Вселената Умберто Еко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вселената Умберто Еко

Илюстрация от "Три приказки", издание на "Лист"

Вселената Умберто Еко

Две нови издания на български език показват писателя в различна светлина от най-познатите му книги

Светослав Тодоров
1906 прочитания

Илюстрация от "Три приказки", издание на "Лист"


"Животът не е нищо друго освен бавно припомняне на детството", пише Умберто Еко (1932 - 2016) в един от текстовете в сборника "Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество" (изд. "Колибри"), който обединява статиите му в италианския в. "Еспресо" от 2000 до 2015 г. В тях той се утвърждава като автор, който е отдаден на съвременните тенденции, докато владее и разглежда критично носталгията по младостта. Заглавието е едновременно препратка към Данте Алигиери и Зигмунт Бауман.

Политиката присъства често в есетата на автора на "Махалото на Фуко" и "Името на розата", но обикновено на фона на въпроси, които той извежда като много по-належащи - бъдещето на човешката комуникация, желанието ни за признание, портретирането на личности и събития в медиите, суетата в наши дни - "...в епоха на големи и постоянни премествания, в която всеки се оказва лишен от родното си село, от корени и от чувство на принадлежност, а Другият е някой, с когото се комуникира от разстояние в интернет, ще изглежда естествено човешките същества да търсят признание по различен начин и селският площад ще бъде заменен от видимата почти по цялата планета сцена на телевизионното предаване или на каквото там го замени", размишлява Еко през 2002 г.

Осем години по-късно той пише: "Всички се стремим да ни "признаят" заслугите или самопожертвованията, или което и да е наше хубаво качество, но когато, след като си се появил на екрана, някой те види в кафенето и ти каже: "Гледах ви вчера по телевизията", той просто "признава" появата ти, тоест разпознава лицето ти, което е нещо различно."

Книгата е шанс не само да надникнем в мислите му, но и също така да съпоставим колко си приличат или различават въпросите, които ни вълнуват сега и преди две десетилетия (в един от ранните текстове той размишлява около това как всеки може да регистрира имейл на негово име и до какви ситуации би могло да доведе това): писателят често анализира въпросите за технологията, свободата, която тя дава, и същевременно достъпа, който тя позволява до личните ни данни и действия.

Преводът е на Вера Петрова. Това е второто издание с есета на Еко в италианската преса след "Как се пътува със сьомга", който събира публицистиката му от 80-те и 90-те години.

В "Три приказки" (изд. "Лист") са събрани две истории за деца от 1966 г. ("Бомбата и генералът" и "Тримата космонавти") и една от 1992 г. ("Гномите от Гну"). На фона на изключителната продуктивност на писателя работата му за деца е малко известна, но е представителна за интересите на автора в семиотиката, асоциативното мислене, развиването на въображението. Въпреки по-различната читателска публика Еко не спестява темите за войните (той израства на фона на Втората световна война), липсата на толерантност, екологичните проблеми. Българското издание запазва илюстрациите на Еудженио Карми (1920 - 2016), художник, известен с абстрактното си рисуване, с когото Еко работи именно по детските си издания. Историите са подходящи за читатели над петгодишна възраст.

Изданието е на "Лист", които публикуваха на български език малко известни творби за деца от автори като Вирджиния Улф, Дилън Томас и Джеймс Джойс.

"Три приказки" излиза на твърди корици и ще бъде в книжарниците от 16 ноември. Преводът от италиански е на Нева Мичева.

По-рано тази есен на фестивала Cinelibri гостува известният френски кинорежисьор Жан-Жак Ано, създател на екранизацията на "Името на розата". "Той беше и винаги ще бъде моят герой, изключителен интелектуалец, на когото не спирам да се възхищавам", казва Ано за Умберто Еко пред "Дневник". "Блестящ разказвач на истории, изпълнени с хумор и остроумие, когото никога не съм преставал да обожавам. Работата с него имаше едно голямо предимство - не трябваше да обяснявам, че има толкова различни версии на книгата, колкото и читатели." Във филма главна роля има Шон Конъри, който почина на 90-годишна възраст на 31 октомври.

"Животът не е нищо друго освен бавно припомняне на детството", пише Умберто Еко (1932 - 2016) в един от текстовете в сборника "Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество" (изд. "Колибри"), който обединява статиите му в италианския в. "Еспресо" от 2000 до 2015 г. В тях той се утвърждава като автор, който е отдаден на съвременните тенденции, докато владее и разглежда критично носталгията по младостта. Заглавието е едновременно препратка към Данте Алигиери и Зигмунт Бауман.

Политиката присъства често в есетата на автора на "Махалото на Фуко" и "Името на розата", но обикновено на фона на въпроси, които той извежда като много по-належащи - бъдещето на човешката комуникация, желанието ни за признание, портретирането на личности и събития в медиите, суетата в наши дни - "...в епоха на големи и постоянни премествания, в която всеки се оказва лишен от родното си село, от корени и от чувство на принадлежност, а Другият е някой, с когото се комуникира от разстояние в интернет, ще изглежда естествено човешките същества да търсят признание по различен начин и селският площад ще бъде заменен от видимата почти по цялата планета сцена на телевизионното предаване или на каквото там го замени", размишлява Еко през 2002 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK