Вселената Умберто Еко

"Животът не е нищо друго освен бавно припомняне на детството", пише Умберто Еко (1932 - 2016) в един от текстовете в сборника "Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество" (изд. "Колибри"), който обединява статиите му в италианския в. "Еспресо" от 2000 до 2015 г. В тях той се утвърждава като автор, който е отдаден на съвременните тенденции, докато владее и разглежда критично носталгията по младостта. Заглавието е едновременно препратка към Данте Алигиери и Зигмунт Бауман.

Политиката присъства често в есетата на автора на "Махалото на Фуко" и "Името на розата", но обикновено на фона на въпроси, които той извежда като много по-належащи - бъдещето на човешката комуникация, желанието ни за признание, портретирането на личности и събития в медиите, суетата в наши дни - "...в епоха на големи и постоянни премествания, в която всеки се оказва лишен от родното си село, от корени и от чувство на принадлежност, а Другият е някой, с когото се комуникира от разстояние в интернет, ще изглежда естествено човешките същества да търсят признание по различен начин и селският площад ще бъде заменен от видимата почти по цялата планета сцена на телевизионното предаване или на каквото там го замени", размишлява Еко през 2002 г.

Преглед на оригинала