirvana, а след началото на XXI век - Arcade Fire, Coldplay, The Killers. До голяма степен пред обектива му минават всички големи личности в музиката. В последните му интервюта личи известна носталгия към предишните десетилетия и казва, че в момента вижда много повече креативни рискове и интересни личности в модата, отколкото в музиката.

MOØDE - новата ретроспективна книга за дългогодишната му работа, изгражда мост между работата му в музиката и модата със солидна доза рядко или никога досега публикувани снимки. Не след дълго всеки читател ще усети колко свързани са тези светове - Корбин постоянно пренася идеите си от един формат в друг, от едно десетилетие към друго, всички периоди си взаимодействат.

Джони Кеш и Кейт Мос
Източник: 2B Management

Изданието на Hannibal поставя акцент най-вече към портретната му фотография - Алекзандър Маккуин, Кейт Мос, Наоми Кембъл изглеждат също толкова пълноправна част от света му, колкото Том Уейт, Бьорк и Къртни Лав.

Донатела Версаче
Автор: Anton Corbijn

Две други нови издания се фокусират върху двете групи, с които Корбин работи най-интензивно през последните 40 години - Depeche Mode и U2.

DM AC е силно лимитирано издание от 512 страници на Taschen, което въпреки цената си от 750 евро и 1500 евро (с принт) се разпродаде за дни. Каталогът има 1986 бройки, номер, който вероятно реферира към годината, в която той и Depeche Mode стават неразделни в креативните си проекти и до голяма степен в специфичната им странност. След работата си по албумите Black Celebration (1986) и Music For The Masses (1987), Корбин е автор на почти всички обложки на групата, прожекции по време на турнетата, съпътстващи фотосесии и концертни филми, видеоклипове, включително към най-добре познатите им песни.

В интервюта Depeche Mode често наричат Корбин неофициален член на групата. "Работихме заедно за първи път доста рано в нашата кариера, по време на фотосесия за музикалното списание NME през 1981 г.", разказва в книгата Мартин Гор, китарист и основен композитор в Depeche Mode. "Той ни снима на лодка в едно езеро в родния ни град Бейзилдън. В продължение на пет години се опитвахме отново да стигнем до него, но безуспешно до 1986 г., когато снимахме видеото към A Question of Time в Ел Ей. Останалото е история."

Корбин последно работи с групата по пълнометражния документален филм Spirits In The Forest, който проследява историите на фенове от различни точки от света, пристигнали за концерт в Берлин, финалния от последното им и най-успешно до момента турне.

Изданието се появява на фона на още едно събитие: на 7 ноември Depeche Mode ще станат част от Залата на славата на рокендрола.

U2 през 2000 г.
Автор: Anton Corbijn

Също толкова близка е и връзката му с U2. Walk On: A Travelogue излиза инкогнито - тя е част от специално издание на албума All That You Can't Leave Behind, от чиято поява се навършват 20 години.

Широкоформатната книга от 32 страници проследява работата на Корбин в точно този преходен период на U2, които оставят експерименталната си фаза назад и се фокусират към по-изчистено рок звучене: от този албум сa песни като Beautiful Day и Elevation.

Лична ретроспекция на работата си с групата фотографът направи още през 2008 г. с книгата U2 & i.

Фотографията на Антон Корбин не съществува само между книгите, обложките и страниците на списанията. До 10 януари част от съдържанието на MOØDE съставя ретроспективна изложба в Cultuurcentrum в Кноке-Хайст, Белгия.

Няколко нови издания и изложба в Белгия отбелязват близо 40-годишната кариера на холандския режисьор и фотограф Антон Корбин. Един от малкото, които могат да останат незабелязани на улицата, но са снимали голяма част от хората, които веднага бихте разпознали.

Творческият му път изглежда нетипичен, но такъв е животът му. Роден е през 1955 г. в семейството на свещеник, в малкия град Страйен, израства в среда, максимално далеч от пънк и рок начина на живот, обещанието на киното за различен живот или притегателната сила на модната индустрия. Той се установява в Лондон в края на 70-те години, без спестявания или каквато и да е сигурност. Joy Division, за които по-късно прави игрален филм, са сред първите групи, с които работи и чрез които оттренира стила си да поставя личностите в неконвенциални ситуации или като просто елемент от цялостната среда около тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK