Храна за размисъл
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Храна за размисъл

Храна за размисъл

Изложба проследява промените в отношението към храната и храненето в София от Освобождението до 40-те години на ХХ век

1513 прочитания

Човек е това, с което се храни, казва германският философ и антрополог Лудвиг Фойербах. Храненето има социални, политически, икономически и културни измерения, които Регионалният исторически музей в София решава да изследва с новооткритата изложба, посветена на храненето в София и Софийско. Тя обхваща периода от Освобождението до 40-те години на ХХ век и показва постепенната промяна в начина на хранене на столичани.

Изложбата успява да ни пренесе в този времеви отрязък през подбраните разкази на съвременници, пътешественици и изследователи, както и с помощта на артефактите, реконструиращи атмосферата на отделните микросветове, организирани около храненето.

Един от акцентите в изложбата "Храни душа, да те слуша" (по едноименния разказ на Ран Босилек) е маса, подредена по дворцовия канон с изящен сервиз и украса и меню с ястия от френската кухня. Правят впечатление и менютата, изрисувани от художника Харалампи Тачев, в типичния за началото на ХХ век стил сецесион. Организаторите на изложбата са подбрали интересни рецепти, характерни за този исторически период (които всеки посетител може да си вземе за спомен във формата на специално разпечатани брошури).

Влизайки в изложбената зала, погледът веднага се спира на възстановка на традиционна софра, на която се поставя една гозба в общ съд, от който всеки член от семейството се храни с ръце или с дървени лъжици. Има и възстановка на модерна кухня от 30-те години на ХХ век с висока маса със столове, електрическа печка, чудат дървен шкаф - предвестник на съвременния хладилник.

В едно традиционно общество храната и обредността при храненето са сакрални. Модерното възприятие за храната е по-скоро свързано с удоволствието, свободното време, социалния живот. Именно това прави възможно възникването на обществените заведения за хранене.

От изложбата научаваме, че в началото на ХХ век виенските сладкарници са за предпочитане от семействата, кафенетата са място за срещи предимно за мъже, ахчийниците (закусвални) са за хора с по-скромни доходи, а престижните ресторанти са за заможните. Приемите в Двореца събират висшето общество, което общува по строг етикет, който регламентира и начина, по който се подрежда и поднася храната.

Фоновата музика в залата допринася за потапянето в атмосферата на 20-те години на ХХ век. Погледът ми се спира върху една подредена по виенски образец масичка в софийска сладкарница от началото на миналия век. Представям си, че сядам и си поръчвам лимонада и кафе. Тук пастите се сервират по 10 различни върху блюдо, а накрая се плащат само изядените.

По-нататък се пренасям в писателското кафене на ъгъла на ул. "Цар Освободител" и ул. "Раковски". По това време кафенетата в София са запазена територия за мъжете, те са място за социални контакти, за четене на пресата, за бистрене на политиката, за свободно изразяване на мнение. Освен кафе се сервират още бяло сладко, локум и баклава.

Вече е вечер, чудя се в коя бирария да се отбия: във фабриката на братя Прошек, на Таки бираджията, пивоварната на Павлово или пък бирарията на чеха Хръдличка, в която тази вечер свири дамски оркестър, дошъл чак от Прага. Спирам се на бирария "Батенберг", тази вечер там ще свири тамбурашки оркестър.

Продължавам разходката си из улиците на Стара София, погледът ми е пленен, тъй като през витрината на изискания ресторант "Червен рак" на виенчанина Мориц Рат виждам как под съпровода на фойерверки келнерът сервира красиво ястие. Изведнъж осъзнавам, че съм без пукнат грош, ще се наложи да се отбия за вечеря до някоя ахчийница, ще хапна супа или нещо готвено на добра цена или пък на вересия.

Чудя се какво ли е да си специален гост на някой изискан прием в Двореца, където менюто е съставено предимно от специалитети на френската кухня, а продуктите и украсата за масата се доставят директно от Виена. На масата в празничния сервиз в лимоненожълто, бяло, черно и сребърно се сервират раци, ярки, гъши дробчета и трюфели, полети с най-добрите вина от избата.

Човек е това, с което се храни, казва германският философ и антрополог Лудвиг Фойербах. Храненето има социални, политически, икономически и културни измерения, които Регионалният исторически музей в София решава да изследва с новооткритата изложба, посветена на храненето в София и Софийско. Тя обхваща периода от Освобождението до 40-те години на ХХ век и показва постепенната промяна в начина на хранене на столичани.

Изложбата успява да ни пренесе в този времеви отрязък през подбраните разкази на съвременници, пътешественици и изследователи, както и с помощта на артефактите, реконструиращи атмосферата на отделните микросветове, организирани около храненето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK